Фериботът гони залеза. Има нещо магнетично в него. Красиво, обвързващо. Той е винаги там, отвъд хоризонта и ти го преследваш, като отчаян опит да докажеш, че си жив. Чайките искат храна, хората търсят красивото. Фериботът пори вълните в помощ на всички. За сетивата им, за това да се почувстват по-иначе.
Мъж се е изтегнал на пейката и дреми като уморен юнга.
Крясък на птица го сепва. „Какво му трябва повече на човек…“, си спомняш думите
на Алексис Зорбас.
Корабът пори вълните. Едни отиват, за да се впуснат в
кръчмите на острова, други, за да си купят картина от местните майстори. Въпрос
на сетива…
Красотааааааааа!
ОтговорИзтриванеСамо да имаме очи и сърце за тези моменти.
ОтговорИзтриване