Морето не е меню, то е надежда в залеза…

Глупостите за евро, царевица, октоподи

24rodopi.com/Общество

Краят на седмицата. Залезът примамва с нови хоризонти...

Работният ден приключва. Махане с ръка към колегите и газ.

Багажът е зареден в автомобила още от предната вечер. Жена, дете... Стек бира, малко евро в джоба. Завъртане на ключа. Двигателят мърка доволно. Всичко е готово за употреба. Няколко досадни кръстовища, трафик. Дори светофарите са уморени в отегчителната седмицата.

Газ през плъзгащите се лъчи на слънцето. Кракът сам се отпуска върху педала. Тормози го, няма галене, а грубо нетърпение. Като при събличане на първото гадже в живота.

Отклонения, които не заслужават внимание. Точно сега, в този миг на тръпнещата наслада, че лепкавата досада на опротивелия град остава зад гърба.

Скоростта се увеличава. Музиката кънти в автомобила. Багажът се търкаля, иска свобода…

 

Всяка седмица

 

Всяка седмица те потеглят. Влече ги. Нищо не може да ги спре. Напускат града, за да изминат с нетърпение тези сто и кусур километра до морето. От планината до плажовете на Бяло море. Всичко ще приключи около 19 часа в неделя, когато ще трябва да отпрашат с прискърбие по обратния път. Защото понеделник сутрин няма как да ги изненада. С нищо. Особено с тягостната досада на избрания път, вливащ се в артерията на битието, чието налягане винаги е повишено.

 

С „Война и мир“ на плажа - царевичка Долче и Габана…

 

Започна сезонът на необятните възможности, както и сметки. Ще се мери, ще се тегли, сравнява, калкулира. В крайна сметка всичко накрая ще бъде заровено в една дупка в пясъка, за да се преоткрие отново следващото лято.

Какви са цените; Бяло или Черно море е по-добре; четат ли се книги на плажа или се зяпат телефоните…

Ще има „Война и мир“, но едва ли чутовният труд на Толстой ще бъде отворен и подпрян на изпечените задни части на красавица. За друго иде реч.

Към момента дереджето е:

6 евро за фрапе, 8 за бира на Созопол. И е празно. Реват, че германци нямало – ами бедни са онези на Север. Пет рибки с лимонче – 15 евро, овчарска салата гони 20 еврака. 15 евро за паркинг на ден…

В Гърция пък най-скъпото фрапе е 5 евро. Какво говорим, на пъпа на Генуа в Италия е 1,30! Пък да знаете, на пазара в Порто Лагос кило домати е едно евро.

„Еврибари, царевичката ми яко пари. Царевичка Долче и Габана…“, ама пет евро е кочана. Това било хит в ТикТок. Бате Наско на Черноморието прави пари от будали на плажа.

 

Бием и „Малкия Дубай“?!

 

Все наричат Велинград „Малкия Дубай“. Заради цените. Но ето че Кърджали го бие двойно.

„Вече не се издържа на ресторантския абсурд в нашия град. Кърджали пак удари в земята националните курорти, но не с туризъм или обслужване, а с космически цени, които явно са изчислени за швейцарски заплати!“.

Недоволството крещи.

„Наскоро бях във Велинград – официалната СПА столица на Балканите, препълнена с луксозни хотели и чужденци. Страхотно шоколадово суфле струва 4,04 евро, което е точно 7,90 лева.

Прибирам се в Кърджали и какво да видя в менюто на едно от нашите „елитни“ заведения? Същото шоколадово суфле се продава за... 8,90 евро! Това са космическите 17,41 лева за едно десертче от 200 грама! И да не вземе някой да се оправдае с „надценки на платформи за доставка“ – цената си е абсолютно същата и на място, в хартиеното меню на масата.

Правя бърза сметка: за близо 18 лева в Кърджали получавам едно суфле. За същите пари във Велинград ще изям две и ще ми останат стотинки за бакшиш на сервитьора!

Явно въздухът край язовира прави шоколада златен, а местните ресторантьори ни мислят за петролни шейхове. Докато във Велинград лекуват с минерална вода, цените в Кърджали направо ни лекуват от апетит“.

Сравняваме една планина. Сякаш две Родопи. Велинград и Кърджали. Минерална вода и язовири. Пак цени, пак калкулация, а Бяло море е на крачка…

 

Истерия „3 супи, октопод и 2 бири – 51 евро!“…

 

Спокойно можем да кажем, че лятото е в разгара си, което ще рече – нашенци се надпреварват да пускат снимки от маси по заведения и сметките, които са платили.

Състезанието започна. Сякаш морето не означава почивка, а сравнение на ценоразпис.

„Това е сметката от една таверна на плажа на Миродато! За 3 супи, един октопод и две бири 51 евро! Къде е евтинията в Гърция?! И забележете каква е сметката-един хвърчащ лист!“, превъзбужда духовете жена с публикация в най-активната фейсбук група „ГКПП Маказа - трафик и полезна информация (Makaza/Μακάζα)“.

Последва лавина от отговори, част от които:

„Гърците супи през лятото не ядат и където има супа тя е много скъпа. Супата в България е евтино ястие, в Гърция е точно обратното. Трябва човек да изгради и гастрономическа култура, когато пътува из други страни, за да не остане изненадан“.

„На първо четене само картофите, октоподът и водата са ти по-евтини от България, а за това, че са в пъти по-пресни и това, че гръцките порции са в пъти по-големи никъде не го пише нали?“

„Имате и картофи, вода, хляб. Съвсем нормална сметка. А и октопод за 12 евро…well. Яжте октопод тук за 24 лева“.

„В Кавала съм. На плажа Каламица е само свободна зона. Гледам гърците носят си чадъри, сгъваеми столчета, хладилни чанти с храна и напитки и хайде с децата на море. И са щастливи и весели. И не мрънкат. И между другото, живеят с 10 години повече от българите. Кой разбрал-разбрал. Евхаристо“

 

Хванали се за махалките…

 

„Така се прави бизнес. Цената не е мръднала от 5 години! В БГ е двойна!“, хвали търговията с царевица из Гръцко нашенец. 2,50 евро за печена махалка. Друг се репчи – във Варна е 3 варената.

Като няма какво да прави нашенецът, и все за махалката се хваща.

Всичко живо отново е из Гърция. Някои наричат това „мания“, с допълнение „иначе всеки реве, че едва се свързват двата края, а дали е за вярване – май не“.

Други отвръщат: „Гръцкото море е по-евтино от нашето, отгоре на туй и лай.яно. Няма мутри, чисти и спокойни плажове“.

Трети: „Дали е по-евтино гръцкото или не, пътуването и другите глезотии пак са си разходи. Кофти моментът е, че като приключи морската идилия, се почва реването колко са поскъпнали храните, токът, водата, горивата - това е малко трудно разбираемо“.

Едно и също чесане всеки път. Всеки знае себе си, джоба си, това, което му доставя наслада, къде се чувства най-добре.

Всичко останало е някакъв безсмислен лаладжийски дебат.

И остава сметката - вечеря за трима души в ресторант край Бяло море – 60-70 евро.

 

***

България, Гърция, Турция. Ол инклузив, тузарски хотели, скромни квартири, къмпинг и палатки.

Всеки знае джоба си.

 

Биология на щенията

 

Щенията на съзнанието, тялото. Вкусът винаги има своя собствена биология. Всяка клетка в организма е с простия алгоритъм „Каквото ми се иска“.

Всеки сам избира почивката, трепетите, своето собствено търсене на наслади.

Дори то е заложено в природата, тя зове и търси, това което очите не виждат.

 

Пътят

 

Той е един, въпреки цялото криволичене, лутане, неизпразващ се резервоар на желанията. Той следва посоката само на своята логика. Със сърдечен ритъм, лишен от дразнещи непотребности. И поради тази толкова проста причина, съдник не съществува.

Никой не може, няма право и не трябва да се бърка.

 

***

 

Газ по пътя. През границата. Покрай ниви, по тесни селски пътища, по широки и скоростни. Едни 100 и кусур километра, след които всичко се променя.

 

***

 

Колата спира. Прашоляк изпод гумите. На паркинга няма асфалт. Всичко е натурално. Вратите се отварят, влажният въздух полепя, натиска. Но…, погледът се устремява към морската шир, която превъзбужда сетивата, на няма и 100 метра.

Морето не е меню, то е надежда в залеза.

*Материалът е публикуван в петъчния брой на „Родопи voice“