В чернооченското село Женда има пътеки, които не водят към върха, а към паметта. Всяка година те връщат родените тук и техните потомци обратно към онова, което ги свързва – ароматът на роден край, споменът, принадлежността.
Тази земляческа среща е възстановяване на нишката между
поколенията. И точно молебенът се превърна в най-силния момент. В него хора от
Женда се молят за берекет и здраве. Те изговарят паметта на своите предци,
благодарят за силата, която са наследили, и я предават нататък.
От върха погледът се разлива към поддържан резерват
„Къзълчърпъ“ - място, където вековните черни борове и дъбове пазят истории,
които само местните знаят. Тези гори са живата памет на селото, а най-старите
дървета неговите пазители. Там човек усеща, че корените не са само в земята, а
и в сърцето.
Срещата беше подготвена с много грижа от кмета Рахим Идриз и
местните организатори, които знаят колко важно е да се пази връзката с
миналото. И тя събра хора от близките села, от различни краища на страната, а и
наши сънародници от Република Турция - всички дошли да се докоснат до духа на
Женда.
След молебена дойде ред на курбана – ритуал на споделяне.
Вкусът му събира хората така, както молитвата събира душите.
Тази среща беше мост между онези, които живеят тук, и онези,
които носят Женда в спомените си. Между миналото, което не бива да се забравя,
и настоящето, което трябва да го пази.
Макар днес в селото да живеят само десетина семейства, духът
му е силен. Той е в думите на хората, в техните истории, в молебена, който
всяка година ги обединява. Женда живее, защото паметта му живее.
Исмет ИСМАИЛ, Черноочене
Най си водят към казаните с плюскането. Довечера всичко дут пияно
ОтговорИзтриванеNa tep kvoti zasyaga koy piye koy nepiye
Изтриване