Има едно село в региона, откъдето тръгна един лаф, още в зората на демокрацията. Ама така тръгна, че десетилетия наред се разнася от Хага до Кипър. Където има гурбетчия от общността.
Както го обяснява един приятел „Nyapersin be, çakal“*. Като
думата „чакал“ е „пич“, в добрия смисъл на думата.
От същия край тръгна и един, дето за отрицателно време стана
милионер във властта. Две години му трябваха само. След това го наритаха,
чакала, но до днес периодично се измъква от разни храсти, че да ръси акъл как
се управлява държава.
Чакал, ама с по-друга конотация.
Кой ли не се „очакали“ от политиката. Безброй много. Партии
си създаваха милионери по-бързо от „Уолстрийт“.
Власт, пари, имоти, любовници, цял харем калинки, готови на
всичко, за да бъдат пратени във властта. Обществото продуцираше своите
управници по свой образ и подобие. Много читави хора си тръгнаха от властта
омерзени от всичко това. Някои само с дрехите на гърба си. Имаше и такива. На
тях никой към днешна дата не обръща внимание. А на сбъдналите „американската
мечта“ в роден вариант. Онова първото бе изкуствено пробутано, за да грабне
умовете от цял свят. Нашето си бе чиста проба Христофор Белокровский,
сополивото селско хлапе Ристу („Пази боже сляпо да прогледа“). Фантастичният
успех ги правеше още по-алчни, нагли, с чувство на неприкосновеност. По
сарайски гнусни.
Колко се извъртяха такива?! И продължават да се въртят. С
дисагите, с мисълта за келепира, схемите, парата, калинките, бръмбарите, гладни
като марокански скакалци.
Капиталисти на соц цени. Евтини по природа, нелепи, с морал
за жълти стотинки. Пардон, евроцентове.
А от Хага до Кипър нашите бегълци от цялата тази гнус
направо могат да възкликнат „Nyapersin be, çakal“.
Но в другия смисъл, не в този приятелския, братския,
носталгичния.
*Как си/какво правиш
бе, чакал?
Чакала удушва над хиляди километри мириза на евра и пачки,Не обикаля сам,а със глутница гладни чакали.
ОтговорИзтриване