11 август за един мъж, който остана завинаги на 56

24rodopi.com/Общество

„Не е добра идея да бъдеш обичан, заради това, което пишеш. По-добре да те мразят.

Тогава думите са ги жегнали.

Някои хора могат цял живот да си хрантутят така, с ихтибари. Но никога няма да бъдат истински. Само чакат нова власт, за да се подмажат. Едни ги аплодират други оплюват, в крайна сметка и едните, и другите ще ги възненавидят…“.

Илхан Андай.

Тръгна си, но словото остана.

Днес, на тази дата, този човек щеше да навърши 58 години. Но остана завинаги на 56.

Човекът, който посвети целия си живот в това – да борави с думите, да ги хваща и тръшка, премята, поставяйки ги винаги на най-удачното място за него. За насладата на самата му душа. Не за одобрение. Не за награди, не за аплодисменти. Просто както ги чувства.

Това бе Илхан Андай. Много слово и много мисъл.

Думите са всичко. Те изпълват, обогатяват. Те са по-силно оръжие от всички армии на земята.

Много хора биха казали лошо днес,  други кючеци да играят от радост, че го няма. Щото имаше и такива.

Страхливци, на които сърцата спираха от мисълта какво ще напише той.

Заешки сърца.

А той си работеше този занаят мъжката. И, онези, не можеха да разберат „Що така?“.

Ами, защото бе мъж, не леке, бре!

Но няма как да се обясни на заешки сърца. Които приживе му се молиха и навеждаха.

Майната им.

Тези редове не са за тях - за армията на страхливците.

Те са за Илхан.

11 август е. Днес този мъж щеше да навърши 58 години.

И този празник щеше да прекара скромно, само с любимите хора и… пак в работа.