Защо времето минава толкова бързо? Не мога да разбера как мина толкова бързо.
Понякога имам чувството, че вчера бях на 18 години. Тогава
си мислех, че съм изживял целия си жизнен път. Бях толкова уверен и щастлив.
Всеки ден имаше ценност. Всеки ден беше пълен с очакване, с мечти, с надежда.
Тогава не знаех, че един ден точно тези обикновени дни ще
бъдат най-ценните ми спомени.
Сега съм на 46 години. И понякога не мога да повярвам къде
отидоха тези години. Как е възможно толкова време да е минало?
Имам чувството, че нито една от тези години няма ценността
дори на един младежки ден. Всичко някак се обезличи. Годините минаха, светът се
промени, а аз останах със спомените.
Само спомените останаха.
Спомням си времето, когато нямаше имейли, нямаше Фейсбук,
нямаше социални мрежи. Животът беше друг. Хората чакаха, разговаряха, срещаха
се. Нямаше този постоянен поток от информация, който днес ни залива.
За изкуствения интелект дори не можехме да си представим.
Светът, който познавах на 18 години, почти изчезна. Не само
технологиите се промениха. Промениха се хората, начинът на живот, усещането за
време.
Понякога една стара песен, един стар филм или един стар
спомен могат да върнат цяла епоха.
Затова и до днес слушам стари песни. Не защото днес всичко е
същото — напротив. Много неща се промениха. Не бих отишъл на концерт, защото
може би ще видя нещо различно от това, което е останало в спомените ми.
Но старите песни остават.
Защото аз не слушам само музика. Аз слушам едно време.
Слушам спомените си.
Една песен може да върне човек към определен момент от
живота му. Може да върне чувства, хора и места, които вече не съществуват по
същия начин.
Може би не ни липсват само хората или песните.
Липсва ни времето, когато ние самите сме били други.
Когато сме били млади, не сме знаели колко ценни са тези дни.
Мислели сме, че животът тепърва започва и че времето е безкрайно.
А после един ден се обръщаме назад и разбираме, че
най-ценните моменти са били тези, които сме живели, без да знаем колко са
ценни.
Времето взема много неща. Взема младостта. Променя света.
Променя хората.
Но не може да вземе спомените.
Понякога един спомен е достатъчен, за да върне цял един
живот.
Ерхан Алемдар
да остаряхме но по съм притеснен в къв свят ще живеят децата ни направо не мога да спя
ОтговорИзтриванеВие поне деца имате.Много хора са сами и не се вижда надежда нещо да се промени за напред.
ИзтриванеВеч хората не са човеци,не искам да обиждам животните ,но те животните са по умни и човечни от ората
ОтговорИзтриванеЖивотът си е нормален,просто вие сте остарели и затова така
ОтговорИзтриване