Селският път и тъжните овце, свели глави, пъплейки по асфалта, търсейки все нагоре и нагоре повече от същото.
„Овцете се задоволяваха с вода и храна, това им беше достатъчно.
В замяна щедро предлагаха вълната си, компанията си, а понякога дори и месото
си.
„Ако днес се превърна в чудовище и реша да ги убия една по
една, те ще разберат това едва когато почти цялото стадо бъде изтребено –
помисли си момчето. – И понеже ми имат доверие, са отвикнали да разчитат на
собствения си инстинкт. Само защото ги водя до храната им.”
Разсъжденията на овчарчето Сантяго от „Алхимикът“.
Цитат, използван в контекста на обществото, което е в стадна
степен на развитие. И не от сега. От древността. Хляб, вода, пастири,
заколение. Примиреност, същества без инстинкти за самосъхранение. Ползвани за
вълна, мляко, месо и… гласове по избори.
Ако искам да имам вълна, не бива да разкъсвам кожата на овца. Достатъчно е да острижа стадото!
ОтговорИзтриванеАко искате да насърчите духовните си водачи (и техните съпруги!), уведомете ги, че се молите за тях. Разпитвайте ги периодично за всякакви конкретни молби за молитва и ги уверете, че ще се молите съответно. Използвайте следното молитвено ръководство с придружаващи стихове, за да предложите практически начини да се молите за онези, които осигуряват духовно ръководство на стадото.
Нанси Лий Демос
Това стадо на снимката са избирателите на Дерибеите и Агресивна БГ
ОтговорИзтриванеТова е най смислената публикация в ъв вестника откакто го чета. Браво. Минала е през цензурата и натова браво. Има надежда да се чува гласа на мислещите. Вестника тябва да е място за мнения а не за политическа реклама на безидейни политици от района. Примери бол.
ОтговорИзтриванеТъжно стадо. Тъжни хора. Беден народ. Бедна Държава...
ОтговорИзтриване