„Живи сме, но сякаш не съществуваме!“: Държава, която липсва в малкото село…

24rodopi.com/Общество

В сърцето на Родопите има едно малко село, в което живота се превръща в ежедневна битка. Това е Мусево - място, където възрастните хора не искат богатства, а само право на нормален живот, споделя общественикът Исмет Осман.

„Посрещнаха ме с топли усмивки, но в очите им се четеше болка. Болка от години на безразличие и забрава. Една възрастна жена ми разказа, че вече месеци наред е без вода заради авария. Всеки ден върви километри пеша, за да донесе вода за пиене, готвене и пране. Представете си в XXl век хора са принудени да носят вода на ръце, за да оцелеят! Другият голям проблем е изолацията. Най-близката автобусна спирка е на повече от 5 километра, а пътят е в толкова лошо състояние, че дори таксиметровите автомобили отказват да стигнат до горната част на селото, където живеят най-много възрастни хора.

Не искаме невъзможни неща, казват те.

Искаме поне веднъж на месец мобилен медицински екип да идва и да следи здравословното ни състояние. И поне веднъж месечно да имаме осигурен транспорт до общинския център Ардино или съседните села, за да можем да стигнем до лекар, аптека, или магазин“, разказва Исмет Осман.

Една държава се познава не по големите градове, а по това как се грижи за хората в най-малките и най-отдалечените си села.