Не съм от Левски, нито от ЦСКА. Не съм русофил, нито русофоб. С други думи, не съм човек на крайностите и произхождащите от тях разделения.
Нека разкажа кратката история как България стигна
дотук.
Колкото назад се ровим във времето, истината ще
извира...
Нека започнем от Първата световна война. Подклаждана
от банкови интереси и по повод едно убийство. Междувременно се разгарят
комунистически събития в царска Русия – 1917 година. Другарят Владимир Ленин.
Хоп – Райхстагът и другарят Георги Димитров. Хоп – дойде Хитлер и Втората
световна война. След това е известно: Сталин и връщането на войната обратно, та
чак до сърцето на Германия – до Берлин. Хоп – ФРГ и ГДР.
А България? Няма къде да избяга. Цялата територия на
изток от Берлин е в съветската
сфера на влияние (1945–1989). И както Чехия, Словакия (тоест
Чехословакия), Полша, Унгария, Югославия и Румъния, бяхме от едната страна на една
желязна завеса.
Дойде 1989 г. Разпадът. Всички комунистически величия
от Майката родина трябваше да си търсят нов хляб. Както признава шефът на
бившето Шесто главно управление на Държавна сигурност Димитър Иванов след
години: „Останах на улицата, не знаех накъде да поема“. Той пое
към Мултигруп и Илия Павлов. По подобен път поеха и много други другари,
останали без работа. Някои – подпомогнати с червени куфарчета. Бившите
всевластни от Държавна сигурност.
Още един елемент. Етническият. Барутът на Балканите. И
хоп – Ахмед Доган. Един етнос стана жертва.
Всички комунистически другари си спретнаха групи, за
да не останат без хляб. Сформираха се групировките ВИС, СИК и т.н.
И докато Конституционният съд умуваше дали ДПС е
етническа партия, процесите се развиваха с пълна сила. Сменяха се правителства.
Гущерът си късаше опашката. Рекетьорите станаха бизнесмени. Един от тези среди
стана главен секретар на МВР и три пъти премиер на България. Чак днес – през
2026 година – се чуха гласове, че рекетьорството на „бизнесмените от прехода“ е
било истина. От западноевропейските ни партньори. Но понеже вече имало
отпаднала необходимост.
Един друг прогресивен другар от старото време пое да
ръководи Новия „световен“ ред.
Ние сме във времето и времето е в нас...
Макар някой от собствената му партия да загатна, че
комунизмът се предава по гени, никой от българския народ не разбра. Какъвто и
народът... Нали той три пъти си избра предишния.
Щеше ли Апостолът да попита: „Народе????“
Ние сме във времето, но надали то вече е в нас!
Ерхан Алемдар
Истината е, че всички народи от Източна Европа бяха ограбени,а парите наляха в Запада ,за да доживее още три-четире десетилетия,това беше плана! Искаха да разпарчатосат и Русия,но удариха на камък с товариш Путин! ЕС умира, а и ние с тях!
ОтговорИзтриванеКато има Кириак Стефчовци за дребни жълтици от крайните квартали такава ще е. Ама сега той да не ми се обиди той си знае че е такъв
ОтговорИзтриване,,АКО АПОСТОЛА ВИДИ ЗА КАКВО Е ДАЛ ЖИВОТА СИ.ЩЕШЕ ДА СЕ ОБЪРНЕ В ГРОБА.Р.РАЛИН"НЕ НАРОД А МЪРША ТУЙ ЩЕ КАЖА И ЩЕ СВЪРША "
ОтговорИзтриване