Една шайба разговор за времето

24rodopi.com/Общество

„Ало, ало“ – въртиш шайбата на стария телефон, намерен нейде на село.

Кабелът е скъсан, но устройството навява мили спомени. Изчистваш го и го поставяш – така, ранен, одрипан, на нощното шкафче до леглото в къщата.

Спомени.

Детето държи телефона си и е вперило поглед в екрана.

Един ред не е прочело цяла ваканция. Спи до обед, после с него. Дори не влиза първо в тоалетната. Физиологични нужди няма, има зрителни. Едно стихотворение го чете цяло лято, ние го учихме наизуст за една вечер.

Произнася като първи слова сутрин „дай пари“.

Консуматори с вълчи апетит за собствените задници. Ако спре интернетът, започват паник атаките.

Пренебрегват всеки свой талант от мързел.

Когато Господ дава талант, той протяга ръка. Да не го развиваш, е все едно да блъснеш ръката на Бог.

Но те и в него не вярват. Техният Бог е Айфонът. На него се кланят.

Пара да пада наготово, е другото.

Ако ни тресне една война, тогава ще разберат какво е нямане. Тогава ще оценят живота. Онзи обаче, истинският, не в редуващите се картинки на айфончето.

Читател на 24rodopi.com