Баничка, кюфте или „би тане дюнер бокс“

24rodopi.com/Общество

Локалните платна на най-оживения булевард в Кърджали – „Христо Ботев“, отдавна са се превърнали в алеи на занаятите. Бръснарници се редуват с дюнери, пици, банички.

„Би тане дюнер бокс“, поръчва наконтена мадама, а дюнерджиите започват „танц със саби“, за да надробят месото…

Подобни заведения за бързо хранене в рамките на няколко години превзеха традиционния пазар на баничките в региона. Не че последните обекти не са пълни от сутрин до свършване на тавите. За всеки има хляб в този бранш. Браншът на празните стомаси.

Как се променяха през годините?

Спомени с умиление за баничка от няколко стотинки. Вкусна и пълна с истинско сирене. Това бяха други времена.

„Много малко материал, батко, това бялото тебеширено подобие какво е?“, пита клиент, сравнявайки двете епохи. Обратнопропорционално на материала, цената расте все нагоре. Баничката в Кърджали мина 3 лева, ако смятаме по изчезналата ни вече валута.

Дюнерджийниците се пръкнаха за сефте в София. Тогава край Арда все още не знаеха какво е туй животно. Приготвяни от натурални араби. После превзеха и Пловдив. Една верига, с името на герой от „Приказки от 1001 нощ“, изби конкуренцията пускайки промоцията „Два за лев“. Малки палачинки, но по 50 стотинки на парче. Излизаше по-евтино дори от митичната кръчма „Куцата въшка“, в която за пет лева масраф бедните студенти излизаха, проговаряйки на старогръцки и латински.

Едва след това се настаниха и в Кърджали. Родният дюнер си е малко „тюрлю гювеч“. Особено с тези пържени картофи „от сърце“ в него. Нищо общо с оригиналната идея. Но пък модификациите се нароиха. В питка, палачинка, на съставни части в кутия (бокс). И все пак, който не е пробвал дюнер от натурален мароканец в Южна Франция, само си мисли, че е ял такъв в Кърджали.

Както и да е. Цената също започна да развива своя устрем спрямо различните експерименти. Към момента дюнерът е между 5 и 8 евро.

В синхрон с палачинката с месо и зеленчуци, от години по храносмилателния път на нашенци се движат и пиците на парче. С какво ли не по тях, но с неизменната царевица. Хора, спрете се! Няма пица с царевица, това е светотатство за всеки един италианец, а все пак те са я измислили. И тестото трябва да е като лист хартия, не по един пръст, че и повече.

От левче парчето, тази тестена закуска вече е над 2 евро. Вероятно царевицата е скочила…

При съревнованието между баничките и картофената вакханалия в палачинка, имаше и красив опит за връщане към традицията. Скари запушиха край Арда, а рекламата за кюфтета и кебапчета се окончаваше с наименованието на някой общински център-я Джебелски, я Чернооченски. Вместо дюнер, за същите пари човек може да опраска три кюфтета с четвърт хляб…

Всъщност, всичко изброено дотук си е нашето меню. Хлапета мечтаят за „Макдоналдс“, но не ни е нужен. Банички, дюнерчета, кюфтета – там е истината.

Добър апетит!