Учебници, буркани и обратно към… „града“ на студентите и греха

Михаела Илиева/24rodopi.com/Общество

Куфарите отново са стегнати. Квартирите и общежитията постепенно се пълнят, а Студентски град отново започва да прилича на себе си.

След седмици без лекции, упражнения и ранни аларми университетите събират студентите обратно в аудиториите. За едни академичната година вече започна, за други първият учебен ден предстои съвсем скоро.

Лятото официално остана зад гърба ни.

 

Но какво стана след последния изпит…

 

И точно сега, когато студентите от Родопите отново поемат към големите градове, си струва да върнем календара няколко месеца назад. До онзи момент, когато последният изпит приключи, вратата на университета се затвори и пред всеки остана един прост въпрос: „А сега накъде?“

За част от родопските студенти отговорът беше ясен още преди да приключи сесията – вкъщи.

За тях началото на ваканцията означаваше куфар, автогара и няколко часа път на юг. От шума на столицата към спокойните родопски кътчета. Вместо задръствания – познатият път към дома. Вместо храна набързо между две лекции – нещо сготвено вкъщи. Вместо „Къде ще сме довечера?“ – „Кой се е прибрал?“. И започва издирването на приятелите от детството.

 

Центърът на света

 

Един учи в София, друг в Пловдив, трети във Велико Търново. През годината всеки живее в различен град, но лятото за кратко ги събира отново там, откъдето са тръгнали. Родопите отново стават центъра на света им.

Има и още нещо – вкъщи студентът за известно време отново престава да бъде напълно самостоятелният човек от София. Колкото и месеци да е плащал сметки, да е готвил сам и да е решавал проблемите си на стотици километри от дома, в Родопите много бързо отново става „детето, което се е прибрало“.

 

Другото решение

 

Само че не всички хванаха автобуса към дома. Други прибраха учебниците, но не и багажа. За тях ваканцията започна и завърши в големия град.

Столицата без университета има друг ритъм. Няма бързане за първата лекция, няма чакане пред аудиторията, няма упражнения до вечерта. Но това съвсем не означава, че няма причина да останеш. За част от студентите причината е работата. Лятото е възможност да работят повече, да спестят пари за следващия семестър или просто да продължат живота, който вече са изградили в столицата. За други причината е много по-проста – приятелите им са тук. А с тях върви и нестихващата забава, денонощните купони, повече време за разходки, концерти, паркове, заведения…

И ако за едните ваканцията означаваше да се върнат там, откъдето са тръгнали, да наваксат пропуснатите разговори, семейните вечери и срещите с хората, които през годината виждат най-често през екрана на телефона, то за други почивката вече не означава непременно „отивам си вкъщи“. Техният живот постепенно се е преместил в столицата. И май все по-рядко ще се връща към провинцията. Причината: възможностите и перспективите в големия град.

 

Трета група

 

Факт е обаче, че между двете групи има и трета – може би най-многобройната. Тези, които се опитват да бъдат и на двете места. Няколко седмици в Родопите. После обратно в София. След това отново у дома за няколко дни.

Днес обаче разделението почти изчезва. Ваканцията свършва и сега пътищата отново водят в една посока. Към университета и големия град.