Сетих се за Теди Москов и „Улицата“. Една готина сцена, която с одрипано откровение показваше одрипаната действителност.
После,
не знам защо, хаосът от мисли ме хвърли към някакъв месец на друга държава, в
чийто акцент е годишнина от декларацията за независимост на съответната
държава.
И пак
към „Улицата“.
И
съчинявам сценарий на сцената.
Върви бащата
оклюмал…
Детето:
Тате, тате, защо една леличка говори толкова екзалтирано за чуждата
независимост?
Бащата:
Ами, защото си няма своя бе, тате!
Детето:
Радва се на чуждото?
Бащата: То,
и аз се радвам на чуждото, ма майка ти да не чуе...
Детето:
Като е чуждо, що го име за свое?
Бащата:
Всяка прислуга смята господарското за свое.
Детето: Господарят
радва ли се от това?
Бащата:
Господарят е за това да се чувства господарски, радостите на прислугата не го
вълнуват.
Детето:
Не е ли жалко?
Бащата:
Те и трохите са жалки…
Фино и право в целта
ОтговорИзтриванеНаправиха ни жалки роби,даже се радваме за това! Също като ония с ниското чело ЖълтоМирчев!
ОтговорИзтриванеНе сме народ, не сме народ, а мърша,
ОтговорИзтриванехора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко развалено, всичко е смутено,
всеки сополив на Дяда Симеона.
Всяко куче лае, всяка котка мяука,
всеки си разбира, всеки знае тука.
И оттуй държава не може да стане,
всеки иска само той да е нависоко,
а народът страда, а народът плаче.
Не сме народ, а мърша...
Не сме народ, не сме народ, а мърша,
пак ще го кажа и няма да сбъркам.
Спим и не знаем, че сме поробени,
всеки се крие в своята дупка.
Чакаме някой друг да ни спаси,
а ние само да гледаме отстрани.
Не сме народ, а овце без овчар,
всеки ни мачка, всеки ни е цар.
Някакъв тийнейджър хванал оръжието и избил ученици в начално училище барабар даскала в сащ, якоооо, супер якооооо, да живеееее вееликият господар!
ОтговорИзтриване