3 март 1978 година. Точно в 6 часа сутринта… Часовникът с историческата памет

24rodopi.com/Общество

„Когато посрещаме туристи в Кърджали, обичаме да им показваме нашия Биг Бен. Не, не сме си построили копие на прочутата лондонска часовникова кула. Нашата е различна. Нашата пее! И то български възрожденски и патриотични песни!

Но знаете ли откъде идва идеята?“, започва пост във фейсбук на историка Георги Кючуков.

Ето неговия разказ:

„Историята ни отвежда далеч от Родопите — чак в полския град Краков. Там съществува една вековна традиция. От кулата на църквата „Света Богородица“ на всеки кръгъл час тромпетист изпълнява прочутата мелодия „Хейнал“. Идея, която преди близо половин век вдъхновява и хората в Кърджали.

Но нека започнем отначало.

Годината е 1931-ва. В центъра на Кърджали е построена сграда, над която се издига кула. Същата, която днес виждаме над сградата на полицията, срещу Паметника на освободителите.

Само че тогава часовник няма! На местата на четирите циферблата има обикновени кръгли прозорци.

Минават десетилетия.

През 1976 г. тогавашният кмет на Кърджали, инженер Димитър Милев, търси съдействието на Костадин Мирчев, ръководител на местното управление на МВР, за поставянето на часовник в кулата.

И тогава се ражда една прекрасна идея. Защо часовникът просто да отброява времето? Защо да не го прави с музика, подобно на часовника в Краков?

Само че нашият ще звучи по български!

Започва работа. Изработени са часовниковият механизъм и четирите циферблата. Подбрани са 17 български патриотични мелодии. Своя труд и талант влагат инженери, музиканти и местни специалисти.

И идва историческият момент!

3 март 1978 година. Точно в 6 часа сутринта.

Кърджали още спи. Утрото е мразовито. И изведнъж над града прозвучава мелодията на възрожденската песен „Питат ли ме, дей зората“.

За първи път!

Поводът не е случаен — България отбелязва 100 години от своето Освобождение!

От този ден часовникът започва да отброява времето по един необикновен начин. Всеки кръгъл час, от 6 сутринта до 10 вечерта, над центъра на Кърджали звучат български песни.

И така вече близо половин век!

Замисляли ли сте се колко поколения кърджалийци са израснали с тези мелодии? Колко срещи са си определяли под часовника? Колко хора са поглеждали нагоре, за да видят часа? Колко деца са питали родителите си откъде идва тази музика?

Защото часовникът не е просто механизъм, който измерва времето.

Той е част от паметта на Кърджали.

И когато разказвам историята му на нашите гости, винаги си мисля нещо.

Лондон има своя Биг Бен. Краков има своя тромпетист. А Кърджали има часовник, който пее български песни!

И знаете ли кое е най-хубавото?

Че докато часовниците по света просто ни напомнят колко е часът, нашият ни напомня и кои сме, откъде идваме и какво трябва да помним!

Това е нашият кърджалийски Биг Бен!“