В 9:05 часа на 10-и животът замира… Човекът, който промени Турция, и неговата особена връзка с България

24rodopi.com/Общество

На 10 ноември Турция отбелязва годишнината от смъртта на Мустафа Кемал Ататюрк – основателя и първия президент на Република Турция, останал в историята като една от най-влиятелните личности на XX век.

Точно в 9:05 часа – моментът, в който Ататюрк умира на 10 ноември 1938 г. – животът в страната символично замира. Автомобили спират, хората прекъсват ежедневните си занимания, а сирени и клаксони напомнят за историческия момент. Милиони турци отдават почит с минута мълчание. Националните знамена се спускат наполовина, а в училища, държавни учреждения и обществени пространства се организират възпоменателни церемонии.

Но кой всъщност е човекът, чието име и дело продължават да определят облика на съвременна Турция?

 

От детството в Солун до върховете на военната кариера

 

Мустафа Кемал е роден през 1881 г. в Солун, тогава част от Османската империя. Баща му Али Ръза бей е работил в държавната администрация и търговията, а майка му Зюбейде ханъм е жена с традиционно възпитание и силен характер.

Семейството има шест деца, но повечето умират още в детска възраст. Сестра му Макбуле е единствената, която достига зряла възраст и остава близка с него през целия му живот.

Още като малък Мустафа проявява самостоятелност и интерес към образованието. Първоначално учи в религиозно училище, но впоследствие преминава в светско учебно заведение. По-късно постъпва във военно училище в Солун, а след това продължава образованието си в Манастир (днешна Битоля) и в Истанбул: във Военното училище и Военната академия.

Именно в училищните години един от преподавателите му по математика му дава името Кемал, което означава съвършенство или зрялост.

През 1905 г. завършва Военната академия с офицерско звание. Започва служба в османската армия и постепенно се утвърждава като способен военен командир.

Участва в различни военни кампании и става известен с организаторските си способности, дисциплината и стратегическото мислене.

Особено голяма слава му носи участието в битката при Галиполи през 1915 г., когато османските войски успяват да спрат десанта на силите на Антантата. Там Мустафа Кемал се превръща в национален герой.

 

Любовта, личният живот и България

 

През ноември 1913 г. Мустафа Кемал е назначен за военен аташе на Османската империя в София. Той пристига в българската столица в период, когато Балканите преживяват сериозни политически и военни сътресения.

Престоят му в София продължава приблизително 15 месеца, като той има възможност да се запознае отблизо с българската държава, армия, обществен живот и политически елит.

Ататюрк проявява сериозен интерес към българската военна организация и към начина, по който България изгражда своята модерна държавност.

В София той се запознава с редица български обществени и военни личности, сред които и бъдещият министър-председател Александър Стамболийски.

Особено интересна е личната му история, свързана с Димитрина Ковачева – дъщеря на българския генерал Стилиян Ковачев.

Мустафа Кемал се запознава с нея по време на престоя си в София и между двамата възниква близост. Според исторически сведения той изпитва силни чувства към младата българка и дори обмисля възможността за брак.

Тази любовна история не завършва със сватба. Димитрина впоследствие се омъжва за друг български офицер.

Макар връзката им да остава в миналото, историята за чувствата на бъдещия турски държавен глава към българската девойка продължава да предизвиква интерес и до днес.

 

Какво е казвал Ататюрк за България и българския народ?

 

Той познава страната не само от дипломатическите си контакти, но и от личния си опит. Прекарва месеци в София, наблюдава българското общество и се запознава с неговите политически и военни представители.

В различни публикации и популярни исторически разкази се срещат думи, приписвани на Ататюрк, изразяващи неговото положително отношение към българите.

Сред тях са:

„Колкото повече живеех в България, толкова повече нарастваше обичта ми към българите.“

„Отидете в България. Ще ги обикнете, както ги обикнах аз.“

 

След създаването на Република Турция отношенията с България придобиват особено значение. През 1925 г. двете държави подписват Договора за приятелство между България и Турция.

 

От Османската империя към създаването на Република Турция

 

След Първата световна война Османската империя е победена и територията й е подложена на разделяне от победителите.

Мустафа Кемал не приема този изход и през 1919 г. започва националноосвободителното движение, което постепенно обединява турските сили около идеята за независима държава.

На 19 май 1919 г. той пристига в Самсун – дата, която днес се отбелязва в Турция като начало на националната борба.

През следващите години организира съпротивата срещу чуждестранната окупация. Турската националноосвободителна война завършва с победа, а на 29 октомври 1923 г. е провъзгласена Република Турция.

Мустафа Кемал става нейният първи президент.

През 1934 г. турският парламент му присъжда фамилията Ататюрк, която означава „Баща на турците“.

 

Реформите, които променят Турция

 

Ататюрк разбира, че военната победа сама по себе си не е достатъчна. За да се превърне Турция в модерна държава, са необходими дълбоки промени в образованието, правото, икономиката, обществения живот и културата.

Една от най-значимите му реформи е премахването на Османския халифат през 1924 г. С това се слага край на институция, съществувала векове и имаща огромно религиозно и политическо значение.

Постепенно религията е отделена от държавното управление, а Турция поема по светски път на развитие.

Сред най-важните реформи са:

 

Азбуката и турският език

 

През 1928 г. Турция преминава от арабската писменост към латинската азбука, адаптирана към особеностите на турския език.

Това е една от най-радикалните промени в историята на страната. Целта е да се улесни грамотността и да се модернизира образованието.

Ататюрк лично участва в популяризирането на новата азбука, като посещава различни населени места и показва на хората как да пишат с новите букви.

През 1932 г. е създадено Турското езиково дружество, което има важна роля в развитието и стандартизирането на съвременния турски език.

 

Образованието

 

Въвежда се нова образователна система, основана на светското обучение. Религиозните училища постепенно губят централното си място в държавната образователна система. Целта е изграждането на образовано общество, което да участва активно в развитието на страната.

 

Правата на жените

 

Ататюрк подкрепя участието на жените в обществения и политическия живот. Жените получават право да гласуват на местни избори през 1930 г., а през 1934 г. – и на парламентарни избори. Така Турция изпреварва редица европейски държави в предоставянето на политически права на жените.

 

Правна система

 

През 1926 г. е приет нов Граждански кодекс, основан основно на швейцарския модел. Той заменя редица религиозни правни норми в гражданските отношения и утвърждава равенството на гражданите пред закона.

 

Облекло и обществен живот

 

Въвеждат се промени в традиционното облекло, насърчава се използването на европейски стилове и се премахват редица османски институции и символи.

През 1925 г. е приет законът за шапките, а религиозните текета и завиета са закрити.

Всички тези промени са част от големия проект на Ататюрк за превръщането на Турция в модерна, светска и независима държава.

 

Последните години и смъртта на Ататюрк

 

През последните години от живота си Мустафа Кемал започва да страда от сериозни здравословни проблеми.

Диагностицирана му е цироза на черния дроб. Състоянието му постепенно се влошава, но въпреки това той продължава да изпълнява държавните си задължения, доколкото здравето му позволява.

През 1938 г. прекарва продължителни периоди на лечение и възстановяване. В последните месеци състоянието му става критично.

На 10 ноември 1938 г., в 9:05 часа сутринта, Мустафа Кемал Ататюрк умира в двореца Долмабахче в Истанбул. Той е на 57 години.

Първоначално е погребан в Етнографския музей в Анкара, а през 1953 г. тленните му останки са преместени в мавзолея Анъткабир, изграден в негова чест.

 

Наследството на един държавник

 

Днес Мустафа Кемал Ататюрк продължава да бъде централна фигура в турската национална памет.

За едни той е освободител и създател на модерна Турция, за други е символ на радикалната модернизация и дълбокото преобразяване на традиционното общество.

Независимо от различните исторически оценки, значението му за съвременната турска държава е безспорно.

На снимките: Президентът; Родната къща, превърната в музей в Солун; По време на битката при Галиполи

Ерхан Алемдар