Изпод одрипаното палто на Серафим…

Писателят, който виждаше доброто дори там, където другите не го забелязваха

24rodopi.com/Общество

На 9 ноември по стар стил България си спомня за рождението на един от най-обичаните български писатели – Йордан Йовков. Роден в малкото старопланинско село Жеравна, той оставя след себе си творчество, което надхвърля националните и езиковите граници. Неговите герои са обикновени хора, но в съдбите им се крият големите въпроси за доброто, състраданието, любовта, прошката и човешкото достойнство.

Йовков не просто описва живота. Той търси човешкото в него.

 

От Жеравна до Добруджа – житейският път на писателя

 

Йордан Стефанов Йовков е роден на 21 ноември 1880 г. (9 ноември по стар стил) в село Жеравна, тогава в пределите на Източна Румелия. Баща му Стефан се занимава със земеделие, животновъдство и абаджийство, а семейството му е многолюдно.

През 1892 г. семейството се преселва в Добруджа, в село Чифут Куюсу, днес Йовково. Именно този край ще се превърне в една от най-големите любови на писателя и ще остави неизличим отпечатък върху бъдещото му творчество.

Йовков учи в Жеравна и Котел, а през 1900 г. завършва Първа софийска гимназия. По-късно постъпва в Школата за запасни офицери в Княжево.

Записва право в Софийския университет, но след смъртта на баща си е принуден да прекъсне следването си поради финансови затруднения.

През 1904 г. се завръща в Добруджа и започва работа като учител. Преподава в няколко села, сред които Долен извор, Росица и Красен. В последното не само учителства, но и става директор на ново училище, за чието изграждане има личен принос.

Периодът в Добруджа е изключително важен за формирането на неговия светоглед. Там той опознава различни хора, техните обичаи, радости, страдания и надежди. Сред тях има българи, турци и представители на други общности. Тази многообразна среда по-късно намира отражение в произведенията му.

Йовков участва в Балканската и Междусъюзническата война като запасен офицер. През юни 1913 г. е ранен в боевете край Дойран. За проявената храброст получава орден „За храброст“.

По време на Първата световна война служи като офицер и военен кореспондент. Преживяното на фронта го сблъсква с жестокостта на войната и човешкото страдание. Тези впечатления се превръщат в основа на редица негови военни разкази.

През 1918 г. се жени за Деспина Колева. Семейството има една дъщеря – Елка.

През 1920 г. заминава за Букурещ, където работи в българската легация като аташе по печата. Прекарва в румънската столица около седем години. Именно там създава и част от най-значимите си произведения.

След завръщането си в България работи в Дирекцията на печата. Продължава да пише и да се утвърждава като един от водещите представители на българската литература.

Йордан Йовков умира на 15 октомври 1937 г. в Пловдив след тежко заболяване. Той си отива едва на 56 години, но оставя литературно наследство, което продължава да бъде четено и изучавано и днес.

 

Институции и културни средища, които носят името му

 

Признанието към Йордан Йовков не се изразява само в литературните анализи, паметниците и възпоменателните чествания. Неговото име носят образователни и културни институции както в България, така и извън нейните граници.

В Добрич се намира Дом-паметник „Йордан Йовков“, открит през 1980 г. по повод стогодишнината от рождението му.

В родната му Жеравна се намира къщата музей „Йордан Йовков“, която пази спомена за детството и семейната среда на белетриста.

 

Името му носят училища в различни български градове. Името му присъства и в българското образователно пространство зад граница. В румънската столица Букурещ функционира Българско неделно училище „Йордан Йовков“ към българското посолство.

Така името на писателя продължава да бъде част от живота на българската общност извън родината.

Това е своеобразно признание за значението му не само като литературна, но и като национална духовна фигура.

 

„Серафим“ – когато човек има малко, но сърцето му е голямо

 

Сред най-въздействащите произведения на Йордан Йовков безспорно е разказът „Серафим“.

Главният герой е беден, странстващ човек, облечен в старо и окъсано палто. На пръв поглед той изглежда незначителен и дори странен. Няма богатство, постоянен дом или сигурност за утрешния ден.

Но зад непретенциозния му външен вид се крие необикновено богатство – способността да съчувства и да помага.

Когато разбира за тежкото положение на бедна жена, която се нуждае от средства за лечение, Серафим решава да й помогне. Той дава спестените си пари, предназначени за ново палто.

Серафим не очаква благодарност, не търси признание и не смята, че е извършил нещо необикновено.

За него човешката болка на другия е по-важна от собственото му удобство.

Тук Йовков поставя един от най-силните морални въпроси в литературата си: кой всъщност е богатият човек? Онзи, който притежава много, или онзи, който може да даде и последното си за спасението на друг?

Серафим няма почти нищо, но притежава най-ценното – човечност.

 

„Ако можеха да говорят“ – светът на безгласните същества

 

Особено място в творчеството на Йовков заема сборникът „Ако можеха да говорят“, публикуван през 1936 г.

Той съдържа 22 разказа, обединени от обща среда, герои и събития. Действието се развива в добруджански чифлик, където животът на хората е неразривно свързан с този на животните.

Самото заглавие носи дълбок философски смисъл. То ни кара да се замислим за съществата, които живеят до нас, но не могат да разкажат за болката, страха, привързаността и страданието си.

В този сборник животните не са просто част от селския пейзаж или собственост на човека. Те имат свой свят, свои привързаности и своя съдба.

Йовков им дава литературен глас.

Той показва колко силна може да бъде връзката между човека и животното и колко тежка е раздялата, когато тази връзка бъде прекъсната.

Тук хуманизмът на писателя излиза извън отношенията между хората. Той обхваща целия жив свят.

Йовков ни напомня, че състраданието не трябва да има граници и че отношението към по-слабите същества е мярка за нравствеността на човека.

Тази тема звучи изключително съвременно и днес, когато обществото все повече говори за отношението към животните, тяхната защита и отговорността на човека към природата.

 

Йордан Йовков и турската литература – културен мост между два народа

 

Една от по-малко познатите страни на Йовков е интересът му към турската литература и култура.Той превежда на български откъси от произведения на турския писател Ака Гюндюз и споделя с приятели литературни текстове от турски автори.

По този начин връзката му с турската култура не се изчерпва с присъствието на турски герои в разказите му. Тя е част от по-широк интерес към съседния народ и неговото литературно наследство.

 

Йовков на турски език

 

Творчеството му намира сериозно място в турската преводна литература.

Сред произведенията му, представени на турски език, са:

„Албена“ – Albena;

„Шибил“ – Şibil;

„Серафим“ – Serafim;

„По жицата“ – Telgraf Telleri Boyunca;

„Песента на колелетата“ – Tekerleklerin Türküsü;

„Чифликът край границата“ – Sınırdaki Çiftlik.

Романът „Чифликът край границата“ е публикуван на турски през 1966 г. в превод на Тахир Алангу. Предговорът към изданието е написан от проф. Сабри Есат Сиявушгил, който го предлага за Нобелова награда за литература.

Преводите на Йовков в Турция имат и по-дълга история. Негови разкази се появяват в турски литературни списания още през 40-те години на ХХ век. „Албена“ е публикувана през 1943 г., а „Серафим“ има и превод на Фикрет Арът, публикуван през 1970 г.

Сборникът „Песента на колелетата“ излиза в турски книжни издания, сред които изданието от 1982 г. с превод на Тюркер Аджароглу.

В турската академична литература Йовков е определян като един от най-значимите български писатели, а според публикувано през 2023 г. турско литературоведско изследване той е вторият най-превеждан български автор в Турция.

Неговото творчество е преведено на близо 40 езика.

Но може би най-голямото признание за Йовков не се измерва с броя на преводите, наградите, паметниците или институциите, носещи името му.

То се крие в способността на неговите произведения да докосват човека и днес.

В свят, в който често се говори за различията между народите, Йовков ни оставя послание за общото между хората. Неговите герои ни учат, че добротата не зависи от богатството, че състраданието не познава етнически и религиозни граници и че дори най-обикновеният човек може да извърши нещо велико.

Ерхан Алемдар