24rodopi.com/Общество
Баръш Манчо - един певец, който превърна музиката в послание за доброта, справедливост, човечност и мир между народите.
Има
артисти, които остават в историята с песните си. Един от тях безспорно е той –
турският певец, композитор, автор на песни, телевизионен водещ и пътешественик,
който превърна музиката в средство за духовно общуване между хората.
Той не
беше просто музикант. Беше философ на сцената, разказвач на истории и човек,
който чрез песните си говореше за Всевишния, за съвестта, за доброто и злото,
за човешкия живот и за отговорността ни към другите.
Затова
определението „посланик на Всевишния“ не е случайно. То е начин да опишем
духовното измерение на неговото творчество.
„Yaz Dostum“ – напиши, приятелю!
Една от
най-силните песни на Баръш Манчо е „Yaz Dostum“.
В нея
певецът задава риторични въпроси:
Може ли
да бъде наречен човек онзи, който не умее да обича красотата? Може ли да бъде
наречен смел онзи, който не поздравява другите?
Песента
ни напомня, че богатството, славата и земните притежания са временни. Човекът
си отива от този свят, но след него остават делата, думите и отношението му към
останалите.
Баръш
Манчо ни призовава да помним, че животът не се измерва с това колко
притежаваме, а с това колко добро сме направили.
Особено значима е песента „Dört
Kitaptan Başlayalım“.
Още
самото й заглавие насочва към духовността и религиозното познание.
Баръш
Манчо отправя послание за общочовешките нравствени ценности, за вярата, за
уважението и за необходимостта човек да търси истината.
В
ислямската традиция се говори за четири свещени книги – Теврат, Забур, Инджил и
Коран.
Другите песни – цяла философия за
живота
Творчеството
на Баръш Манчо е много по-богато от няколкото песни, с които най-често го
свързваме.
Всяка
негова композиция носи различен разказ.
„Sarı
Çizmeli Mehmet Ağa“ е песен за богатството, бедността, справедливостта и
човешката памет. Тя ни напомня, че накрая човек трябва да отговаря за делата
си, а не за парите си.
„Gülpembe“
е нежна и емоционална песен, посветена на неговата баба. В нея се усещат
обичта, носталгията и болката от загубата на близък човек.
„Dağlar
Dağlar“ разказва за любовта, раздялата и човешкото страдание.
„Dönence“
е музикално пътешествие, което носи усещане за безкрайност, движение и търсене
на хоризонта.
„Hal
Hal“ представя богатството на народните музикални традиции и характерния ритъм
на Анадола.
„Arkadaşım
Eşek“ показва способността му да говори с децата на техния език, без да губи
своята артистична индивидуалност.
„Bugün
Bayram“ е песен за радостта, семейството и детската невинност. „Nane Limon
Kabuğu“ и „Domates, Biber, Patlıcan“ ,(
домати, пипер , патладжани) показват неговото чувство за хумор и таланта му да
превръща дори обикновените неща от ежедневието в запомняща се музика
Баръш Манчо и Кърджали – среща с
българската публика
Историята
на Баръш Манчо има и българска следа. През 1990 г. той изнася концерт в
Кърджали.
Музиката
му не се нуждаеше от превод, за да бъде разбрана. Емоцията, мелодията и
човешките послания достигаха до публиката независимо от езика.
Така
Баръш Манчо остави следа и в спомените на хората от Родопите.
Япония – когато един турски певец
покори сърцата на Далечния изток
Едно от
най-забележителните доказателства за международното признание на Баръш Манчо е
Япония.
През
1990 г., по повод стогодишнината от пристигането на турската фрегата „Ертугрул“
в Япония, той участва в проявите, посветени на турско-японското приятелство.
През
1991 г. изнася концерт в зала „Икеда“ на университета „Сока“ в Токио. Събитието
привлича огромно внимание.
***
Той не
просто пееше за живота. Той учеше хората как да живеят.
И ако
трябва да обобщим неговото творчество с едно изречение, то би било:
Баръш
Манчо беше посланик на доброто, на човечността и на духовността – човек, който
чрез музиката си напомняше на света, че пред Всевишния най-важни са сърцето,
съвестта и делата на човека.
Ерхан Алемдар

















Респект Ерхан Алемдар ! Това е животът, а не някой случайник къде е ходил и с кого се е снимал.
ОтговорИзтриване