Елена Йончева: Пред Урсула фон дер Лайен премиерът да постави въпроса за икономическите щети от войната в Черно море

24rodopi.com/ Политика
Посещението на председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен в България във вторник е моментът, в който България може да постави въпроса за целеви фонд за инвестиции и компенсации на икономическите щети от войната в Черно море. От публичните заявки на правителството и премиера досега не оставам с впечатление, че се действа в тази посока. Нещо повече, дори се отрича, че има проблеми с корабоплаването към българските пристанища. 
Коментарът на евродепутата от групата на ЕКР, избрана с листата на ДПС, Елена Йончева е по повод предстоящата визита на Урсула фон дер Лайен в България. Очаква се тя да посети Варна във вторник, където да се срещне с премиера Румен Радев. Ден по-рано председателят на ЕК ще разговаря с президента и премиера на Румъния. Фокусът на обиколката е ситуацията в Черно море. 
В последните седмици в икономическата зона на България в следствие на атаки бяха повредени или потопени пет търговски кораба. Застраховките на плавателните съдове в Черно море нараснаха, а по данни на Националната асоциация на зърнопроизводителите някои от корабите вече отказват да пристигат в български пристанища. Годишно България изнася пет милиона тона зърно, за което са необходими около 150 кораба. Направленията са към Западна Европа, но също и към Северна Африка – Египет, Тунис, Мароко, Алжир. Затрудненията с транспортирането поставят пред риск продоволствената сигурност и създават предпоставки за нарастване на миграционния натиск.  
Елена Йончева вече предложи на политическо ниво в Европейския парламент специална резолюция за компенсиране на щетите за икономиката от войната в Черно море, и активно работи по нея. Тя разговаря лично с представители на засегнатите индустрии в България. 
Според зърнопроизводителите в България моментът е подходящ и да се насочат инвестиции в изграждането на жп свързаност, като възможното направление е север-юг, както и да се развият интермодални терминали, които да осигурят, например, превозът на зърно от вътрешността на страната към пристанища на по-ниска цена.    
Елена Йончева е обезпокоена и от данните, които предоставя морската индустрия за негативния ефект на ситуацията в Западното Черномория. На 3 ноември Българската национална асоциация по корабостроене и кораборемонт (БНАКК) изпрати писмо до премиера и президента, министъра на външните работи и министъра на икономиката, в което настоява за спешни действия на национално и европейско ниво. 
За период от една година, по сателитни данни, трафикът през Босфора е намалял наполовина. Девет кораба са отказали ремонт в нашите заводи, а отменените поръчки са за 4,2 млн. евро. Натоварването на индустрията е спаднало с до 60%. Съществува риск за хиляди работни места, за загуба на квалифицирани специалисти. Застрашени са годишни приходи в бюджета от 180 млн. евро. 
Българската морска индустрия е стратегически сектор за икономиката, заетостта и транспортната свързаност на страната и ЕС, пише още в писмото на БНАКК и се предупреждава, че бездействието или забавянето може да доведе до дългосрочни и трудно обратими последици за цялата морска индустрия.  
Допълнителна опасност в Черно море са плаващите мини, които създават несигурност за туристическия бизнес, заради което България търпи репутационни щети. 
Опасността от атаки срещу търговски кораби принуждава част от тях да навлизат в териториалните води на страната с изключени уреди за опознаване, което увеличава риска от инциденти. 
Още в края на октомври Елена Йончева се обърна директно към Върховния представител за външна политика на ЕС Кая Калас с настояване за конкретни мерки, които Европейската комисия спешно може да предприеме: 
• Специален европейски механизъм (гаранционен фонд) за споделяне на военния риск и компенсиране на засегнатите сектори в Западното Черноморие - например като се покрива част от извънредния риск за кораби, товари и пристанищни операции;
• Фонд за пристанищата Варна, Бургас и Констанца, който да финансира мерки за безопасност, резервно оборудване и непрекъсваемост на дейността, чрез създаване на резервен капацитет за съхранение и пренасочване на товари; инвестиции в силози, интермодални терминали и железопътни връзки, например;
• Механизъм за защита на подводната инфраструктура - наблюдение и бързо възстановяване на кабели, тръбопроводи и енергийни връзки;
• Инфраструктурните проекти в и между България, Румъния и Гърция да получат абсолютен приоритет.