Отличеният пътепис: Арда тече под балкона ни!

Във второто издание на конкурса „Източните Родопи – вкуси дивата природа" Кичка Дянкова спечели първото място с пътеписа си „Арда тече под балкона ни!"

 

Арда тече под балкона ни! Странна река – знаеш накъде върви, а течението сякаш е в обратната посока. Да, смее се домакинята ни – и тя в началото дълго спорила със съпруга си, докато той се съгласил – добре, ако паднеш, нагоре по реката ще те търся да те спасявам. Съгласявам се и аз, докато гледам как Арда за минутки поглъща големите обли камъни, по които се ориентирах – правилно си тече реката. И силно. ВЕЦ Студен Кладенец е причината за придошлите води – това е нещо обичайно тук.

На гости сме в село Рабово, в комплекс „Тепавицата". Още пътуването дотук по сламено жълтите хълмове „изключи" обичайното ми софийско аз. Усмивката и заразителният ентусиазъм на домакина ни Петко свършиха останалото. А, да – и бирата от лимец за добре дошли. Тя е просто... ентусиазираща. Различна. Като всичко, което срещамe тук.

Видяхме Арда и по-нагоре – до стената на язовир Студен кладенец. Там е тясна, дълбока и е издълбала чудноват каньон в скалите, които, казват, са вулканични. Коритото, гледано от стената, напомня грапава лунна пустиня. И честно казано, малко ме плаши. Неслучайно са кръстили мястото Шейтан дере – Дяволското дере, мисля си, докато слизаме в дяволските владения и надничаме предпазливо от неравните скали в широкото корито към почти скритата Арда сред чупките на каньона. Казват, че дълбочината й тук може да е 30 и повече метра. Дори 60, убеждаваше ни някой от местните хора.

Какво друго може да има покрай една река? Птици, разбира се. Още първия ден срещаме ято черни щъркели. Представяте ли си? Ято! Помня как изскочихме от колата на един мост край Златоград преди време заради един черен щъркел в коритото на реката. А тук са... 16. Всъщност, повече приличат на стадо – мързеливо неподвижни сред една пресъхнала река, на която се натъкваме свивайки по черен път над село Поточница. Приближаващото „бяло" стадо очевидно подплашва  черното, докато ние се спускаме между храстите по неравния път и откриваме щъркелите кацнали на отсрещните бели скали.

Лениво се припичат, докато ние ги гледаме. Гледаме ги, гледаме и гледаме. Не можем да си разделим бинокъла, особено щом една двойка се завърта над нас. На една ръка разстояние са сякаш. Снимаме. Ама защо ли? Снимките не могат да предадат чувството да си част от полета на птица. Разбрах го докато „летях" с лешоядите и бинокъла близо до пункта за наблюдение над с.Поточница. Толкова са красиви, докато се „плъзгат" уверено във въздуха, че не можеш да отместиш поглед.

Лешояди гнездят в защитената местност Кован кая близо до гр.Маджарово. Острите, отвесни, набраздени скали при завоя на Арда веднага те привличат – толкова, че ние направо пропуснахме града. Виждат се накацалите птици някъде там висооко. А пътят продължава към село Бориславци и не е просто път, а преживяване. Спирахме милион пъти. Заради реката, която криволичи и след всеки завой е различна. Заради жълтото и ръждиво-червено-кафявото (есен през септември?), които изпъкват пред свежо зеленото и сиво-черното на вулканичните върхове и сипеи.

Не съжалявам, че пропуснахме Маджарово – със сигурност ще се върнем тук – в пъстротата на Източните Родопи, които имат още много да разкажат.

 

На снимката: Арда при зелените скали край Рабово