Отписахме занаятите, учим езици за „голямата екскурзия”

Модерните науки на бъдещите безработни

 

Елена Хаджиева

Ако някой трябва да се оплаква от несправедливия преход, това трябва да бъдат младите поколения и техните родители. Разбитата образователна система в последните 20 години до голяма степен е виновна за това страната ни да е на челните места по брой лица с висше образование и в същото време на челни места по младежка безработица. В последно време се учи това, което е модерно, а не това, което е полезно и това, което ще осигури работа и доходи.

В Смолян допреди години имаше редица гимназии, които обучаваха цялата палитра от занаяти, които да попълват местната и национална икономика с подготвени кадри. Модата в ученето обаче доведе дотам, че занаятчийското средно образование, което дава професия, а от там и по-голям шанс за работа в реалната икономика, бе натикано в ъгъла, а някои от считаните за мега гимназии, в момента едва събират по една минимална паралелка ученици и отчитат дори нулеви години. На другия полюс са „лачените гимназии", тези, които не дават занаят, а обучават усилено в чужди езици, хуманитарни и правови науки. Те пък разкриват нови паралелки и се радват на голям интерес. Всъщност, ако се замислим, наистина модата определя и професията, и приема на ученици, а от там и техните професии. В последните години най-модерно е да завършиш средно и да изчезнеш от България в чужбина в търсене на по-висок стандарт, на каквато и да е цена. За това – 5 години в езикова гимназия и …дим да ме няма. Ще знам език, което е основна предпоставка за уреждане на службичка зад граница, пък била тя и в аграрния сектор. По-прилежните могат и да успеят да влязат в чужд университет дори и с непрестижен профил. „Нали ще съм завършил в чужбина, кой като мене?", мисли 18-годишният без да предполага, че това ще предопредели съдбата му за много години напред.

Занижените изисквания за работа в туристическите обекти свали драстично и приема в техникумите по обществено хранене, дали на Родината и света хиляди готвачи, сервитьори и хотелиери. Самоуспокоението – всеки може да носи табла и да пържи картофи, унизи професията и изправи този вид училища до ръба на оцеляването. Наемането на неквалифицирани кадри обаче доведе до оценката, че България има прекрасна туристическа база, но лошо обслужване, просто защото, повечето от този бизнес са учили „модерна наука", но след като не успеят да се уредят по „специалността" веднага хващат таблата. На туристическите босове също не им пука кой знае колко, при условие, че плащат на наетите минимална заплата и им дават милостиво по …един обяд.

Строителните техникуми също се оказаха извън модата. Бълвалите стотици кадри всяка година специализирани училища, днес са празни, а малкото възпитаници бродят като призраци из големите зали и коридори. Гордост в миналото, а сега догарящи свещи, тези школа имаха шанс за живот в ерата на строителния бум. В периода 2001-2009 г. се усети оживление в сектора, което накара много ученици да завършат поне за строителни техници, които изкарваха по 2000 лв. месечна заплата в пика на голямото строителство. Сега обаче всичко утихна. Специалисти в сектора не са необходими, защото излизат скъпо. А и общите работници с 4-7 клас са се научили на „занаят", пък взимат далеч по-евтино. Може би и поради тази причина смолянският строителен техникум започна миналата учебна година без паралелка за 9-ти клас, а Гимназията по туризъм само с една. Още по-страшно е в техникумите по дървообработване и шивачество. Въпреки, че в Родопите дървеният материал е като въздуха- безкраен, от години няма самостоятелна паралелка за дървообработване. Дървото не е на мода-всеки си поръчва алуминиева или ПВЦ-дограма, които се правят с две машини. Всеки, дори да не е стъпвал в училище ще се научи, защо да се отделя 4 години от живота си в обучение. Тази философска мисъл е водеща в бранша.

В областта на производството на дрехи пък трагедията е още по-голяма. Никоя млада дама вече не иска да шие, просто не е престижно, а и МОЛ-овете са пълни с парцалки. Във висшето образование пък инженерните науки са някаква досада. Много по-модерно, а и престижно е да учиш психология, естествено, с такава диплома всеки ще те мисли за голямата работа. Заради създадения хаос и липсата на елементарна държавна грижа в тази област най-потърпевши са предприятията и… политиците. Шефовете на фирми отделят огромни разходи и време за обучение, без обаче да може да защитят инвестицията си и затова често се случва така, че тъкмо обучен кадър да напусне, защото вече е „много скъп" и шефът му не може да си го позволи. Затова масово големите производства избягват малките населени места, а така се генерира безработица, която рефлектира върху политиците. Докато бизнес, държава, образование не се хванат ръка за ръка ще отчитаме „Тука е така". Ще влагаме милиони в образование, след което още милиони за преквалификация и съмнителни програми за борба с безработицата. Сега всеки учи каквото си иска, без значение от потенциала за усвояване, защото парите следват ученика и парите на ученика са над всичко.