Без хапчета грабваме брадви, без пари - пребиваме заради череши

И лудите бягат от нормалните!? Диагнозата: Обществена шизофрения

Елена Хаджиева

 

Допреди години масовият лаф по масите бе: „Държавата трябва да взима заеми и да строи затвори, за да има къде да прати всички мафиоти, ограбили страната през прехода". Въпреки, че маса политици обещаваха това, нов пандиз не дочакахме, както не видяхме и охранен политик зад решетките. За сметка на това се нагледахме на нагло забогатяване, облажване на роднини, любовници, деца, внуци. Анализирайки ситуацията от последната година „мъдрите" хора казват така: „Не затвори, а лудници ни трябват повече. Народът се побърка и има нужда от спешна психиатрична помощ. Едва ли има по-мъдро решение от това в сегашната напрегната ситуация. Държавата се тресе от неспирни скандали, протестите са един след друг, като много малко знаят защо недоволстват. Лудостта е огромна – 7 души се запалиха и умряха, а останалите самоубийства сред младите хора гонят национален рекорд. Съседи заливат полиция и прокуратура с невероятни обвинения, роднини сипят горещи клетви, пенсионер пребива хлапета, че му яли череши от дворна овошка…

Нацията е откачила и никой не прави нищо, за да спре процеса. Скуката, апатията, омерзеността и мизерията отключиха невиждани сили в обществото, които, ако се впрегнат в някаква машина, биха задминали АЕЦ „Козлодуй" по производството на електроенергия. В същото време психологията е най-предпочитаният предмет за изучаване във висшите заведения. За едно място се борят по 50-60 човека. Престижното следване обаче явно не дава резултат, защото в психиатриите работят „феодални старци" според Дянков, а в клиниките няма специализирани отделения. Психологическо изследване има само за желаещите да получат книжка за професионален, таксиметров шофьор или охранител.

В малък град като Смолян, допреди година, лудите се знаеха наизуст. Странни и малко по-различни от „нормалното общество", те си бяха част от колорита на града. Никога досега обаче те не влязоха в криминалните хроники, не обидиха някого, не се биха. В момента те изглеждат като най-нормалните българи. Не прекаляват с алкохол, нямат фалшиви профили в социалните мрежи, от които да сипят огън и жупел. Те са останали в обществото, като последни стожери на морала, като примерни граждани, които спазват законите и не прекаляват с демокрацията. Говорят за любов, говорят за работа, но не и за омраза, не за агресия, не за терор. Лудите като че ли са най-добре, защото постъпките им винаги са оправдани, но те знаят това и не прекаляват.

Преди няколко години един родопчанин подлуди Рудозем, след като спря приема на лекарства и уби баща си с брадва. След това се превърна в градска легенда и за него започнаха една след друга истории, досущ като в американски хорър филм. В наши дни, един нормален, 52-годишен мъж от областен град, без нужда от лечение, пукна черепа на 14-годишно момиче, дръзнало да яде от „свещените му череши". С какво той е по-различен от „мъжът с брадвата" и какво щеше да се случи, ако ударът бе по-сериозен?

Обществото е тежко болно, психиката, нервите, илюзиите вече изместиха реалния свят  и като че ли всеки заживя виртуален живот. Казано на професионален език-обществена шизофрения. Жалко обаче, че няма кой да ни даде лечение, кой да ни посочи вярната терапия. Останали сме на народна медицина, която обаче дава бавен и не дотам сигурен резултат.