Мините поглъщат съдби, дори и… рушвет за трудов стаж

Миньорът-баровец сред пенсионерите

 Елена Хаджиева

 

„Миньор е моят татко, миньор ще съм и аз!". Рефренът от една позабравена чалга в зората на демокрацията е като мото в миньорските селища. В Мадан, Златоград и Рудозем има цели поколения и фамилии, които са потомствени миньори. Въпреки тежката и донякъде вредна за здравето и опасна работа, ваденето на руда е сред най-платените дейности в България. Като изключим последните две години от „ерата Захариев" в мините, работата под земята тегли като магнит родопчани и българи от всички краища на страната. Изключвайки несгодите в мините, водата, калта и задуха, миньорите са сред малцината българи, които без образование, връзки и сладки политически постове докарват до 2000 лв. месечна заплата. Сума, по която бленуват и масата по-дребни общински и държавни служители. Мините отдавна привличат и с облагите за сладка и бърза пенсия. Не е тайна, че след президентите, пилотите и военните, миньорите са прослойката, която получава най-високите пенсии в страната. И ако масата родопски пенсионери не знаят какво значи таван за пенсиите, то в Мадан и Рудозем преди години вдигаха люти стачки. Миньорският труд е първа категория, като освен по-високи осигуровки, нездравословната работна среда носи допълнителни бонус точки. Пенсионираш се на 45, вземаш 700 лв. пенсия, а оттам-нататък колкото Бог даде. В същото време нищо не пречи на младия пенсионер да поработв и на друго място, пък макар и за 400 лв. Има и за децата, и за внуците, а дори и за издръжка на любовница.

Благинките на следминния живот отдавна са апетитна хапка за мъже в предпенсионна възраст, които обаче трудно се котират на работния пазар. Освен нискоквалифицирани, за ползата от няколко години под земята, знаят и чиновниците. В силните години след 2005 г. зам.-кмет на Мадан напусна сладкото общинско кресло, за да отиде за малко в рудника. Нали е бивш началник, няма да копа с кирка, но две години и после пенсия. Последва го и кметът на рудоземското село Сопота, както и управникът на Елховец. За селските кметове, кретащи със заплата от 350-400лв., мините са като финансов рай, а и стажът, който ще натрупат не може да бъде събран никъде.

В Смолян все още се носи легендата за купения миньорски стаж, малко преди 2000 г., когато не всичко бе частно и бяха възможни далавери с малки подкупи на длъжностни лица. Клюката гласи, че маса мъже от Смолян, с помощта на няколко банкноти, са успели да се пенсионират млади, на 50 години като миньори, без обаче да са стъпвали в мината. Усетили несъвършенствата на пенсионната система и бъдещето ежегодно увеличение на възрастта за пенсиониране редица късметлии успяха да изкарат на книга година-две из мините и сега си харчат „колосалната" пенсия от 500 лв. Огромна не според стандартите за живот, а заради средната за страната от 200-250 лв.

„Сталин не можа да се оправи с шофьорите", е популярен лаф от времето на ДАП-овете из страната. Перифразирано на миньорски език бихме казали „Няма сила, която да се оправи с миньорите". Всяко правителство от зората на демокрацията до днес чупи китки и се чуди как да замрази високите миньорски пенсии. Законче за увеличаване на възрастта, реформа в категориите труд и прочее винаги завършват с неуспех, защото миньорите са силна гилдия и защитават може би единствени социалните си и пенсионни права.