Кой да им свърши черната работа? Нахлуха в „задния” двор на Европа - хем не ги искат, хем без тях не могат

Жельо МИХОВ

Едно интересно посещение направи съвсем наскоро холандски дипломат в Източните Родопи. Целта била „да се намерят канали за информиране на потенциални трудови мигранти относно възможностите и рисковете на работата в чужбина". След близо 3-часови разговори за местната социална политика, възможностите за туризъм, ала-бала и евентуалния брой на трайно забегналите нашенци към Кралството, от посолството дефинираха посещението по следния начин: „С предоставянето на точна информация относно процедурите, правата и задълженията се опитваме да смекчим някои странични ефекти, произлизащи от свободата на движение и в частност от социалните, трудовите и икономическите различия между България и Нидерландия. Особена загриженост например продължават да будят у нас случаите на трудова експлоатация и трафик на хора, както и специфичните казуси с нарушения на трудовото и социалното законодателство в Нидерландия". Разбира се и с обичайното уточнение: „Бих искала да се възползвам от случая, за да подчертая още веднъж позицията на Кралство Нидерландия като една от основателките на Европейския съюз в пълна подкрепа на свободното движение и невъзпрепятстване на миграцията в съответствие със своята национална и Европейска имиграционна, социална и трудова правна рамка", направено от зам.-посланика на Нидерландия.

За какво иде реч с други думи? Не им трябват лентяи, а хора, които да се впишат подобаващо в трудовите реалности на Ниската земя. Това разбира се обикновено означава-работа в строителството, бране на плодове и цветя из оранжериите, чистене на жилища и т.н. трудова повинност, с която нито един „бял човек" на тази шепа земя, открадната от морето, няма да се навие да се нагърби.

Какво означава „твърдото" да те опре о задника и колко струва почивката?

Нашенец си позволи да се опъне и почине на перваза пред сграда в Хага. Това обаче не се хареса на местните и след сигнал до органите на реда мъж от Момчилград трябваше да плаща глоба за релаксацията си на непозволено за целта място. На него бе наложена санкция от съда в холандския град в размер на 90 евро. Родопчанинът бе погнат и от съдебните органи на родна земя. Съдът в Кърджали се зае с налагане на наказанието, като за него нищо против нямаха нито служебният му защитник, нито прокуратурата, въпреки че момчилградчанинът не е бил редовно призован.

В крайна сметка, окръжните магистрати не признаха финансовата санкция за нашенеца, защото „Пребиваване без основателна цел във входа на сграда или седене или лежане на перваза/прага на сграда" не съставлява административно нарушение и по българското законодателство.

Лежането и седенето из нашенско не е наказуемо…

И колко струва нашенец да го опре…

„Тарикат никога не може да остане гладен зад граница. От едно време имаше една практика от нашенци като останат без пари. Отиват на едни определени места, където е пълно с обратни, харесва ги някой и... има пари", разказва Ш. Прекарал е различни периоди от време в Белгия и Холандия. Оставал е често без препитание, но това не го е карало бързо да си грабне парцалите и да се върне у дома.

„Пълно е с пед... Единственото, което се изисква е да отидеш в техните заведения. Намираш някого, уговаряте се за парите и тръгваш с него. Другото е ясно. Прекарваш го и си с пари в джоба. Дават различно - от 50 до 150 евро, но рядко повече. Дори и 150 е много. Този начин на изкарване на мангизи не се практикува само от нашенци. В крайна сметка подобен, как да го нарека, клиент може би, винаги като закъса ще грабне някой африканец и за 20 еврака. Подбиване на цените, разбираш ли? Много търсене, много предлагане-много зажаднели и много гладни", казва през смях Ш.

„Пълно е с развратници на всякаква възраст. Един път, преди години, закъсах за пари в Белгия. Намерих една дърта леля. Отвратителна! Да обаче й се иска любов, пък на мен пари. Закара ме в едно хотелче и аз си свърших работата. Даже два пъти. Тази доволна, пуши цигара, а аз чакам да дава пари и да бягам. Тя обаче се ослушва. Викам й: „Давай да тръгваме, че съм гладен". Тя кима, радва се, стяга се и потегляме. Заведе ме в една закусвалня, взе ми две кифли някакви и ми вика „Чао". Гледам като изнасилен и ми иде да я догоня и да я хвана за врата дъртата мръсница. Само, че като се разпищи и не знам!

Така се прецаках тогава, няма да го забравя! Толкова нашенци са праскали гейовете из чужбина, мен ме прее… една дърта кранта. А там е пълно с такива, нали права и свободи за всички. Познавам хора, които с чукане на подобни си купиха апартаменти у дома. Няма срам. На тия не им пука да ги опъват, та на нас, които търсим пари за по-доброто за семейството ли?", смята Ш.

За него това е просто поредният начин за изкарване на пари.

Европа е наш`та махала!

Познайници  на органите на реда от кърджалийския квартал „Боровец" се изнесоха към Дания и бързо припомниха сред родната диаспора CV-тата си от БГ. От месеци жители на махалата вече са в Копенхаген, а любим ареал на действие за мургавите нашенци е „Кристияния", разказват гурбетчии от Източните Родопи. Кварталът на датската столица се е превърнал в нещо като автономна област за хипита от цяла Европа още от средата на 70-те години на миналия век. В него е позволена употребата на лека дрога, а полиция почти не влиза в квартала, който е по-голям от кърджалийския „Възрожденци". Именно поради тази причина жители на „Боровец" търсят убежище в скандинавската столица.

„Бръмчат на рекет и обири, но само на нашенци. Не гледат да „гърбят" непознати. Обикалят по цял ден и чакат да чуят родна реч. Тогава действат. Обикновено сценарият е един и същ. Виждат наше момче и му искат поне десет крони. Когато то извади портфейла си, го пребиват и му ги вземат. Заплахите им обикновено са от сорта: „Внимавай, в Кърджали ще патиш повече!". Познати муцуни са, клиенти на полицията, някои от тях с години стаж по затворите в България", разказват млади момчета от Източните Родопи, сблъскали се с криминалния контингент на гурбетчиите. Нашенци обясняват, че заедно с рекетьорите на дребно, има и проститутки- „износ" от кърджалийската махала. „Продават се за уникално ниски цени. Умират от глад. В Дания само те имат тарифа за „пълна програма" от 100 крони, което се равнява на около 25 лева", разказват момчета от Кърджали.

Мургави „гангстери" от махалата били ангажирани и в събиране на фасове от марихуана, като количеството се връщало обратно на пазара. Справяли се със същата усърдност, както и търсачите на празни бутилки в Копенхаген, които успявали да си докарат по около 300-400 крони на ден. „Трудно намират остатъци, но когато няма нищо за крадене от някой нашенец, си уплътняват времето с „оборки". Все има някой останал конус за допушване или след достатъчно събрано количество, и за продажба", разказват кърджалийци.

Аслан в работата и враг на парите

„Патронът ми вика „Аслан", но смята, че съм душманин на парите защото колкото и да вадя, бързо ги харча", разказва Юлиян от Кърджали. Работи в Германия и се хвали, че е най-добър в бригадата на шефа си.

„Поставям плочки по тротоарите. Работа има много. Като свърши единият обект, винаги излиза друг. Началникът е кюрд, при него бачкането не свършва. Бил съм на строежи, от които като погледна надолу виждам хората направо като мравки. Краката ми треперят, ама парата си и е пара. След време се свиква. На плочките обаче е най-добре. Като почна да работя и шефът гледа като ударен. Вика ми: „Ти си най-добрият, още няколко да имаше като теб и щяхме да приключваме два пъти по-бързо от определените срокове.

На ден вадя по около 90-100 евро. И постоянно съм без пари обаче. Като му искам на шефа и той все се пули и ме пита какво ги правя парите. Ама свършват бе. То не може само да се работи, трябва и да се забавлява човек. Ей така, все има къде да се отиде и да се харчи. Те много подредени германците, искат бачкане, плащат добре и ние го правим, но сме си свикнали малко по нашенско. Ние и в България няма да умрем от глад. Дето се вика, по цял ден ще играя комар в махалата, ще обирам другите и пак ще имам по някой лев в джоба. Ще се хващам чат-пат някъде на тежка работа и пари пак ще има. Знаем ние и две, и триста. Да ама там нали, в оня свят, всичко по-наредено, децата повече шанс за успех ще имат и затова ходим. Иначе от тука по-хубаво няма", смята Юлиян.

24rodopi.com

На снимката:

Е така се бачка, по аслански