Разговора води
Стела ПЕТРОВА
- Г-н Юмер, в международен анализ за правата на човека наскоро четох, че протестите на българските турци срещу смяната на имената им било „началото на процеси, които подкопавали устоите на комунистическия режим". Много анализатори пък твърдят, че така нар. „Възродителен процес" е довел до създаването на ДПС. Кое по-вярното?
- Ние всяка година през май на площада в Джебел почитаме паметта на жертвите на Възродителния процес. Спомняме си мирните протести от онези времена. Гостували са ни президенти, министри, експерти по човешките права от чужбина, и всеки е признавал заслугите на тези хора за свалянето на тоталитарния режим. Поставени наравно двете хипотези, за протестите и раждането на ДПС след години, изискват по-обстоен анализ. Аз ще посоча, че Възродителният процес тръгва още от Априлския пленум на Българската комунистическа партия през 1956 година, когато на власт идва Тодор Живков. Дотогава сме имали религиозни и турски училища, турски театър, турска филология в Софийския университет. Всички те бяха затворени. Сменени бяха имената на ромите и помаците. Ръководството на комунистическата партия вижда, че има резултат в тези среди и решава да асимилира и турците. Кампанията в Кърджалийско започна в края на 1984г. Преименуваха първо съпрузите от смесените бракове на турци и помаци. Масираната кампания бе в средата на декември, когато със специални части бяха блокирани селата. В Млечино се състоя митинг против насилствената смяна на имената. Хората бяха бити. После станаха събитията около Могиляне в Кирковско, където днес се издига Тюркян чешма. Дадохме жертви. На следващия ден хората излязоха на улицата в Момчилградско. Много бяха прибрани в концентрационните лагери и в затворите. Говоренето на майчин език беше забранено.
- Защо? Претърпели ли са еволюция отговорите на този въпрос през години?
- Отговорите могат да бъдат много кратки и много пространни, но никой няма право да бяга от базата. БКП смяташе веднъж завинаги да реши проблема и да създаде единна българска нация. Всички права на турците бяха отнети.
- И тогава следват първите опити за организиран протест?
- Възникнаха нелегални организации. Една от тях бе учредена от Ахмед Доган. Заради това той попадна в затвора. Още там той планираше създаването на Движението за права и свободи. Може да се каже, че борбата срещу насилствената асимилация създаде подходящата почва за учредяването на Движението за права и свободи. Подкрепиха ни много българи. В парламента ДПС винаги е имало депутати от българския етнос.
- През пролетта на 1989 година в Европа се заговори за български дисиденти. Доколко българските турци се оказаха водещи в борбата за демокрация в онези месеци?
- През март 1989г. на Виенската среща на високо равнище България пое ангажимент да спазва човешките права. От затворите турците – дисиденти изпратиха апел към мюсюлманското население да се организира и в удобен момент да излезе на улицата с искане да бъдат възстановени потъпканите права – имена, майчин език, свободно изповядване на религията. За начало на демонстрациите бе обявен 22 май. На много места в страната организаторите на протестите бяха разкрити. Така става и в Джебел. Лидерите на съпротивата са арестувани на 16 и 17 май 1989г. Един от тях почина. Решихме да го погребем на 19 май по мюсюлманската традиция, нещо което бе забранено от властите. Не можахме да изчакаме определената дата за протест. Погребението прерасна в демонстрация. Така Джебел сложи началото на Майските събития в страната.
На 20 май започнаха вълненията в Североизточна България. Паднаха жертви. Комунистическият диктатор Тодор Живков отвори границата за Турция. Започна т.нар. Голяма екскурзия. Едва след нашите събития се състояха протестите срещу комунистическите диктатори в Източна Германия и Румъния.
- Какво беше Вашето участие в тези събития?
- Бях тръгнал да се изселвам в Турция. Върнах се от границата, защото не ни пуснаха. Бях без дом и работа. Заминах за София да работя като зидаро – мазач и фаянсаджия. В една бригада бяхме няколко приятели. Работехме по къщите на комунистическите велможи в Бояна. Участвах в протестите пред „Кристал" в центъра на столицата заедно с лидера на зелените Александър Каракачанов, Румен Воденичаров и помашкия лидер Хасан Бялков. Изгониха ни от градинката. Събрахме се в Южния парк. Изпъдиха ни и от там. При сбирките ставаха големи дискусии. Спорехме кои са помаците, кои са турците, какво значи права на човека.
Един ден като работехме в Бояна чухме, че Тодор Живков е паднал от власт.
На 18 ноември бе първият свободен митинг. Бяхме много мюсюлмани. Събрахме подписи, за да бъдат освободени политическите затворници начело с Ахмед Доган. Вторият голям митинг бе в Деня на правата на човека – 10 декември. И на него събрахме подписи за освобождаването на политическите затворници.
Тогава на политическата сцена се появи Комитетът за национално помирение. На 22 декември
На 29 декември Комунистическата партия се отказа от политиката си на насилствена асимилация и взе решение за връщане на имената на българските турци. Това даде повод на националистите да провокират митингите в Кърджали. Лично вътрешният министър Георги Танев, който като първи секретар на БКП в Кърджали организира насилствената смяна на имената, подклаждаше националистическите митинги.
- Кърджали бе гореща точка. Как се развиха събитията тук?
- Много от политическите анализатори в страната очакваха сблъсък между българи и турци. Това не се случи благодарение на новоучреденото Движение за права и свободи.
На 2 януари
Аз и неколцина приятели бяхме в основата на митингите в Кърджали. Обяснявахме, че протестираме за връщането на елементарните ни човешки права. Бяхме против крайните елементи. Обяснявахме, че с реваншизъм доникъде няма да се стигне. По това време във Варна Ахмед Доган създава Движение за права и свободи. Датата е 4 януари. Веднага той тръгва за Кърджали с влак. Пристига на 5 януари. Влакът е спрян от националисти на гарата в Перперек. Това бе оповестено на митинг на площад „Освобождение" ( пред тогавашния магазин „Девети септември"). Пратихме тридесетина коли да го докарат. Те пък тръгнали пеша за Кърджали. Появиха се на митинга. Съратникът на Доган – Касим Дал обяви, че е създадено Движението за права и свободи. Запозна ни с уставните документи и програмната декларация.
Разбрахме се вечерта да проведем сбирка. Събрахме са в бл.35 във „Възрожденци" в апартамента на Айдън Бейтула Кадир от софийската ни бригада. До сутринта заседавахме. Взе се решение да се учреди структура на ДПС и в Кърджали.
На 6 и 7 януари обиколихме областта. На 8 януари в къщата на баджанака ми по пътя за Енчец (днес улица „Юмер Лютви" №35) се събрахме 33 души. Учредихме областна структура на партията. Предложиха аз да бъда председател. Бях млад, нямах опит. Приех да бъда заместник. Мюмюн Рамадан, човек с повече опит от мен, оглави областната структура.
На снимките:
- Бахри Юмер, областен лидер на ДПС
- Част от създателите на ДПС в Кърджали и бившият министър на екологията Джевдет Чакъров
Бахри Юмер за първите протести:
Помним, защото е важен урок Балканите
Въпреки, че бяха в затворите лидерите на тази организация, начело с Ахмед Доган, излязоха с апел -всички ние да излезнем на протест на 22 май 1989 г. в цялата страна. Джебелчани бяхме първи, не можахме да дочакаме тази дата, защото нашите преки организатори тук начело с Исмет Исмаил-Йълмазтюрк бяха арестувани. Те ни призоваха на погребението на нашия батко Местан да прераснем в масов протест. На 19 май 1989 г. на площада в Джебел се събра почти половината от населението на общината. Не искам да си спомням за този ужас, но ние сме длъжни да го помним, защото е особено важен урок за бъдещето не само за нашата община, но и на България, а защо не и на целия балкански регион и Източна Европа. Злото може да реанимира под една или друга форма и смисълът на живота е поредица от поуки, които трябва да се предават от поколение на поколение.
Кои бяха първите в редиците на ДПС
Бахри Юмер ни предостави списъка с учредителите на Движението за права и свободи в област Кърджали. Това са:
Ерол Мехмедали Узун – Ардино
Неджатин Мюмюн Рустем – Ардино
Юркюш Юзеир – Ардино
Мюмюн Мюмюн Фейзула – Ардино
Мухамед Ахмед Махмуд – Джебел
Хюсеин Хюсеин Мустафа Джебел
Бахри Реджеб Юмер – Джебел
Рамадан Салимехмед Халибрям – Кърджали
Яшар Шабан Бекир – Кърджали
Фикрет Яшар Рамадан – Кърджли
Сеидали Сюлейман Сеидали – Кърджали
Яшар Мустафа Касаб – Кърджали
Исмет Кахраман – Кърджали
Айдън Бейтула Кадир – Кърджали
Бисер Филипов Методиев – Кърджали
Шукри Хабилов Рашидов – Кърджали
Мюмюн Яшар Рамадан – Кърджали
Енвер Еюп Шабан – Кърджали
Бехрул Муса – Кърджали
Салибрям Алиосман – Кърджали
Мюмюн Йълмаз – Кърджали
Рашид Сали Рашид – Кърджали
Рашид Шукри – Кърджали
Исмет Велиев – Кърджали
Ергюн Кабакчъ – Кърджали
Кенанова – починала
Мюмюн Сюлейман Емин – Кърджали
Хюсние Реджеб Исмаил – Момчилград
Тасим Мустафа Мерт - Крумовград
Вашият вестник го чететм в чужбизна. Много ни харесва но коментарите макар не са вулгарни не ги публукувате.
ОтговорИзтриванеПисано бе, че ДПС е създадено в Сатарозагорсият затвор от тези които бяха осъдени за тъй нареченият възродителен процес. Днес по весттниците опълчват гърди като Бахри Юумер не само той са основатели на ДПС. Сраота е. Истинските основатели на ДПС в момента са в ЧУЖБИНА. Крайно време е да се разбере, че ДПС не основана от тези които се фукат пред медиите. Пак ли няма да пуснете този коментар.Вашият вестник е сеериозен и затова мислим, коментара ще се публикува.
Проблемът на Бахри Юмер и на всички от ДПС е "големият кокал" а не дереджето на турците в
ОтговорИзтриванеБългария. Вместо да предлага списък на първите редици на основателите на ДПС, къде къде би бил по-полезно да представи списък на фирмите, които ще изкупят тютюна. Но на двуличните тютюнджии така им се пада - предстоят избори, нека пак да гласуват за дпс
Като гласуват за иззедници от глад ще умрат.
ОтговорИзтриване"HOH" bize cancer gibi. Kahr olsunlar !
ОтговорИзтриванеТук пак се появили форумци, които навремето са били първи депесари, но нещо не са се облажили, не са получили постове, някой им попречил да хванат "кокола" и сега грачат и храчат наляво надясно. Добре, че е ДПС иначе Бойко Борисов и Волен Сидеров отдавна да са ви припомнили събитията от 1984-1989 година.
ОтговорИзтриванеБат Бойко/ големият приятел на Реджеп Тайип Ердоган / и Болен Лидеров / дясната ръка на Ахмед Доган / не са опасни за турците в България, опасни са двуличните симпатизанти и активисти на ДПС и децата на комунягите, и агентите на ДС от Кърджали и региона, докущ като сегашните депесари. Колкото до постовете, ако разчитахме на ДПС, щяхме от глад да умрем - пази боже сляпо да прогледне - но защо първо тези , които са против Кърджалийското ДПС според теб са въобще против ДПС, и второ, намерете си най-после друг начин да се защитавате вместо директно да обвинявате участниците във форума, че са хора на Недим Генджев, че са хора на агентите от ДС, че аз не съм син на член на БКП, като повечето активисти на ДПС- значи крадеца вика "дръжте крадеца"
ОтговорИзтриване