Уикипедия: Сатурнизъм и "компания" грозят кърджалийци, отклоненията на Калигула и Нерон – също от олово

Оловото е химичен елемент, метал. Означението му в периодичната система е Pb (от латински plumbum), а а атомният му номер е 82.

Обща информация:

Име: Олово - Pb (Plumbum)

Атомен номер: 82

Атомна маса: 207.2

Радиус на атома: 181

Електронна обвивка: 2, 8, 18, 32, 18, 4

Плътност: 11.35g/cm³

Изотопи: 29

Електроотрицателност: 2.33

Степен на окисление: - 4, +2, +4

6^-ти период IV А група

p - елемент

Получаване на олово

Основния източник за получаване на олово са сулфидните полиметални руди , минералът галенит – PbS

Физични и химични свойства

Оловото е сиво-бял, мек и пластичен метал със силен метален блясък. Разтваря се в киселини и се окислява при обикновена температура, но се пасивира - образува тънка оксидна кора, която го предпазва от по-нататъшно окисление. Съединенията му са отровни. Олово се добива главно от минералите галенит, церусит и англезит. Най-големи находища има в Австралия, Канада, Русия, Испания. Приложение - за сплави, химични апаратури, изолатор на кабели, акумулатори, за защита от радиоактивни лъчения, за куршуми, сачми и др.

Физиологично действие

Оловните пари и оловните йони имат отровно действие. Те попадат в човешкия организъм чрез въздуха, водата и храната. Големи количества аерозоли постъпват в атмосферата при изгарянето на оловосъдържащия бензин. Затова все повече се използва безоловен бензин.

Оловото се натрупва в организма и когато достигне определено количество, предизвиква болестта Сатурнизъм. Заболелият получава нервно разтройство и венците на зъбите му добиват сивкав цвят. При хроничните отравяния се поразяват кръвотворните органи, засягат се някой ензими, жлезите с вътрешна секреция и др. Дози от 0,2 – 0,3 mg/kg оловни съединения са достатъчни за появата на отровно действие. Опасност от отравяне има при боядисване с оловни бои, когато се пази храна в гледжосани съдове, отровна е газовата смес от ауспуха на колите и т.н. Ежегодно около 200 000 t Pb замърсяват околната среда на планетата Земя. В този процес участва и човека.

Също така оловото се натрупва и в костите на живите организми.Протича процесът заместване на калция с олово.

Разпространение

Оловото се среща в природата в съединено състояние. Най-разпространената оловна руда е галенитът. У нас находища има в Родопите, Искърския пролом, Врачанско и пр. Рудата е полиметална и наред с оловото в заводите Кърджали (Олово Цинковия Завод) и Пловдив (КЦМ АД) се получават и други метали.

Производство

Класическата пирометалургична технология за производство на олово използва за основна суровина сулфидни оловни концентрати.

Действие на оловото върху човека и живите организми

Оловните пари и оловните йони имат отровно действие. Това е един от най-токсичните тежки метали. Йоните му попадат в човешкия организъм чрез въздуха, водата и храната. Големи количества аерозоли постъпват в атмосферата при изгарянето на оловосъдържащия бензин. Затова все повече се използва безоловен бензин, а оловният се ограничава. Оловото се натрупва в организма и когато достигне определено количество, предизвиква болестта Сатурнизъм. Заболелият получава нервно разтройство и венците на зъбите му добиват сивкав цвят. При хроничните отравяния се поразяват кръвотворните органи, засягат се някой ензими, жлезите с вътрешна секреция и др. Дози от 0,2 – 0,3 mg/kg оловни съединения са достатъчни за появата на отровно действие.

Оловото предизвиква и психически разстройства и усложнения. Детоксикацията на човек отровен с олово е невъзможна. В Римската Империя, Царска Русия и в Западна Европа водопроводите, чиниите и приборите за хранене са били оловни, тъй като оловото е мек и леснообработваем метал. Това е довело до масови психически проблеми. Твърди се, че Иван Грозни, Калигула, Нерон, както и редица английски крале са били с психически отклонения, поради отравянето им с олово. Оловото също предизвиква и хронични заболявания в потомството на отровените. Дори има теории, че Римската Империя е западнала, защото римляните са се превърнали в една невменяема нация с психически увреждания, податлива на разврат и с неуравновесен избухлив характер в следствие на генетично предаване на болести, предизвикани от отравяне с олово, тоест - децата вече са се раждали болни от различни заболявания.

Опасност от отравяне има при боядисване с оловни бои, когато се пази храна в гледжосани съдове, отровна е газовата смес от ауспуха на колите и т.н. Ежегодно около 200 000 t Pb замърсяват околната среда на планетата Земя. В този процес участва и човека. Също така оловото се натрупва и в костите на живите организми.Протича процесът заместване на калция с олово.

Приложения на оловото

Използвана сплав от олово 60% и калай 40% : ПОС-40 ( ПОК 40 )за запояване . Темп.топене 210-220°C

Приложения в миналото

Оловото е било използвано за:

направа на водопроводи и прибори за хранене.

производството на оловни бои с бял, жълт и червен цвят

консерватор на различни храни и напитки

направата на детски играчки

направата на ауспуси за колите

направата на покриви и огради - особено в Османската Империя. В Пловдив е имало т. нар. Куршум хан. Хората го нарекли така, защото покрива му е бил направен от олово (от турски: куршум, което значи олово).

Приложения в днешно време

Оловото поглъща радиоактивните лъчения, затова се използва за направата на защитни прегради, на защитни наметала при рентгенови снимки и др.

Също се използва за:

оцветяващ елемент на керамичните политури - в жълт и червен цвят

направата на метателни оръжия

производство на патрони

удължаване на горенето на някои свещи

направата на колани за гмуркачите с акваланги с цел да противодейства на естествената способност на човек да се задържа над водата

направата на високоволтажни кабели - като обвивен материал, за да предотврати водна дифузия в изолираното

пространство

производство на оловно-цинкови батерии