Тревоги под Ада тепе: Родопски Клондайк или Гробът на Крумовград

Родопски Клондайк или първа копка на Гроба на Крумовград!?

Това е изборът на крумовградчани след като правителството даде 30-годишна концесия за разработването на златното находище "Хан Крум" на "Болкан минерал енд Майнинг", която е дъщерна на канадската компания "Дънди прешъс металс".

„99 на сто от хората в Крумовград и 7-те села, в чиито землища попада златната мина, искат да живеят тук, както и преди. Един процент ще подкрепят безрезервно златодобива, защото ще получат някакви пари и ще избягат от родния край", твърди 49-годишният Митко Асенов, който преди години се преместил от село Малък Девесил в града.

Мината на „Дънди" ще засегне селата Гулия, Дъждовник, Звънарка, Къклица, Малко Камняне, Овчари и Сърнак.

За 30-годишния срок на концесията компанията се ангажира да инвестира над 114 млн. лева, а очакваният средногодишен добив е 850 хил. тона руди. Регистрираното търговско откритие е за над 25 тона злато. Община Крумовград ще получава 30 на сто от концесионните плащания.

„Мислех да отгледам децата си тук. Мечтаех си някой ден да се порадвам на внуци. Тук, в Крумовград.

 

Сега всички коментират, че със златодобива ще дойдат и болестите",

 

казва пред „24 х 7 Родопи" Асенов.

От другата страна на „барикадата" настроението е като за отваряне на шампанско.

 На 4 януари т.г. МОСВ дало положително становище за доклада по ОВОС на проекта на канадската фирма „Дънди Прешъс Металс", пише по темата „Политика". Одобрена е и съвместимостта му със зоните по „Натура 2000". Това е вторият, преработен заради обществения, а и политическия натиск в изминали години, вариант на проекта за разбработване и експлоатация на златното находище в местността Ада тепе край Крумовград.

От 2002 г. "Болкан минерал енд майнинг" /БММ, част от канадската компания "Дънди Прешъс Металс"/ има договор за търсене и проучване на златното находище край село Перуника. Близо 4 милиона долара струваха на БММ проучванията на залежите на Ада тепе до Крумовград.

За първоначалните проучвания за всяка една от площадките са необходими най-малко 300 000 долара, казваха канадците преди близо 6 години. В първия си вариант проектът предвиждаше преработката на рудата до концентрат да се извършва на място чрез цианидна технология. Проектът „Клондайк в Родопите" обаче бе спиран от периодичните протести на екологични организации от България, подкрепяни от подобни от Гърция и Турция. Канадците се бръкнаха сериозно и финансираха посещение с чартър до испанския град Овиедо, където 60-ина общинари и други чиновници видяха действаща златодобивна мина край Ел Байе, по чиято технология трябваше да заработи рудник с фабрика на Ада тепе. Видяното обаче така и не сломи Крумовград, а проектът бе временно замразен. През миналата година той бе преработен така, че да се хареса на предишните противници. Според новия вариант рудата ще се добива и преработва, но без приложението на цианидите. Полуконцентратът ще се транспортира по море до Намибия, където канадската фирма притежава съоръжения за златодобив.

Община Крумовград ангажира две независими една от друга групи експерти в сферата на златодобива и екологията. Експертите ще трябва да се запознаят с доклада по ОВОС и да представят на общината аргументирано становище. Очакваната инвестиция е около 100 милиона долара. В златната мина на Ада тепе ще се добиват 800 000-1 000 000 тона руда годишно, а

 

300 камиона с полуконцентрат на ден ще се отправят за Намибия, за да станат на кюлчета.

 

Единственото, около което мненията се обединяват, е това, че районът може и да живне, ако рудник и фабрика отворят врати. Предизвикателството обаче е пред болезнената за всички тема за екологията. Друг е въпросът, че това е единственият проект за солидни чуждестранни инвестиции в Кърджалийска област за последните 10 години. Хората в района са разделени на две. Едната част сънува екологичен апокалипсис и само за това говори. Другата се опитва да мисли поне малко по-европейски и твърди, че в развитието на златодобива е доброто бъдеще и оживлението на иначе забравения родопски край.

Междувременно екоорганизацията "Живот за Крумовград", учредена именно за отпор на инвестиционните намерения на "Дънди", остана без лидера си – неуморният Михаил Василев почина и все още никой не го е наследил, пише „Политика". Той беше човекът, който периодично обясняваше страховитите последствия за човека и природата, които ще се стоварят върху им, ако тръгне проектът. В прогнозите му

 

за предстоящите "отрова", "рак", "смърт", "апокалипсис" се включваха и еколози от Гърция и Турция,

 

както и нашенските Зелени Балкани. Находището на Ада тепе наистина е огромно – златните ресурси там са повишени до 835 000 унции по данни от оценката на "Дънди". Голямата идея на канадците от компанията е да превърнат Ада тепе в международен модел за съжителство между златодобив и природа. Проектът се придържа към стандартите, изисквани от ЕС, ООН и Световната банка, твърдят инвеститорите. Според тях Крумовград ще стане Родопският Клондайк.

Още миналата година през май, когато фирмата внесе новото си инвестиционно предложение, кметицата Себихан Мехмед заяви одобрението си за най-важната му част, според нея – отмененото ползване на цианидната технология при златодобива. „Очакваме становището на експертите и едва тогава ще изградим нашето. На 6 януари т.г. получихме официално от фирмата доклада по ОВОС с предложение в периода 7-11 февруари да направим обществено обсъждане по него. Ние обаче ще изчакаме думата на експертите, едната група ще бъде готова до края на февруари", уточни тя. Друг добър момент е според нея е, че определен процент от печалбата по концесията ще постъпва като приходи в общината и в държавата.

Според анонимен служител в офиса на канадската фирма първият етап – строителството на фабриката и изграждането на съоръженията, ще продължи 1,5-2 г. Няма да се прокопава хвостохранилище, а съоръжение за съхранение на минни отпадъци. След това 9 г. ще работят флотационната фабрика и златната мина, където ще бъдат наети 220 души. Икономиката непременно ще се оживи, вероятно ще се появят и други инвестиции, прогнозира мъжът.

Няма безвредно производство, а златодобивът е сериозна промишленост, коментира здравният инспектор Васил Георгиев. Според него проектът има и хубави, и лоши страни. Той изрази опасения, че ще се отрази на екологичното равновесие, тъй като районът е екологично чист. „Ако и тук обаче се повтори ужасът с унгарското хвостохранилище, не искам да мисля... Трябва да се знае и какво ще се случи с Ада тепе и цялата околност след финала на експлоатацията на мината", твърди той.

 

 

Златното Ада тепе е лесокултурен парк

 

Златното Ада тепе е регистрирано като лесокултурен парк и от 1966 г. е защитена територия. В съседство тече река Крумовица, която стопаните ползват за напояване на тютюневите ниви. Отрязването на тепето ще унищожи големи площи гора, която е на близо 70 години и е залесена изкуствено от местни доброволци. Страховете на хората идват най-вече от факта, че там почвите са карстови и пропускат всичко във водоизточниците. А дори само споменаването на думата "цианид" предизвиква у крумовградчани гримаси на ужас и паника. За тях това означава масови болести и смърт за хора, флора и фауна. От друга страна обаче перспективата районът да се съживи, да има хляб за традиционно безработните мъже в Родопите, градът да стане поредното известно място на света, е особено блазнеща. Ето защо неразрешимата от години дилема е превърнала всеки от местните хора в спец по химически процеси и екология. Темата бистрят млади и стари по кафенета и кръчмички в иначе скучния град на края на България.