В Родопите: 7 часа турски, 5 часа български (Цитат на деня)

- Альо, Альо - служителка в основно училище "Васил Левски" в с. Устрен, община Джебел, вдига телефона.

- Търсим директора на училището.

Чува се бърза реч на турски, после кратко българско "няма" и слушалката хлопва.

Директорката Хатидже Мехмед я откриваме на мобилния телефон. Тя говори приличен български език. Разказва, че в нейното училище има 18 деца - всички учат турски, но имат и уроци по английски. Само преди няколко седмици в училището й имало проверка от инспектори от София. Според доклада на проверяващите в школото всички учители водят часове по майчин език, а педагозите трудно се справят с официалната българска реч. Няма такова нещо, отрича Мехмед. Но признава, че не би отказала още педагози с турска филология.

Подобен е случаят и в училището в с. Мишевско. Там директорката Сабрие Саит, която също потърсихме, отговаряше на всичките ни въпроси с: "Да, чувам ви."

Има училища в районите Кърджали, Разград и Гоце Делчев, в които се говори само на турски език и масово той се учи като майчин език. Това са констатирали проверки на инспектори на образователното ведомство, научи "Труд". От самото министерство отказаха подробна информация по случаите, защото "темата била деликатна". Но признаха, че учениците в тях изучавали майчина реч повече от българската.

Директорите са използвали всички часове от допълнителната подготовка (задължително избираема - ЗИП, и свободно избираема - СИП) за занимания по майчина реч. Така децата от V до VIII клас например учат по 7 часа турски и 5 часа български. Просветният закон изрично не забранява всички часове от ЗИП и СИП да се използват за един предмет. Но целта на тези часове по принцип е децата да имат по-голям избор да учат нещо, което харесват, или предмет, с който ще им трябва за бъдещо обучение, обясниха експерти. По-задълбочената проверка показала, че внезапният бум на часовете по майчин турски език е от времето на предишния кабинет (тогава зам.-министърка на просветата бе Мукаддес Налбант от ДПС). До м. г. общо 19 800 деца са имали такива занимания. Сега те са 6678. Причината - новите шефове на инспекторатите са поискали по-разнообразни учебни програми.

Изучаването на майчин език е регламентирано в просветния закон, но часовете му реално зависят от политическата конюнктура, обясниха експерти по темата. Проучвания отпреди години показваха, че в т. нар. турски региони родителите предпочитат децата им да учат английски ане майчина реч.

Според досегашните просветни разпоредби всички малцинства у нас имат право да изучават майчина реч. Основно се преподават турски, ромски, иврит и арменски. Въпросът е, че никой не контролира реално колко от учебното време се посвещава на тези занимания. А всеки контрол се приема като опит за ограничаване правата на малцинствата, оплакват се просветници.

Няма промяна в позицията на министерството по отношение на майчиния език, той както и досега ще се преподава в училищата там, където има изявен интерес, обясни зам.-министърката на образованието Милена Дамянова.

 

Преподават майчин език по нов метод

Новата концепция за средното образование, която се очаква да бъде приета да края на годината, изобщо не коментира проблема с майчиния език или религията. Единственото, което е ясно, е, че обучението и училището е светско.

Учебният план обаче рязко се променя, като на училищата се дава право да определят голяма част от предметите, които ще се преподават при тях. Естествено има една задължителна част(раздел А) за всеки клас, която се гарантира от държавата. В т. нар. раздел В часовете са от познатата задължително избираема подготовка. Те се задават на национално ниво по предмети. Но училището решава дали в тези часове да се дават разширени знания по предмета, или да се затвърждават. Третата част се избира от учениците - тук влизат нови часове като екология, устойчиво развитие, действия при бедствия и аварии, безопасност на движението по пътищата и др. Училището обаче има автономия при определянето им. Но тук не се предвижда да се учи майчина реч.

Една от идеите за часовете по майчин език е той да се преподава по същата методика, както и тези по английски, френски или немски език. Големият проблем е, че няма нови учебници. Последните са от 1994-1995 г. и са безкрайно остарели, обясниха преподаватели.

Предметите уж по избор, но са задължителни

Учебният план в българските училища сега е разделен на три - задължителна подготовка, задължително избираема и свободно избираема. Часовете в тези три части се определят според класовете. Например 90% от учебното време от I до IV клас е заето със задължително изучаваните предмети. Другите 10 са разделени за допълнителни часове, в които учениците избират с какво да се занимават.

Между V и VIII клас съотношението е 80% основни предмети към 20% избираеми. В гимназията задължителните предмети са от 45 до 80%.

Часовете по СИП са 4 седмици и са основно за извънкласна дейност,но могат да се използват за допълнителни по всеки предмет. Например 2 часа майчин език и толкова по религия. Часовете по ЗИП зависят от това за кой клас се отнасят и са от три, четири и повече. Тук са занятията по отделните основни предмети, които се преподават допълнително или като за наваксващи знания или като допълнителни (подготвителни за гимназия или за вуз). в тези часове по ЗИП също може да се преподава майчин език или религия. Това зависи от избора на ученика и неговите родители. Но най-вече от изискванията на училището.

Анализ на вестник "Дневен труд"