Жельо МИХОВ
- А, боклука на София кой ще ти оправи?!
Това бе въпрос на една възрастна жена, стояща на предните редици на предизборен митинг на ГЕРБ в… Кърджали. Да, не в столицата, а точно в Кърджали. Бъдещият премиер тъкмо бе в разгара на разяснението на политическата си програма. Не му попречи обаче да спре, вметне отговора на бабиното питане и продължи целеустремено напред. Напред, докато достигне висшия ръководен пост в държавата.
Митинги много, на тях и хора всякакви. Едни идват за сеир, други от идеология, трети за провокация, четвърти от кадрови съображения, а пети… просто защото мразят останалите и им е кеф да ги ръчкат с лакти в калабалъка.
Баш фенът: Бойко, с теб сме, смачкай ги!
Започваш да се буташ из тълпата. Отваряш уши, очи, цялото съзнание и сетива са нащрек, а персонажите попълват цяла галерия от познати физиономии. В този миг забелязваш млад мъж в пререкание с охраняващите сцената полицаи. Иска да премине през лентите и да се доближи до Борисов. Органите на реда обаче не му позволяват. Пени се той с фланелка с лика на бъдещия премиер, но ченгетата не са врачки-откъде да знаят, че той именно е баш фенът? Оглежда се образът, види се - умува за друг, по-безопасен маршрут. Върти, сучи, поти се, но пак пробва на същото място. „Аз съм активист на партията, аз съм…" и се почва едно изреждане от устата му като благодарна циганка на просия. Редът си е ред, пък било то и на колективен хаос като митинг. Момчето се цупи, а портретът от тениската на Бойко вече е доволно омацан с пот. Чак ще му се приреве. А толкова знаменца, шапки и фланелки раздаде преди мероприятието, направо не е истина. Борисов щеше да му стисне ръката мъжката, както той си умее, само да го бе зърнал. Младежът, види се, иска промяна. За него тя е в онзи, който говори така убедено на импровизирания пиедестал в момента. Бъдещето е пред него, но той не го е усетил досега при останалите управници. Този лъч надежда му е спасителната сламка. Може би сам не осъзнава, че тя ще е поредната. Сламки да искаш в този живот! Ето, вижда я от плът и кръв, самият той участва дейно в нейната реализация, но не го пускат поне да се здрависа. „Бойко, с теб сме, смачкай гиии!", крещи в безсилието си и липсата на допир. Борисов чу за боклука от бабата, смята се, че е разбрал и за неговия призив…
В администрациите - пълно с неосвидетелствани „станчовци"
Митингът продължава. Пеят разни изпълнители и току пускат по някой надъхващ множеството призив. Усещаш настъпване по крака, псувайки наум поглеждаш извършителя, а той вече ръга с лакти и си проправя път в тълпата. Станчо е още по-голям фен и от онзи горния. Но той никога не се цупи, защото загубата при него е непознато понятие. Може да го зърне човек на всякакво мероприятие, независимо от политическите му краски. Вероятно мечтата му е избори да има на всеки 3-4 месеца. По този начин ще обновява гардероба си с рекламни дрешки спрямо различните сезони. Едва ли има някой натрупал повече фланелки, шапки, значки, знаменца, ветрила и каквото дойде на ум партийно маркетингово пособие. Засилил се бе вероятно за поредните автографи. Що ли му са-той си знае. Само погледът му винаги е един и същ. Широко отворен, попиващ всеки сантиметър от лицето на поредния „трофей". Цялото му същество е подчинено в услуга на дошлия митингуващ. Колумб е понесъл върху себе си сигурно същите погледи от туземците на Сан Салвадор. Ако не бе освидетелстван, Станчо би бил отличният служител във всяка една администрация. Перфектната бойна единица. Човек, признаващ за свой господар единствено този, чийто лик носи на фланелката си. Няма политически пристрастия, необходимо е само той да знае, че ти си личността от портрета.
Станчо едва ли подозира, че самият той е боготворен подсъзнателно и е пример за подражание на огромен процент от административните службогонци. Хартиените мекерета зад масивни бюра са същите, с тази разлика, че не се водят на отчет в здравното заведение на Станчо. Да не са луди!? Те много добре знаят кой портрет на стената да сложат и кога удобно да го заменят с друг…
Непукистът и бачкаторът
Най-големите бачкатори по митингите са продавачите на семки. Отчитат бум на продажбите. Стара българска традиция повелява на мероприятие с повече народ да се люпи тържествено. Като ритуал, показващ величие, стил и някак си пренебрежение към останалите. Люпиш, а осанката сама казва: „Видите ли, аз съм повече от вас, не показвам емоции, хладнокръвието ми е вродено, а вие дюдюкайте и се пенете-будали!". Приликата между продавачите на семе и люпещите е в манталитета. И двата вида осъзнават мимолетността на паметния миг-утре всичко ще е постарому с бегъл спомен от преживените емоции. Разликата отново е в мисленето. Първите са прозорливци-изкараха някоя пара и от мига, докато за вторите, той е равносилен на премигване при конюнктивит. Една и съща церемониална надменност на гол тумбак до следващото мероприятие с политическа насоченост. „Пфу, да тА… в семката, впи ми се във венеца! Аре, ма, да ходим, че ракията мА чака", казва непукистът и тръгва към дома с жена си. И през ума му не минава да гласува. Той и гроздовата са над тези неща.
Семкаджията напуска също площада и пресмята оборота. Дразни се на себе си, че освен рекламна тениска не е сложил и шапка за привличане на повече клиенти. Всеки с проблемите си.
Печеленето на пари и вроденото безхаберие са пряко зависими от политиката, но и не съвсем…
*насаме, интимно
На снимката:
Премиерът Бойко Борисов е човекът, който е раздавал най-много автографи в Родопите
Студенти пият, един от тях пише SMS до Бойко Борисов:
„Не се бъркай в далаверата, ще те разстреляме"
Годината е 2004-та, месец декември. На едно място в Кърджали се вихри студентски купон. Младежите ядат, пият и се веселят. По едно време някой съобщава, че има мобилния номер на главния секретар на МВР Бойко Борисов. Компанията не вярва и едно от момчетата решава да провери. Обажда се, търсейки „Иван". От другата страна обаче мъжки глас го предупреждават да спре да се „закача". Купонът продължава до следващото веселие. То не закъснява. Няколко дни по-късно, групата отново е в пълен състав и купонът се вихри, този път в Студентски град в столицата. Почерпената компания решава да прати SMS на същия този номер. Около 2 часа през нощта генералът е получил заплашително съобщение. Текстът гласи: „Не се бъркай в далаверите, защото ще те разстреляме".
Автор бил студентът втора година в УНСС Здравко Здравков.
След съобщението генералът веднага се свързал със зам.-шефа на НСБОП и му разпоредил да направи незабавна проверка по случая. Тя бързо стигнала до Здравков, тъй като той използвал личния си мобилен телефон, за да прати съобщението. Така срещу него било образувано и полицейско производство, по време на което студентът признал вината си. Според заключението на разследващите, Здравков е виновен и трябва да бъде наказан за стореното.
Зимни заверки „осенили" Здравко с идеята
Състав на Софийския районен съд разпитал Здравков и двама свидетели, които са били заедно с него на 18 декември
Според полицейското разследване обаче, генералът възприел съобщението като закана срещу неговата личност по повод изпълнение на служебните му задължения и това възбудило у него основателен страх за осъществяването на съответното престъпление.
Здравко Здравков още при първия разпит е заявил, че искрено съжалява, признава се за виновен и се извинява за изпратеното на Борисов съобщение. Той е бил категоричен, че не е имал предвид нищо конкретно като „далавери", още по-малко пък искал да стреля по генерала. Заради това прокуратурата предлага той да бъде освободен от наказателна отговорност и да бъде наказан само с глоба. За подобно провинение законът предвижда до 1 година лишаване от свобода, както и 200 лв. глоба.
Единият не се страхува, другият няма пари
„Ако се страхувах, нямаше да съм на този пост", коментира генералът, който бил единственият свидетел по делото, в отговор на адвоката на Здравков.
Това дава повод на защитника да пледира от клиента му да бъде свалена наказателната отговорност, а деянието да бъде определено само като „обществено укоримо".
Борисов обяснява, че е потърсил съдействието на службите и на съда, защото SMS-ът пристигнал на телефона му късно през нощта и така обезпокоил хората, с които живее, в ден след тежка полицейска операция със задържан македонски гражданин.
21-годишният обвиняем от своя страна иска справедливост от съда, а след произнасянето на присъдата признава, че е очаквал глобата да е с по-малък размер.
Запитан ще може ли да я плати, той отговаря: „Не мога, обаче ще намеря начин".
-----------------------------------------------------------------
100 лв БОНУС. Най-високи коефициенти Tempobet.com
Ima o6te nyakolko pomaka deto mu vyarvat na toa Boyko..
ОтговорИзтриване