Гергьовден е!

  Днес празнуваме Гергьовден, Деня на храбростта и празника на Българската армия. 6 май е денят на Св. Георги - покровител на овчарите и стадата.

Днес празнуват всички с имена: Георги, Герго, Гергана, Гергина, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце, Гуга

 

  Гергьовден, заедно с Великден, се смята за най-големия пролетен празник. Празникът се нарича още Зелен Георги (или Цветен Георги).

Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на Св. Георги.

Коли се първото мъжко родило се през годината агне; прекажда се и се освещава. Коленето става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които предварително се дава на агнето, за да има ситост, плодородие, здраве и живот. Събраната кръв се изсипва върху лехите, за да ражда земята повече.

Всички се събират на обща трапеза, прекаждат я, пият, веселят се и пеят песни. На трапезата освен печено агнешко трябва да има пресен лук и чесън, салата, пиле, хляб и вино.

 

6 май е денят на Св. Георги - покровител на овчарите и стадата.

 Според преданията той е римски войник, християнин. Роден в Кападокия (днешна Турция) в християнско семейство. Баща му е служил като офицер в римската армия, майка му е от Лида, Палестина, където се връща като вдовица с малкия си син.

Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия. По това време е разпределен в Никомедия и служи в личната гвардия на Диоклециан, който издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя.

На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се открива като християнин и критикува решението на императора.

Разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател. Тялото на свети Георги е погребано в Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.

 Едно от най-известните чудеса извършено от св. Георги и заради което е често изобразяван на иконите, убиващ змей, е чудото станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца.

Там имало голямо езеро, в което живеел страшен змей, той често излизал и много хора ставали негова жертва. Когато пък доближавал градските стени, дъхът му отравял онези, които били на близо и го вдишвали. Хората се опитвали да се преборят със звяра неведнъж, но нямали успех.

Така един ден те решили да помолят техния владетел за помощ, той пък от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата си и тъй да се спасят останалите.

Когато дошъл ред на управителя и той завел детето си. Когато змеят излязъл, се появил Георги яхнал бял кон и отишъл при девойката. Попитал я защо стои там и плаче, а тя като му обяснила защо е там викала към него да бяга.

В този час светецът-войн препуснал към змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да го върже с пояса си и да го завлече в града. Народът, като видял това се разбягал от страх, но св. Георги им заговорил, да не се страхуват, защото Господ Исус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, за да повярват в Него.

Подир тези думи светият войн отрязал с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили.