- Г-н Нестор, и правителството, и експертите, и компанията „Болкан минерал майнинг" казват, че от златодобива на Ада тепе и бюджетът на Крумовград ще нарасне в приходната му част, и нови пътища ще се построят, и много семейства ще си вдигнат значително доходите. Звучи толкова добре, че чак съмнението става водещо. Покупка срещу предстоящи поражения ли е това?
- Да, този въпрос си го задават много крумовградчани сега. Ние предлагаме една мащабна инвестиция, която, ако се осъществи, ще донесе на общината приходи от милиони левове. Това ще й позволи да изпълни множество важни проекти, които ще повишат стандарта и ще подобрят живота на хората в региона. Убеден съм, че златодобивният проект е една крайно необходима инвестиция за Крумовград, защото реализацията на един такъв проект означава чувствително оживяване на местната икономика.
Предлаганата инвестиция е важна и в национален мащаб, тя е равна на 6,7% от нетните преки чуждестранни инвестиции за 2010 г. Преките и непреки стопански ефекти за 8-годишната експлоатационна фаза на проекта ще бъдат над 1,8 млрд. лв. брутна продукция. Инвестиция от подобен мащаб означава заетост за подизпълнители, повишаване на потреблението в региона, повече възможности за малкия и среден бизнес. И хората постепенно ще се убедят, че чуждестранните инвестиции не са някакво отвлечено понятие, а реална причина за повишаване на доходите им.
Колкото се отнася до съмненията и „пораженията" – за съжаление в страната ни има редица исторически примери за лошо стопанисване, които донякъде са причина за недоверието към минната индустрия. Важно е да се знае, че изискванията към рудодобива и особено към екологичните му аспекти, са изключително високи и стриктни. На много места по света днес могат да се видят мини, които са пример как рудодобив и екология ни най-малко не са противоречащи си понятия. Нашият проект е изцяло съобразен с българските и световните стандарти и не представлява опасност, както за екологията, така и за здравето на хората. Предвидили сме и 2-годишен период на рекултивация на терените след експлоатацията. Заповядайте в информационния център на БММ в Крумовград, за да се запознаете с макета на проекта.
- Какви средства и кога ще постъпят в бюджета на Община Крумовград, ако добива на злато стартира до края на годината?
- Колкото и да ни се иска, добивът не може да стартира до края на годината, тъй като за изграждането на рудника е необходимо технологично време от 18 до 24 месеца, предшествано от период от минимум една година за получаване на всички необходими разрешителни. С други думи, добивът би могъл да започне след около 3 години в оптимистичния вариант. Междувременно в БММ сме готови да предложим много щедра програма за устойчиво развитие на Общината, която може да стартира още във втората половина на тази година.
- Колко души ще бъдат ангажирани, за какъв период от време и за какви месечни доходи иде реч?
- За проектиране и строителство се предвиждат около 3 години, експлоатацията – около 10 години, а закриването и рекултивацията - около 2 години, което прави общо 15 години. В пиковия период на строителството се очаква да бъдат ангажирани около 300 човека, по времето на експлоатацията – около 230, а за закриването и рекултивацията – около 50 души. Средната работна заплата на работещите в рудника няма да бъде по-различна от тази на работещите в Челопеч, която в момента възлиза на около 1500 лв. месечно брутно. Бих искал да отбележа, че БММ ще се ангажира пред община Крумовград да наеме над 90% от работещите в бъдещото предприятие от жителите на общината. За тази цел компанията ще квалифицира хората още преди да е започнало производството.
- Звучи наистина като мелодия. Излиза, че община Крумовград ще бъде от най-атрактивните в Родопите в следващите години. И който спечели изборите наесен, може да остане кмет за цял живот.
- Да, несъмнено този мащабна инвестиция ще отвори много перспективи за развитието на Крумовград. Проектът е изцяло съобразен с екологичните стандарти, така че по никакъв начин няма да попречи на развитието на други отрасли, включително и на туризма. А това, дали общината ще стане една от най-атрактивните ще зависи преди всичко от това как ще успее да оползотвори и инвестира средствата си в размер на милиони левове, които ще получи в резултат на дейността на БММ.
Алекс Нестор има над 25-годишен професионален опит в управление на проекти, инженерство, строителство и производство в минната и металургичната индустрии. Завършил е машинно инженерство във Вроцлав, Полша. Професионалният му опит включва участие в реализацията на мащабни успешни инвестиционни проекти в САЩ, Канада, Русия, Казахстан и България.
От 2003 г. работи за проектите на Дънди Прешъс Металс в Челопеч и Крумовград. Член е на Канадската професионална асоциация на инженерите, на Американската асоциация на машинните инженери, заместник-председател на Българската минно-геоложка камара, член е на борда на директорите на Американската търговска камара в България и председател на индустриалния клъстер „Средногорие мед".
Интервюто е хубаво ако това което казва господинът е истина,аз започвам да съжалявам че златото е в Крумовград а не в Черноочене.
ОтговорИзтриванеИзвличането на злато вцентъра на населеното място Крумовград ще става по цианиден метод.Това означава , че след петнадесет години с парите , които обещава,Крумовград ще трябва да бъде разрушен. Земята, реката, където ще се извличат отпадъците и тепето ще бъдат безвэъзвратно замърсени.Рекултивацията засяга само възтановяване на средата за живот , но почвата не може да бъде възстановена следващите най - малко 30 години.Златото обаче ще бъде отнесено, а правителството на ББ ще е взело комисионните... Къде са жените на Герб , които искаха затваряне на оловно, или и там ще се рекетират хората, за да се вземат комисионите - говори се , че са към 36 милиона...за да убият населеното място Крумовград
ОтговорИзтриванене на златодобива в крумовград и това е
ОтговорИзтриванеАбе лъже тоя! 300 човека заетост, тия да няма с кирки да копаят... Най много 20-30 човека, от които половината пазачи, готвачи и шофьори.
ОтговорИзтриванеАко на пазач ще дават 1500 лв., готов съм пазач да стана.
abe vie kakvo ste napravili na tova pravitelstvo - vse iskat da vi trovqt i uni6tojavat - davat vi subsidii da seete narkotici, pravqt vi opasni za jivota i zdraveto fabriki? kakvo tolkova im napravihte be hora, ta iskat da se otarvat ot vas? ostavete im da si seqt tutuni i drugi narkotici v sofia, da si stroqt rudodobivni fabriki v sofia... kakvo vse gledat da vi nabutat v otrovite vas? vie izli6ni li im ste?
ОтговорИзтриванеot pravitelstvoto ne iskat tuneli i mostove da napravqt za vas, za da imate po-pravi i hubavi pati6ta jivee6tite v planinata rodopi, a ne da krivoli4ite kato s kamili i magareta po stramni, otvesni,palni s ostri zavoi pati6ta. a iskat da vi nabutat da pravite rudodobiv - da se navirate pod zemqta da rabotite i bql den da ne vidite i vie i va6ite semeistva. i vse vi obe6tavat prekrasno bade6te. i vse po- dale4e ot tova prekrasno bade6te ste vie. te daje i klozeti ne iskat da vi postroqt s va6ite pari ot va6ite danaci po pati6tata, nito parkingi, nito mesta za po4ivki na chaufeurite. ta pikaete i serete v gorata. a vie da seete narkoticite i da se butate v minite da rabotite. parite v darjavnata hasna v sofia. za vas - rabota pod zemqta v minite.otrovi, stres, praholqci
ОтговорИзтриванеpredi 50 godini s fabrikite gorubso i ock ima6e pak takiva nadejdi - za dobar jivot v rodopite. ot togava dosega pravitelstvata na balgaria ne sa napravili nikakvi novi pati6ta v tosi region i nikakvi podobrenia na vednaj napravenite pati6ta. a v darjavnata hazna ot tesi proizvodstva i realizaciata im ima miliardi levove za izminalite godini. vsi4ki tesi pari bqha vse mnogo daleko i mnogo nedostapni za rodop4ani. za karieri v rudodobuva bqha postroeni mnogo tuneli. za mestnoto naselenie - nikakvi griji nqma6e. nikakvi pari ot budjeta. samo mrasotiq ot tesi mrasni proizvodstva i robska rabota. nikakvi tuneli ne napraviha darjavnite upravlenci za pravi, bezopasni i suhi pati6ta v rodopite. nikakvi pre4istvatelni stancii na tesi fabriki ne postroiha darjavnite upravlenci. vsi4ki otrovi izhvarlqha v reka arda i tq be6e vse s sivi vodi. vsi4ki otrovi izhvarlqha i v bazduha bez da imat pre4istvatelni filtri. ta i do dnes. i sega ima mnogo takiva slu4ai. ekoproblemi za balgarskia narod i za sasednite narodi - ekoproblemi za sveta. tova ne iskame da se povtori.v region kardjali ima dostata4no dobri usloviq za razvitie na selskoto stopanstvo i na turizma. mestnite hora mogat da jiveqt mnogo po- 6tastlivo i bez tesi mrasni i otrovni prozvodstva, kakto tova sa praveli i predcite im.
ОтговорИзтриванеmestnata ikonomika moje po-dobre da se ojivi ot moderno razvitie na jivotnovadstvoto. predi 60-70 godini znaete li kakvi sa bili koli4estvata na ovcete,teletata, kravite, kozite, konete, magaretata, koko6kite, piletata,puikite, prasetata, zaicite v tosi region? imate li arhivi ot danacite na balgarite ot tesi godini da vidite kakvi sa im bili proizvodstvata, ta dori i ot predi 80-90 godini? po- prekrasno sa si jiveli i bez rudnicite vi tesi hora.
ОтговорИзтриване