Другите за нас: "Сватбуващи" лопатари в интернет или на лов за емоции в "Студен кладенец"

 Ловното стопанство "Студен кладенец" е уникално място с изключително голяма плътност на дивеча, най-вече на елените-лопатари. Там наесен обаче планират да върнат и друг изчезнал вид от тази част на Източните Родопи - благородният елен. Не по-малко амбициозна е друга идея на директора на ловното стопанство Георги Шереметиев - да оборудва района с 15-ина камери и в реално време онлайн, всеки от всяка точка на света да може да наблюдава дивеча - по време на лова на вълците или през брачния период на лопатарите.

"През 1960 г. внасят първите 32 лопатари от Ямболско. Предполагам, че идеята е била да бъде някаква атракция, но резултатът е надминал всички очаквания. В момента тук пребивават около 1 200 лопатари - няма никакви заграждания, дивечът е изцяло на свобода. В това отношение е уникално - няма друго стопанство нито в България, нито в Европа. Дори там, където лопатарът е в огради, не достига такава плътност", с този разказ за лопатарите в стопанството ни посреща директорът му Георги Шереметиев.

Животните са толкова много, че дори и с отстрел не може да се регулира нормалния за популацията им брой. "Би трябвало да стреляме около 280 до 320 лопатари годишно, а ние успяваме да отстреляме или да уловим живи около 160. Другите стават жертва на вълците, а след тях пристигат и лешоядите", разказва още директорът на ловното стопанство.

 

Заради трофеи са избити много мъжки лопатари, сега стрелят само по женски

 

Георги Шереметиев признава, че към ловците има някакво негативно отношение в обществото, но в стопанството има строги правила за подборен отстрел. Заради гоненето на приходи, преди години в "Студен кладенец" са избити много от мъжките лопатари и сега се стреля предимно по женски: "Иска се доста морал, защото, като натискаш спусъка, това е необратимо", казва Георги Шереметиев и добавя, че е заварил в стопанството нарушена полова и възрастова структура сред лопатарите. В преследването на средства за издръжка са сериозните мъжки екземпляри и в момента съотношението е едно към три в полза на женските. Затова миналата година са стреляни почти само женски. "Сега растат новите рога и ще видите, че почти половината от животните около пътищата са мъжки - наболи са им рогца, което значи, че успяваме да върнем нормалното съотношение", отбелязва директорът на стопанството. И добавя, че клиенти, които търсят елитни екземпляри, трябва да ходят в други стопанства, за да стрелят елитните си трофеи.

 

Глигани с етикет "3000 евро" - и още вълци, видри, пеликани, морски орли

 

Макар и дребни, глиганите в стопанството имат добри данни за трофеи. "Имаше един глиган, който е стрелян на 500 метра оттук, около 10 хиляди лева плати български ловец за него", разказва Георги Шереметиев. И обяснява, че отстрелването на един глиган може да спести убиването на четири-пет лопатари, защото той е по-скъп. В стопанството предупреждават ловците, че наглед малки глигани правят големи зъби. Последната приказка на един ловец беше "мина един глиган тук с етикет 3000 евро, как да му стрелям?!?", с усмивка разказва директорът на стопанството.

Експертът по биоразнообразие Стефан Аврамов обяснява за другите видове, които могат да се срещнат в района на "Студен кладенец". Тук има още вълци, видри, морски орел, има и пеликани в горния край на язовира. "Тук е една от най-големите плътности на черния щъркел, отсреща по скалите срещу стопанството. В момента може би три четвърти от популацията на белоглавия лешояд гнезди тук на онзи скален комплекс", разказва Стефан.

 

Наесен заселват отново изчезналия от района благороден елен

 

Стефан работи в екип на холандски проект, който подкрепя екотуризма, дивата природа и биоземеделието в Източните Родопи. Той разказва и за амбицията наесен - с помощта на проекта в района на стопанството да бъде заселен изчезналият от тези места преди векове благороден елен. "Благородният елен е обитавал Източните Родопи и го има нарисуван на повечето от тракийските могили, изчезнал е преди няколкостотин години", обяснява Стефан. И разказва за плановете - наесен първите 15 благородни елени да бъдат пуснати в ограда с електропастир. Природозащитникът допълва, че след като родят малките си, елените ще бъдат пуснати, но следени с GPS-устройства, за да не напуснат зоната на стопанството. И така до установяването на трайната им популация.

От ловното стопанство планират ремонт на сградите си, тъй като в момента хижата им може да посрещне едва 6-7 души. "Търсенето на лова и на стопанството като място за туризъм е много по-голямо, отколкото възможностите, които можем да предложим като леглова база", казва Георги Шереметиев. И съобщава, че тази година започва ремонтът на втората къща в стопанството. Миналата година тук са посрещнали около 36 ловни групи. Директорът на стопанството се надява тази година да бъде по-добра от миналата, макар че заради забраната за лов във връзка с шапа в началото на годината, дотук са пропуснали приходи около 30 хиляди евро.

 

Замислят къмпинг за онези, които не си падат по лова

 

За онези, които предпочитат природата и не си падат много по-лова, има добра новина - на брега на язовира, където преди е имало село от 40-50 къщи, се планира да бъде направен къмпинг: "Решили сме да разчистим и всеки двор на къща да стане място за опъване на палатка, като направим и удобства - баня и тоалетна", обяснява стопанинът. 20-тина палатки могат да се съберат на ивицата. Прави се и кей на брега на язовира, като идеята е да се купят каяци, за да има забавление за идващите туристи.

 

Следим онлайн битките по време на брачния период на елените

 

И на финала идва най-атрактивната и напредничава идея на Георги Шереметиев - своеобразен "Биг Брадър" за дивеча в стопанството от всяка точка на света - с помощта, разбира се, на интернет. "Стигнахме до идеята за камери, които първо ще ни помогнат за охраната. Това пести и време за наблюдения. Успяхме да вкараме безжичен интернет с добро качество и снощи с една от първите камери в полунощ гледах една лисица", разказва директорът. И добавя, че идеята е да се поставят камери на 10-15 места.

"Искаме да го направим достъпно от всякъде, а не да правим някаква измислена реклама", обяснява Шереметиев. И признава, че проблемът е в цената на техниката. „Събираме дарения за камери, ако някой иска да даде 300-400 лева, може да постави камерата, където желае", казва той.

Георги Шереметиев се надява до есента да успеят да сложат камера в района, където "сватбуват" лопатарите. "Да видите как 50-60 лопатари се бият помежду си - обикновено някой, който не участва в боевете, отива да свърши същинската работа, но все пак това си е гледка, която си струва да видите", заключава директорът на стопанството.

 

Йовка Йовчева, Дарик