Другите за Стайко Иванов: Осъден за убийство ще взривява съдилища

Уважаеми съдии Савка Стоянова, Елена Авдева и Биляна Чочева. Пише ви Стайко Делчев Иванов - човекът, в когото убихте всичко човешко. Както и желанието ми за живот, отнемайки ми дом и семейство.
Решил съм да си защитя правата, съдейки държавата, в която вие като висши съдии сте решаващ фактор, но благодарение на вашата самонадеяност, чувство за безнаказаност и липса на елементарен морал, доведохте нещата дотук. Ето защо съм решил, преди да си отида от този свят, да направя нещо, с което да огранича възможността на такива като вас в бъдеще да продължават да тровят живота на нормалните хора. За целта подготвям няколко бомбени атентата.
До няколко дни ще извърша първия от тях, след което ще уведомя чрез медиите обществото кой съм и защо правя всичко това: надявам се да успея в това последно в живота ми принудително начинание. Имайте предвид, че всеки опит да бъда заловен ще е обречен на провал. Всеки, доближил се до мен, ще бъде взривен от бомбата, прикрепена към тялото ми, с която нося постоянно моя еднопосочен билет към отвъдното.
 Ако има Господ, нека ми прости!

Това писмо кърджалиецът Стайко Иванов изпраща до Върховния касационен съд, който на 8 април излиза с решение, че 46-годишният мъж е виновен за убийството на македонския гражданин Киро Тодоровски (б. р. - 24odopi вече писа за случая). След 14-годишна одисея Хасковският окръжен съд произнася присъда "виновен", потвърдена по-късно и от Апелативния съд в Пловдив. Състав на ВКС през 2010 г. връща делото за преразглеждане, но след като то минава отново по същите инстанции, заключението остава и в крайна сметка е потвърдено окончателно от Върховния съд. Няколко дни след като изпраща писмото, в Хасковския окръжен съд е получен сигнал за бомба. Предупреждението е подадено от самия Стайко, като той обяснява причините за решението си. Хасковската полиция твърди, че в сградата няма открито взривно устройство. Следващата инстанция, към която ще бъдат насочени претенциите на Стайко Иванов, е пловдивският апелативен съд. Мъжът е обявен за издирване, но усилията на полицията да го открие засега удрят на камък. Охраната на съдебните палати обаче е информирана за заплахите и гражданите, които влизат, се проверяват обстойно.

Инцидентът

Присъдата на Стайко Иванов идва 14 години след мистериозното убийство на македонския шофьор Киро Тодоровски. На 11 май 1997 г. кърджалиецът отива на панаира в Пловдив. Той е делтапланерист и отива да разгледа щанда на летателните машини. Решава да се прибере на автостоп. Пеш изминава разстоянието от панаира до околовръстното. "Застанах пред една полицейска автопатрулка и оттам стопирах близо час. Спря един македонски микробус. С водача му Киро Тодоровски, мъж на около 60, набързо се сприятелихме, както става в подобни случаи. Оказа се, че пътува за Турция. Преди Хасково, в района на с. Клокотница, някакъв тип махна с ръка. Шофьорът спря и непознатият се качи зад нас във "Фиат Дукато". Малко преди детелината, покрай картинг пистата, където пътят се отклонява за Димитровград, помолих шофьора да спре, за да продължа към Кърджали. Тодоровски понамали скоростта и точно тук стана страшното: оня отзад извади пистолет, стреля от упор в слепоочието на водача и го уби в движение. Всичко стана за секунди. Нямам и много ясни спомени. Единственото, което успях да направя, е да извъртя волана, но челно се ударихме в едно крайпътно дърво", разказва своята версия Стайко.
Прокуратурата и полицията обаче са на друго мнение. Основните подозрения са насочени към самия Стайко, въпреки че в странната ситуация мотивът за убийството се губи. Шофьорът не е ограбен, лични отношения са изключени, защото двамата не са се познавали от преди.

Обвинението

Срещу него са повдигнати обвинения по чл. 115 от НК за умишлено убийство и чл. 119, ал.2, т.2 за убийство при превишаване пределите на неизбежна отбрана. Законът предвижда от 10 до 20 години затвор. Кошмарите за делтапланериста тепърва предстоят. В продължение на три дни Стайко е разпитван само от следовател, незнайно защо му отказват адвокат.
Половин година лежи в хасковския следствен арест, където се разболява тежко. Той самият признава, че е бил на ръба на полудяването. Прехвърлен е в старозагорския затвор. След десет денонощия вдига 40 градуса температура. Оттам го прехвърлят в затворническата болница в Ловеч. Там му поставят диагноза "туберкулозен плеврит" и му правят пункции. Развива и белодробна туберкулоза.
Превърнах се в жив скелет. От преживения стрес болестите у мен се развиха светкавично. В клиниката умирах от студ. Даже молих лекарите да ме върнат в затвора, защото условията бяха доста по-добри, разказва Иванов.

Доказателствата

По време на разследването не е намерено нито оръжието, нито гилзата от патрона - най-сериозните веществени доказателства. Самият първоначален оглед е направен като за пътнотранспортно произшествие, а не за убийство. Въпреки че Стайко обяснява на полицаите, че се е стреляло, те решават, че той е в шок и халюцинира. Мъжът повтаря разказа си и пред лекарката от Бърза помощ, но тя също го успокоява, че това, което той е чул, не е изстрел, а кофичка от кисело мляко, която стояла до таблото и се е пръснала при удара. Едва след аутопсията е направен втори оглед. "Още първата седмица след престъплението следствието се отърва от буса, от дрехите и багажа на убития. Доказателства, които трябва да се пазят до приключване на делото, са върнати в Македония", твърди Иванов. Според запознати бусът е бил нов и в него имало допълнително изградени тайници. По време на делото близки на Тодоровски не се появяват, никой не претендира и за обезщетение. Мистерията около самоличността на водача и миналото му е пълна. Според криминалисти връщането на буса и дрехите на македонеца не е прецедент, тъй като след като са направени експертизите, те вече са негодни за други огледи. Сериозни разминавания има и между първоначалните показания на Иванов и обясненията му пред съда. След инцидента той заявява, че изстрелът е дошъл отвън. По-късно заявява, че е имало още един стопаджия в колата. Свидетелите, които са очевидци на инцидента, обаче твърдят, че не са видели втори човек да излиза от автомобила. Разликата в състава на натривките експертите обясняват с предишна тренировъчна стрелба. Всички обаче са категорични, че проблемите идват от първоначалния некачествен оглед на местопрестъплението.
8 години след убийството, на 20 декември 2005 г., Окръжната прокуратура в Хасково прекратява наказателното производство срещу Стайко, като му връща паричната гаранция от 500 лв. Прокурорът Митю Колев взема решение да свали обвиненията от Иванов, тъй като преценява, че няма достатъчно доказателства. Въпреки че на база на същите доказателства 7 месеца по-рано той самият е внесъл обвинителен акт. Натривките, взети от ръцете на делтапланериста, показват нагар от различен по състав барут от този, който е на слепоочието на македонеца и по яката на ризата му. Има и други несъответствия. Тогава обаче Иванов решава да съди държавата за нанесените му вреди. Консултира се с пловдивски адвокат. Искът на Иванов е за 18 000 лв.    Шест месеца по-късно обаче делото срещу него отново е подновено. Апелативният прокурор Атанас Гичев отменя постановлението на хасковския си колега като незаконосъобразно и му прави отвод, като го определя като "предубеден" и "заинтересован". Делото отново тръгва и Иванов е осъден на две инстанции. Върховният конституционен съд в състав председател Саша Раданова и членове Борислав Ангелов и Фиданка Пенева излиза със съвсем различно становище. Решението е от 12 юни 2009 г. Магистратите твърдят, че са допуснати съществени процесуални нарушения и жалбата е основателна. "Не е намерено оръжието на престъплението: в пробата от ноктите на Стайко Иванов са открити няколко частици от капсулен състав, които се различават от този на куршума: Отказано е неговото искане за разпит пред съдия.    Делото    трябва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, от стадия на съдебното следствие", твърдят върховните съдии. Освен това те допълват, че съдът е длъжен да търси както доказателства за вината на обвиняемия, така и за неговата невинност. Магистратите не пропускат да отчетат и психическия натиск, оказан върху Иванов веднага след ареста му. Илюстрация на това според тях е повдигането на обвинение за убийство без присъствие на адвокат. "Приложените психически експертизи са пример за непълнота и формализъм", пишат тримата съдии. В крайна сметка обаче делото отново прави кръг и се връща при друг състав на Върховния съд, който излиза с окончателна присъда.
Парадоксално е, че през цялото време, докато срещу него върви процес за убийство, Стайко Иванов отказва да си наеме адвокат, а като негов защитник служебно се явява адвокат Добри Рангелов. Подсъдимият твърди, че е невинен, затова смята, че не е редно да плаща на защитници. Не прави опит и да избяга. Явява се в съда и дори иска показанията му да бъдат филмирани, защото твърди, че при изготвянето на протоколите думите му се отразяват превратно. След като вижда окончателната присъда, той изпада в шок.

Бягството

Стайко не можеше да повярва, че са го осъдили. Каза, че няма да влезе в затвора, защото е невинен. Взе си колелото и една раница и изчезна. От началото на май не съм го виждала и нямам връзка с него, твърди приятелката му Славка Ангелова. След заплахата на Хасковския съд полицаи я посещават в дома є и разпитват за беглеца. "Не знам къде е, той знае, че ме следят, и затова няма да се свърже с мен. Но състоянието му е изключително лабилно, защото той притежава изключително чувство за справедливост, твърди жената. Двамата са заедно от 14 февруари м.г. Запознават се на парти за Свети Валентин. Три години по-рано Стайко е загубил съпругата си Антоанета. Тя умира от рак, след като вследствие на преживения стрес се разболява. "Стайко не е убиец, той е изключително мил и внимателен човек. Няма криминално досие, никога не е имал вземане-даване с полицията. Никога не е притежавал оръжие. Защо му е да убива някакъв непознат човек?", пита Ангелова. Тя смята, че писмото на Иванов до ВКС е по-скоро опит за привличане на внимание, отколкото реална заплаха, но все пак казва, че всеки трябва да има "едно наум". "Стайко няма какво да губи, а не може да понесе мисълта, че може да лежи в затвора, без да е виновен. Дано на съвестта на магистратите да не лежат някой ден невинни жертви", казва жената.

На снимката: Стайко Иванов с приятелката си Славка Ангелова

Парашкева ИВАНОВА, "Марица"