Спомени: Преди 26 години в Кърджали тeрористи се опитват да взривят Оскар Бентън и феновете му!

Атентаторите обаче не нацелват точното място – бомбата с часовников механизъм е поставена край тежките зидове на концертния комплекс

 

В началото на лятото на 1985 г. – точната дата се губи някъде във времето – едни си спомнят за 26 май, други за 24 юли, когато Горбачовата перестройка вече "смело" шества в предстоящия разпадащ се соцлагер, "желязната завеса" се вдига и в "Диарбекир"-а, наречен Източни Родопи.

Само няколко дни преди това "ушета" на ДС, комсомолски активисти, дегизирани като хипари, ловят за ушите "музикални" дисиденти из кърджалийските паркове и ги водят на разпит в подземията на МВР. Никой в "долината на дългите шалвари" не е и очаквал, че един от най-големите световни изпълнители на блус и рок балади, роденият в Холандия Оскар Бентън, автор на незабравимото и досега парче "Бу-бу", харесан лично от Ален Делон и вкарал го във филма си "За кожата на едно ченге", ще акостира в града край Арда…

Но чудесата са за това, за да стават, когато най-малко ги очакваме. В деня на турнето си

Оскар Бентън едва ли е имал представа в какъв "затворен град" ще пее

Кърджали е "окупиран" от армия и милиция. Върви тъй нареченият "възродителен процес", стартирал от декември 1984-та. Градът край Арда прилича на Сталинград – и денем, и нощем из улиците му вървят по двойки въоръжени с "калашници" снажни униформени мъже. Повечето стрелят без предупреждение.
Според бившия директор на "Концертна дирекция" Добри Добрев, мир на праха му, е било чисто предизвикателство да докараш в тоя "пущинак" такава звезда. Но след като "партията майка" повелява…

Опасенията на Добри Добрев се сбъдват на 100 процента

Билетите за концерта на Оскар Бентън са почти изкупени, а тогава билетчето струва лев-два. Все още никой не търси печалба. А идеологическа изгода! Спортната площадка с капацитет към 1000-1500 зрители се пука по шевовете.
"На 26 май /?!/ 1985 г. по време на концерт на Оскар Бентън в Кърджали е взривена бомба с часовников механизъм, поставена под сцената. Човешки жертви няма. Извършителите не са разкрити", пише в книгата си "Атентатори" Бончо Асенов, като визира етническите турци. Кратко, ясно, точно. Но не съвсем…

Игнат Пейчев-Гаро, по онова време служител в градския съвет, днес пенсионер, е свидетел на терористичния акт,

седял е на първите редове. Но твърде отдалечен от мястото на взрива. Ето какво разказва той: "Бомбата избухна в горния край на спортната площадка – между последните й редици и високата ограда, деляща я с музея. Нищо особено. Все едно гръмна малко по-силна пиратка. Обрули клоните и листата на диворастящите орехови дървета. Ченгета, естествено, веднага пристигнаха. Отцепиха района, но след 10-15 минути концертът отново продължи".
Но един свидетел с подобна давностна информация никога не е достатъчен.

81-годишният „вечен дисидент" инж. Минчо Кирков:
Събуди ме взрив, по-силен и от атомна бомба!

 

• В чудо се видях само за това, че живея срещу арена "Спартак"

81-годишният "вечен дисидент" от Кърджали инж. Минчо Кирков, чиято дъщеря отдавна живее в САЩ и самият той не познава граници – видял е как се срутват кулите близнаци в Ню Йорк на 11 септември 2001 г., дори и на тази пределна възраст го канят за вещо лице в съда за неговия професионализъм, е на коренно различно мнение от всички спрягани досега версии. Паметта му е феноменално точна.

И тогава, и сега живееш в блок "Спартак", точно срещу едноименната спортна площадка. Какво точно се случи в оня паметен ден?
- Бях командировка в София, пристигнах в Кърджали към 18 ч. Още преди да започне концертът, ми направи впечатление, че няколко души се опитват да се качат на оградата, за да гледат без пари шоуто. За 13-14-годишните това е нормално. Но един от тях, в сив костюм, беше добре облечен. Именно това ми направи впечатление – би могъл да си плати билета.
Взех си един душ и си легнах – бях адски уморен, понеже пътувах в най-голямата горещина. На залез слънце се чу оглушителен, страшен гръм, какъвто през живота си не съм чувал. Скочих изведнъж, но моят балкон няма поглед към стадиона. Усетих само страшно топуркане на хора. Рано заранта ме събудиха хора от МВР. Питат ме имам ли си гости, нямам. Питат ме дали съм чул гърма. Да, чух го…
Тръгвам на работа и какво виждам – десетина спецченгета, а между тях неколцина от сапьорите на поделението. Питат ме дали знам кой е направил тая работа снощи. Отговарям им, че подобни въпроси се задават на четири очи.

Поражения имаше ли от бомбата?
- Не, абсолютно никакви. Затова се чудя все още дали е имала разрушителна сила или само звуков ефект. Като вещо лице съм се занимавал и с експлозиви, като с експлозията на яз. "Кърджали", на пречиствателната станция, когато стана на пепел от големия взрив, но там доказах, че се касае за технически причини. Всички деца от нашия блок са били привикани за разпити, а те са най-искрените свидетелчета. А те, и техните родители, поради стратегическото разположение на терасите им, са гледали безплатно концерта.

Казваш, че си вещо лице. Как оценяваш като специалист въпросната бомба?
- Ако няма никакъв разрушителен ефект, дори и звуковият й има политически оттенък. Затова, защото никой не би рискувал да хвърля нещо само за да го хванат?!… А тоя взрив, според мен, е професионален.

Мнозина сапьори от онези години твърдят, че бомбата е била с часовников механизъм?!
- Аз не вярвам, че това е била бомба с някакъв фитил, да я запалиш и да чакаш да гръмне… Тя умишлено е била разположена между последните скамейки и оградата на спортната площадка, някъде към двайсетина метра. Всеки би видял терориста… Тоест устройството е било с механизъм, който да се взриви от разстояние, или от часовников механизъм.

Бил си викан, разпитван – и като свидетел, и като спец. На какви версии се натъкна впоследствие?!
- Най-много ме заядоха за това, че видях добре облечен мъж, идеално костюмиран, който катери оградата. Но все пак той беше на 30-40 метра от полезрението ми. Как да го разпозная?!

Казваш, че за първи път в живота си чуваш подобен силен гръм? Дали не е бил вследствие от дългото ти пътуване от столицата до Кърджали? А може би си ударил и няколко питиета?!
- Не пия и никога не съм пил. Всеки може да го докаже!!! Вещо лице съм от 20 години и нямам загубено дело досега. Работил съм с групата за борба с тероризма и моето заключение винаги е било на ниво.

 

Великият конспиратор – ДС?!

Службите инсценираха „атентата" срещу Бентън, за да отрежат няколко турски глави

В ония мирни - размирни години, на които бяха все още подвластни десетки не/платени агенти на всесилната ДС, извършила "успешния" преход, единици запазиха съвестта си – въпреки че не смеят да афишират самоличността си. Поради разбираеми причини. Днес са неутрални. Ходят като "живи мощи" и въобще не се радват на големите си пенсии от 700 лева, защото виждат в огледалото излъчване на смъртник. С много натрупани грехове.

Някои от тях са ми съученици. В движение подхващаме разговор за "проваления" концерт на Оскар Бентън. Не за отнетите човешки души – в буквалния и преносен смисъл, а за изява, минала по подиумите на бившия СССР. "Това, което Горбата (Горбачов – б.а.) направи от раз, за него все още не бяхме подготвени. Бай Тошо се опитваше да направи някаква пъртина към европейската цивилизация, но всичко беше на книга. Колкото повече се "отваряхме" към света, толкова повече се "капсулирахме". По обясними причини. На концерта на Бентън трябваше да бъдем не повече от 10-15 души. В последния момент генералът (Златев – б.а.) изпрати цялото ни подразделение от 50-55 души. Ако имахме предварителна информация за подготвян атентат, представи си какво би станало…", връща лентата о.р. Михаил М.
В медиите след инцидента няма и грам "информация" какво точно се е случило. Нито в официалните официози тогава, нито четвърт век по-късно. Навярно поради факта, че не е имало жертви. Споменава се за автобус покрай спортната площадка, който трябвало да бъде отвлечен, с дечица от с. Млечино, но тъй като имало много униформени, акцията била осуетена. "Свидетели" разказват още, че в началото на концерта един турчин става от първия ред и крещейки "Бир Акайдайлръм" (нещо от рода на "Хитлер над всичко" – б.а.), се впуска към звездата и е застрелян по пътя си.
"10-15 минути след взрива концертът бе възобновен", спомня си Игнат Пейчев. Според негови авери звездата дори не разбрала за какво иде реч – сметнал, че това са задължителните "илюминации" от страна на домакините. Но тъй като соцпресата по това време тотално мълчи, едва след няколко месеца Бентън разбира за какво иде реч. И се зарича повече да не навестява "тъмния балкански субект".

Прокрадват се и други версии. Че националната хазна няма излишни пари за "западни звезди", а може сама да си ги "създаде". Че гостувалият в България Оскар Бентън е бил всъщност негов двойник и негови фенове, които са го различили, са спретнали… атентата.
"ДС по онова време вадеше дивиденти от всичко... Все още вярваме, че "атентатът" срещу брилянтния изпълнител на "Бу-бу" беше скалъпен от ченгетата срещу турците. Евтин и елементарен трик", спомнят си мнозина.

Георги АНДОНОВ,

„Шоу"