Признанието на иманярите: Ако не сме ние, археолозите гладни да умрат!

Много от богатите хора в Златоград и Неделино са деца и внуци на хора, които са намирали казани с алтъни

 

 Той е един от най-известните иманяри в Родопите. Има богато досие в полицията. „Но три пъти по-богато ми е досието сред археолозите и естетите", обича да казва за себе си човекът, който има завидно голяма успеваемост в разкриването на тайните, които лежат под земята.

 Държи да не го цитираме с имена. „Веднага ще ме привикат в управлението", убеден е той.  Не позволява да посочваме прякора му, твърде популярен е. „В моя град моят прякор звучи в ушите на хората като ТКЗС и АПК, всеки – от 7 до 77 години, ме знае", шегува се събеседникът ни.

 

-          Почна ли Иманярско лято,2011? Успоредно с археолозите ли се движите?

-          Летни могат да бъдат ученическите лагери, а есенни – студентските бригади. Ние сме готови по всяко време да се докоснем до тайните на планината. Важна е информацията и моментът на фиксиране на мястото, където лежи нещо ценно, уникално. Разбира се, на Коледа няма да тръгнем да копаем на върха за наследството на Енихан баба или на Перперикон.

-          Все повече авторитети, в това число и учени от Българската академия на науките (БАН), коментират, че ценните находки от Перперикон не са намерени там, а на други места. Има ли нещо нечисто на Перперикон?

-          Практиката в България е следната: Когато даден обект има нужда от реклама, за да се отпуснат пари за проучвания, реставрации и куп още дейности, от които следват други дейности, които пък пораждат корупция, археолозите търсят нас – техните колеги. Ние държавна пара не прахосваме, напротив – помагаме на всичко по веригата отдолу нагоре. Нашите открития също попадат в музеите. Вярно не директно, а през археолози и други посредници, но ценното не остава под земята. Нещата трябва да се гледат от тази страна. В случая много помагаме на екипите, които разработват определен терен. Те купуват от нас предмети, но не ни казват къде ще ги „открият като сензация". Всеки си гледа интереса.

-          Вие продавали ли сте нещо, което после е било археологическа сензация в Перперикон?

-          Лично аз не съм, но приятел откри преди три години ценни предмети край пътя от Кърджали за Мост, малко след разклона за Широко поле. От дясната страна има една зелена шир, разкопана е. Все едно гиганти къртици са ровели. Три седмици след покупко-продажбата снимки на три от предметите се появиха във вестниците, но тогава писахте, че находките са от Перперикон.

-          Но това е грозно…

-          Не знам. Преоткривателите и журналистите да му мислят. Ние грях нямаме. Говорили сме много пъти с приятеля за този случай. Той казва „Какво да се прави, тук е България!? Но пък съм патриот. Намереното остана тук. Какво значение имат там някакви си 10 километра".

-          За колко продавате на археолозите? Има ли ценоразпис?

-          Има ценоразпис за всичко. Между нас и археологическите екипи това е общ бизнес. Все едно краставичаря на пазара да не знае откъде може да вкара по-евтина, макар и по-калпава стока. Археолозите са добре дошли в домовете на големите колекционери. Този достъп ги прави и по-богати от нас. Знаете как стават нещата – те им намират спонсори, част от предметите не се обявяват и отиват в колекциите и т. н. В случая с „откритието" на Перперикон парите дойдоха от двама братя, които въртят бизнес във Влас. Бяха малко над 6 000 лева.

-          Вие откривали ли сте нещо ценно на Перперикон?

-          Ценно - не. Но съм търсел злато преди много години. Няма. По-възрастни колеги са ми разказвали легенди за времето, когато археологът Иван Балкански е открил Перперикон. Но злато не е намирано, убеден съм.

-          А има ли злато на други места в Родопите?

       Имало е страшно много. Но много е изровено. Знаете ли, че в първите години на демокрацията в бедните иначе Златоград и Неделино се появиха хора с много пари. В нашите среди се знае всичко, това бяха деца на иманяри, чийто живот мина в търсене на казани, тасове и чомлеци с жълтици. В района на Алада също има, там постоянно се копае. Наскоро изселник от Бурса дойде със стара карта да търси в района на село Гърбище. Прадядо му бил заровил много алтъни, когато бягал от войската през 1912 година. Нищо не намери. Много време е минало.