За златото, Ада тепе, безработицата и милионите: Правителство, инвестиции и гражданско общество (опитът на една компания)

Не просто е глупаво, но е вредно да се спират инвестиции в години като 2011-а

Красен Станчев

Компанията е „Болкан минералс енд майнинг (БММ)". Правителството одобри неин проект за 130 млн. долара инвестиции в добив на злато.

Гражданското общество са няколко организации и кметове, които са против това решение и много неорганизирани граждани и семейства, които ще спечелят от инвестицията.

Става дума за добив на злато в местността Ада Тепе край Крумовград за период от около осем години, предхождани от две години строителна фаза, поне една година  възстановителни работи и пет години последващо наблюдение на околната среда.

В суматохата след изборите, по повод бюджета, БДЖ и уж започващата пенсионна реформа, не се намери кой да коментира това решение на правителството, всъщност на Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС) и на екоминистъра Нона Караджова. Една от причините е, че то е обосновано, разумно и ползотворно. Преди да обясня защо, дължа една

Лична бележка

Аз съм консултант на БММ. Като автор на Закона за опазване на околната среда от 1991 г. имам известна заслуга за въвеждането в България на достъпа до информация за околната среда, на процедурите по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и обществените обсъждания на инвестиционни проекти с очаквани такива въздействия. Един ден след избирането ми за председател на съответната комисия, ВНС ми възложи решаването на въпроса със замърсяването с арсен от хвостохранилищата на флотационната фабрика в село Челопеч. За цял живот съм запомнил как изглеждат хората, изложени на системни замърсявания с арсен.

Тогава заводът в Челопеч бе един от най-мръсните в света, сега той е един от най-чистите. Това превръщане започва през 1991 г., включително поради стореното от министрите Воденичаров, Пушкаров и Костов, и завършва с придобиването на предприятието от БММ „Дънди Прешъс Металс" през 2003 г. и разширението и модернизацията на обогатителната фабрика през 2011 г.

Предисторията

Министър Караджова одобри миналата седмица ОВОС с категоричното становище, че инвестицията не представлява недопустима заплаха за околната среда и водите. Преди това имаше две заседания на ВЕЕС по темата, като повторението се наложи поради липсващи становища на други държавни органи (Басейнова дирекция-Пловдив и Министерство на здравеопазването).

Но още преди шест години БММ прави постъпки за концесия и започване на проекта. Той бе блокиран, без законови основания, от тогавашния министър на околната среда и водите. Законовият срок за неговото произнасяне изтече точно през ноември 2005 г. Междувременно компанията получи наградата „Зелена ябълка" за най-добра практика в опазването на околната среда за 2006 г. Това е единственото българско предприятие, удостоявано някога с толкова престижно отличие.

Горе-долу по същото време един друг проект-за инсталация за производство на крайни метали в Челопеч, тръгна към осъществяване, но бе спрян от зелени неправителствени организации във Върховния административен съд. Съдът в този случай влезе в ролята на ВЕЕС.

Забавянето и конюнктурата на пазара на злато все пак позволиха на БММ да промени инвестицията в Крумовград и да приложи технология без хвостохранилище, върху по-малка площ. Ползването на вода ще бъде в затворен цикъл. Дори и за неспециалист е очевидно, че замърсяването на водите ще е практически изключено.

Затова в началото на тази година БММ получи 30-годишна концесия за добив на злато. Новото становище на ВЕЕС и г-жа Караджова позволяват работата да започне, въпреки обжалването на концесията от три зелени организации.

Ползите

Не просто е глупаво, но е вредно да се спират инвестиции в години като 2011-а. Чуждестранните инвестиции спрямо добрите години са намалели повече от десет пъти, а вътрешните-с почти една трета. Безработицата расте и почти всички съсловия искат правителството да вземе пари от другите, за да ги даде на тях самите.

Планираната от БММ инвестиция е равна на 6,7% от нетните преки чуждестранни инвестиции и е единадесет пъти по-голяма от тези инвестиции в добивната промишленост за 2010 г. Преките и непреките стопански ефекти за експлоатационна фаза на проекта ще са над 1,8 милиарда лева брутна продукция (2% от предполагаемото промишлено производство за целия период). Ако проектът бе започнал през 2005 г., сумарните приходи за държавния бюджет за периода биха били около 200 милиона лева, т.е. загубата от поведението на предишния министър и на зелените е сравнима с недостига на НОИ за тази година.

Пропуснатите преки годишни приходи за бюджета на общината са равни на 20% от собствените й приходи за 2009г., а при отчитане на непрекия ефект става дума за почти 50%. Щом говорим за общината, нека помислим и за

Гражданското общество и правителството

Повечето хора си мислят, че гражданското общество са неправителствените организации. Със спирането на проекта те допринасят за това, че предпроектната фаза трае десет години и че БММ сменя технологията. Това става възможно поради изменения в цената на златото. Новата технология е по-добра, но и старата бе приемлива.

Пропуснатите ползи са това, което са-пропуснати ползи, по-малко работни места и по-нисък доход.

Цената е платена и се плаща именно от хората от региона, които са също гражданско общество. В Крумовград безработицата е с над 30%, а тази на Кърджали-с над 10% по-висока от средната за страната. Известно спасение дава емиграцията, тъй като икономиката на Турция засега расте.

Емиграцията е най-голяма именно от Кърджалийска област. От Крумовград тя е средно два пъти по-висока от типичната за областта.

Очевидно никой не чака обещаните преди почти десет години от ДПС 12 000 бивола от Индия. В тази ситуация проектът ще създаде 300 работни места (с около 20 повече от емигриращите на година), техният доход ще бъде около два пъти по-висок от средния доход на работещите на постоянен договор в Южния централен район.

За строителната фаза потреблението в общината ще нарасне с около 2 милиона лева, а за експлоатационната- с над 20 милиона. Концесионният договор предвижда 50% от концесионното възнаграждение да отива в общината и сумата ще е по-висока от нейните собствени приходи.

Защо тогава, пита се, кметовете са против проекта на БММ, вместо да използват възможностите за подобряване условията на живот в техните общини? Очевидната мотивация е предчувствието, че замогването на региона ще донесе обществена промяна и неизвестност на политическите нагласи.

В тази ситуация ВЕЕС и министър Караджова постъпват икономически и политически далновидно. Може би те така някога ще разчистят залежалите от времето на предишния министър преписки. Дано дотогава да се запазят и инвестиционните намерения.

Израз обаче на силно късогледство от тяхна страна е обстоятелството, че ВЕЕС е един от малкото държавни органи без страница в Интернет и без публикуване на съревноваващите се становища под каквато и да е удобна за ползване форма.