Преживяно от Селиха: Импотентно образование, връзки, а стаж откъде?!

Записа:

Жельо МИХОВ

 

„Много е забавно в България да си търсиш работа. Особено ако си икономист, които в страната с лопата да ги ринеш. Особено ако нямаш здрави връзки, живееш в малък град, а от университета си научил това, което всеки средно интелигентен знае и умее. И ВУЗ-овете с лопата да ги ринеш, нивото на преподаване-много предмети, малко съществени неща, които наистина са необходими, никаква възможност за практика докато си студент. Нищо общо със ситуацията на Запад.

Нямаше работа в родния ми град и потърсих късмета си в по-голямо населено място. Разбира се първо пробвах да открия нещо по специалността си. Исках да стана служител в банка, асистент в офис или да речем в някоя счетоводна кантора. Обиколих доста места, пробвах. Това, което ми направи впечатление бе, че никога не ме питаха какво знам за управление на финансите, банково дело, нищо съществено, само общи приказки, сякаш само да минава времето. Конкурсите приличаха по-скоро на парлама за пред хората. Убедих се, че накрая постът се заемаше от някой приятел на приятел или роднина на роднината. Изключението бе да бъде назначен човек със стаж. А, аз откъде по дяволите да добия този стаж като току-що съм завършила? Никой не ти дава поне шанс за пробен период от месец. Може би само някои късметлии, но те са малцина и потвърждават правилото.

 

Назначават те без опит-караш на изпарения

 

В счетоводните кантори общо взето положението е същото. Нямаш ли стаж, евентуално могат да те вземат, за да гледаш какво правят другите, без да ти дават никакво обяснение, поради липсата на време и от страх да не им „изядеш хляба". В този случай пари разбира се няма. Висшият късмет да започнеш работа по специалността ти гарантира около шест месеца оцеляване на фотосинтеза. Ако всичко това се случваше на Запад, то стажът щеше да е добит още по време на следването. Обиколих доста фирми, имаше свободни места за асистенти в офиси, някъде изискваха език, но след направеното интервю се загнездва съмнение дали всъщност не им е необходим анатомичният орган, вместо лингвистичните умения.

 

 

Търсят компютърен специалист, плащат му като на сервитьор

 

Направи ми впечатление преди време една обява. Търсеха компютърен оператор в БТК. Изискванията бяха кандидатът да владее 7-8 програми, което от своя страна означаваше години подготовка за съответните умения на университетско ниво. И тук идва най-интересното. Заплатата, с която се оценяха уменията бе 350 лева. Ха-ха-ха, всеки обикновен сервитьор взема повече. Защо специалистите после бягали от Отечеството? Мъка, мъка…

От ученическите години съм работила по заведенията, дори и по време на следването. Виках си, че всичко е временно и като завърша ще започна сериозна и постоянна работа. След две години обикаляне, работа в заведения, намерих що-годе добра работа. Стоковед в голяма фирма. Заплатата бе малко под средната за страната, но казваха, че има перспектива и клонът на фирмата в града ще се разрасне. Нещата потръгнаха добре. Работих година и половина, но за мой ужасен късмет фирмата бе закупена от някакви испанци. Съответно нашият клон бе закрит.

 

Защо си губих времето да уча?!

 

Не ми се искаше пак да тръгвам по същия път на лутане и временни поприща, толкова ми бе омръзнало. Накрая реших да замина за чужбина, въпреки че винаги съм избягвала тази възможност.

Доста често съм се замисляла докато живях зад граница: защо си губих времето и парите да уча, защо бяха всички тези мъки и нерви? Вярно, имам една диплома на стената и толкоз. Едва ли ще ми потрябва в България дори след 50 години. Много хора се трепят навън, работят всякаква друга работа, но не и това, за което са учили. Кога шуробаджанащината ще се премахне, кога студентите ще могат да практикуват специалността си още докато следват, кога заплатите ще придобият наистина смисъла на заплата? Кога образованието ще придобие наистина някаква тежест? Въпроси, които още дълго ще стоят без отговор".

 

 

 

Как да си намерим работа

В пазарната икономика изборът на професия в много голяма степен зависи както от образованието и квалификациите, така и от състоянието на пазара на труда, където безработицата оказва сериозен натиск върху приема на нови служители. Доброто образование не гарантира автоматически получаването на добра професионална позиция. Нужно е човек да умее да представя себе си и своите умения.

Търсене на информация за работа.

•   Къде да търсим информация за работа?
•   На кои обяви можем да се доверим?
•   Къде можем да срешнем проблеми?
•   Какви опасности ни дебнат?
•   Къде е най-вероятно да постигнем успех?

Обяви по стените.

   Най-непретенциозните обяви се лепят по стените. С тях неизвестни фирми предлагат заплащане във валута и възможности за почасово и седмично заплащане. Обикновено офисите на такива фирми съвпадат с нечий домашен адрес или офиса е свит в невзрачна гарсониера в крайните квартали. Подобни фирми често имат проблеми с документите и не плащат никакви осигуровки. Рядко някой остава удовлетворен от работа, намерена чрез такава обява, а понякога подобни обяви водят до криминални случаи.

Листовки, които се предлагат по улиците

Друга, по-атрактивна форма, е връчването на листчета от хора, които ни спират на тротоара на оживена улица. Качеството на подобни оферти не се различава от това на обявите по стените. Улеснението, което имаме при среща с такива обяви е в това, че по вида на хората, които ни връчват листчетата, можем донякъде да преценим сериозността на офертата. Понякога и това е невъзможно, тъй като за разпространители се наемат млади момчета и момичета, които нямат нищо общо с фирмата.

Медии

Медиите са важен източник на информация за намиране на работа, но все пак трябва внимателно да четем обявите и да търсим и допълнителна информация. Много добър вариант е да се търси информация в специализираните икономически издания с национален характер.
Все пак, дори и обяви, публикувани във вестници с по-големи тиражи, могат да не са достатъчно сериозен източник на предложение.Тези случаи най-лесно се разпознават по факта, че е даден само мобилен телефон, а липсва име на фирмата и адрес.

•   Най-солидните предложения са представени в специални карета.
•   Добър случай е този, в който името на фирмата е достатъчно известно. Колкото по-пълно е описанието на фирмата /име, адрес, стационарни телефони, факс, e-mail, сайт / толкова по-солидна е офертата.
•   Обяви, които съдържат дискриминационни елементи  (" момичета до 25 г.", " добре изглеждащи момичета", "млада жена" ) , нарушаващи правата на човека, със сигурност не предлагат коректна оферта.
•   От разговора с лицето за контакт може да се добие представа за очакванията и сериозността на предложението.

Информация в интернет
 
В интернет можете да откриете много информация, свързана с предложения за работа. Ето някои от по-известните сайтове:

 www.jobs.bg
www.bst.dir.bg/docs/cv.php
www.karieri.bg
www.jobtiger.bg
www.rabota.start.bg
Сериозността на офертите трудно може да бъде определена.

Обяви на държавни институции

   Официалните обяви за работа в държавни институции могат да се намерят в националните всекидневници и Държавен вестник ( излиза във вторник и петък и може да бъде намерен във всяка по-голяма библиотека ).
   Актуална информация можем да намерим на сайтовете на институциите, или на специално табло в сградата на самата институция.
Подобна информация, както и и информация за регистрираните фирми можете да намерите в агенциите по заетостта / бюра по труда /

Специализирани фирми

   Има фирми, които са специализирани в представяне на информация за работа. Солидните фирми работят с каталог, в който човек може да се включи безплатно, или срещу малка такса, като представи своето CV. Това е начин, който се практикува в развитите страни и често дава много добър резултат. Често комисионната за успешно намерена работа е равна на половин, или една работна заплата от новото място.
   Част от фирмите предлагат и работа в чужбина. Тук дори и по-солидните фирми трябва да бъдат проверявани (списък на регистрираните фирми можете да намерите в бюрата по труда ). Хубаво е и да получим независима информация – от човек, който вече е намерил работа по този начин, или от негови познати, или да потърсим информация за фирмата работодател по интернет. За по-голяма сигурност договорът, който фирмата посредник ни предлага, е добре да бъде
проверен от адвокат. Сумата, която ще трябва да заплатим на адвоката е нищожна в сравнение с усложненията, които могат да настъпят от доверяване на непроверена информация и непроверен от юрист договор. Не трябва да се притесняваме да питаме дали фирмата има лиценз за подобна дейност, или сами да проверим това, като разпитаме в различни институции /община, съд /.

Начини за кандидатстване

Основните начини за кандидатстване са три:
•   по документи
•   кратко интервю
•   тестове за подбор.
Когато кандидатстваме по документи, ние не се срещаме пряко с работодателя за провеждане на разговор и за придобиване на информация, която ни интересува. Това ни задължава предварително да знаем особеностите на работното място и най-вече качествата на работодателя (коректност, взискателност и др.)

Основните документи, които се изискват при всички начини на подбор на персонал, са:
•   документ за степен на образование и курсове / ксерокопие /
•   CV / професионална квалификация /
Информацията която предлагаме в нашето CV (трудов стаж, образование и пр.), трябва да бъде защитена с документи.
•   трудова книжка, ако сме работили (ксерокопие).
Особено внимателни трябва да бъдем, когато приключваме трудовия си стаж от последната работа. В трудовата ни книжка трябва:

-да бъде сметнат трудовия ни стаж;
- да бъдат поставени всички подписи и печати;
- да бъде посочено основанието за прекратяване на трудовия договор. Трябва да се стараем то да е по-вина на работодателя или по взаимно съгласие. Трябва да помним, че работодателят може да задържа трудовата книжка най-много пет работни дни
•   молба (заявление)
•   медицинско свидетелство, което задължително трябва да има подписи на специалисти и е приключено с подпис и печат на личния лекар.
•   свидетелство за съдимост ( Когато се издава свидетелство за съдимост от друг град, понякога се налага да се изчака. Не са без значение и таксите, които трябва да се платят - десет и повече лева)
•   Допълнително може да се изискват:
- свидетелство за правоуправление на МПС,
- документ за компютърна грамотност и владеене на чужд език.

 

Интервю с работодател

   Явяването на интервю е важно събитие. Добрата квалификация и престижната диплома могат да се окажат недостатъчни, ако не умеем да представим добре своите качества на интервю.
Какво трябва да направим, за да имаме шансове за успех?
1.   Да започнем с "шпионаж". Нищо не може да ни навреди повече от лошата информация за компанията в което се готвим да постъпим. Затова предварителният "шпионаж" ще ни е от полза.  Трябва да разберем какви работни места предлага  фирмата, какво цени в хората си, може ли да " израснем " и как, какво е работното облекло и дори, какъв е девизът и!
2.   Репетиция за интервюто. Можем да извикаме някой близък и да си направим една репетиция. Може един път той да играе ролята на интервюиращия, а после ние. Така ще се погледнем отстрани и ще видим как се държим, как говорим, как въздействат думите ни.
3.   Да имаме добър външен вид. Трябва да сме в унисон с атмосферата на новото ни работно място. С фрак или анцуг не можем да се представим добре. Дрехата трябва да ни стои естествено, за да се види, че така бихме изглеждали всеки ден, а не сме изкуствено нагласени или недопустимо небрежни. Дамите трябва да избягват крещящите тонове, късите поли и дълбоките деколтета. Ноктите трябва да са добре оформени и чисти, косата- сресана и измита, а обувките- лъснати. Ако сме с връхна дреха, преди да влезнем, трябва да се съблечем и да я оставим на подходящо място.
4.   Да не закъсняваме. Едно от най-неприятните неща е да закъснеем за интервюто. А другото - съвсем да го пропуснем. Така ще демонстрираме не само неуважение към хората, които ще ни изпитват, но и към себе си. Затова трябва внимателно да планираме времето си. И ако има най-малка вероятност да закъснеем с транспорт, трябва да тръгнем по-рано. Ако пристигнем преди уговорения час, не трябва  да висим в приемната.Това ще ни натовари и изнерви. Пък и може да ни забележат как пристъпваме от крак на крак, което не е най-добрата гледка. По-добре е да пийнем кафе  в близко заведение, да се опитаме да се отпуснем и да застанем пред секретарката поне 5 мин. преди времето за среща. Ако все пак нещо ни се случи, или просто се откажем от интервюто, непременно трябва да се обадим по телефона и да се извиним без излишни обяснения.
5.   Да не носим цигари и дъвка. Дори и да сме пушачи, не бива да ходим на интервюто с цигари и дъвка в чантата. В напрежението без да усетим може да пъхнем от тези неща в устата си и да развалим доброто впечатление.
6.   Трябва да влезнем с подходящ израз на лицето. При срещата с интервюиращия е добре да се обърнем към него с Господин/Госпожо и фамилното му име, ако сме го научили преди това. Той вероятно пръв ще ни подаде ръка, но можем да го сторим и ние. Не трябва да стискаме дланта му, като , че ли ще го поваляме с хватка. Но ще е лошо и ако подадем вяло върха на пръстите си. На езика на жестовете, това означава несигурност, а може да се тълкува и като надменност. След запознанството трябва да изчакаме да ни поканят да седнем. Ще е  хубаво да изберем централна позиция, на разстояние не по-малко от 120 см. от интервюиращия. Не трябва да се отпускаме на стола, като, че току що сме носили тежък товар. Гърбът ни  трябва да остане изправен с лек наклон напред. Ръцете трябва да бъдат разперени. Погледа да е в посока очите на събеседника, но не трябва да е втренчен, изпитателен, или боязлив.
7.   Да бъдем точни по време на разговора. Точност може да се прояви и в умението да водим разговор - да улавяме ритъма на разговора, да спазваме пропорциите между въпрос и отговор. Прекалената лаконичност издава студенина и затвореност, а бъбривоста - неовладяност и повърхностност. Обикновено съотношението е 30/70 като време на говорене между интервюиращ и интервюиран.