Терористи, убийци, медици и права... нямаме

  Келеш от Пловдив се бе вманиачил след 11 септември и си татуирал как самолетът се насочва към двете кули в Ню Йорк. Пейзажът върху кожата не го удовлетворил и младежът написал в нета заплашително послание към президента Георги Първанов. Още недоизживял радостта си от стореното и „качулките" влетели в жилището му. През сълзи после обясняваше на съдебния състав, че всичко било шега и колко много съжалява. От Темида му връчиха мотика и го пратиха да окопава градинките под тепетата. 

В Кърджали пък оправдаха мъж, заплашил да пали и взривява джамията. Бил афектиран от високия шум, вдиган от ходжата, че врътнал един телефон до 112. Там може и да не знаят що значи думата „ambulance" (защото преди време оставиха цяла нощ в планината група туристи без да им пратят линейка), но пък настръхват при други слова (и с право!). Институциите не мислят като, че ли така.

След година чакане в съда влезе и делото за момчето, убило майка и братче. Влезе и излезе за има-няма 5 часа и 30 минути. Има-няма след 5-6 години (добро поведение и други подобни) ще излезе от затвора и соченият за килър-укрепнал и възмъжал.

Една жена пък дръзна да се оплаче от „мафията с бели престилки" (както нарича медиците окръжният прокурор). Да бе мирно стояла... като я емнаха от болницата, че не бяха становища, декларации и проверки по случая. А, той, случаят: мед. сестри решават да кротнат дете за поставяне на абокат, но с милите думи „шебек, маймун..." (според майката). Резултатът: всичко било по правилника. Тъй де, ама съмнението си остава и пак нещо лъха на мухъл от коридорите на МБАЛ.

„Убедих се, че хората в планината са оставени на доизживяване". Тъжното становище изрази селски кмет от Родопите, след обилния снеговалеж. Въпросната жена се чувства още по-мъничка и безсилна пред гиганта EVN. „Ако закъснеем с плащането на сметките дори с два часа винаги има екип, който да дойде и да прекъсне електроснабдяването, но когато се отстранява авария-пет дни не са достатъчни", добави управникът и най-вероятно ще драсне някоя жалбица, с която ще промени света до... следващия снеговалеж.

На родната софра, разположена по жълтите павета, отново бе сервирана притоплената манджа на Възродителния процес. Декларацията на българския парламент, осъждаща опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани по време на комунистическия режим, бе приета, но това разбира се нищо не означава. Виновни за тоталитарния „Ренесанс" така и не бяха открити, а на следващите избори пак ще има предъвкване на старите мръвки и доволно оригване от получените резултати. Като изтървахме преди 20 години лустрационно гилотиниране на номенклатурчиците, все един и същ сценарий ще четем...

Декларации, жалби, дела, лаладжийство, витаещо чувство на безизходност и напиращ гняв. 

Какво ли би станало, ако всеки даде воля на скритите емоции? Темида се произнесе, останалите подозират ли?

От редакцията