Оня парцел цъка и под Акт 16

След като 2 години се дърпаше и наричаше „Водното огледало" „грабеж", правителството намери 24 млн. лева за "изплащане на задълженията по проект "Укрепване на бреговете на река Арда". Толкова са дължимите пари без лихвите на строителя - консорциума "Арда Кърджали". Причините за този обрат може да са две. Първата е, че правителството е осъзнало, че компанията има големи шансове да осъди държавата заради неплатените суми. В началото на 2013 г. се очаква лихвите да стигнат близо 8 млн. лв.

Това пише в свое разследване седмичникът „Капитал".

"Всяка друга фирма щеше да е фалирала досега, ако три години й висяха неразплатени 24 млн. лв., но "Станилов" се крепи благодарение на това, че компанията е една от най-големите в хидростроителството", обясняват експерти от бранша търпението на част от изпълнителите на „Водното огледало".

"Станилов" има 52% от консорциума "Арда Кърджали", който строи огледалото, останалите - АБ, "Саварона" и "Ардастрой", имат по 16%.
Георги Станилов имаше и друг коз. През 2010 г. фирмата в консорциум "Хут-Станилов" спечели поръчката на Столичната община за строителството на завода за боклука за малко над 208 млн. лв. До края на 2011 г. договор така и не беше сключен, а през декември резултатът от конкурса беше анулиран. Сега Станилов е дал срок до края на март правителството да се издължи, в противен случай

 

ще алармира Европейската комисия.

 

Той отказа коментар с думите, че не иска да се забърква в политика.
Освен трупащите се допълнителни задължения има и още една причина, най-вероятно не с по-малка тежест, която ускорява процедурите по пускането на водното огледало.
Част от терените в проекта попадат в парка "Арпезос-север", рекламиран като "най-големия парк в строеж на Балканите". На границата с „Водното огледало" трябва да бъде изграден атракцион на обща стойност от над 7 млн. лв., отпуснати по ОП "Регионално развитие".

Първоначално през август 2010 г. поръчката е спечелена от обединение"Арпезос" (в което членуват фирми, считани за близки на ДПС). Процедурата обаче е обжалвана пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от консорциум около димитровградската фирма Ти Ви Би. В нея основен съдружник е Тодор Бояджиев, семеен приятел на Цветан Цветанов, построил два от апартаментите, които вътрешният министър има в София. Още на първото си заседание, след като съставът на КЗК бе обновен през 2010 г., комисията отсъжда в полза на ищците. В интерес на истината те са предложили и по-ниска цена.
Срокът за изпълнението на парка, в който трябва да има голямо изкуствено езеро

 

(поредният водоем в очертаващия се като родопската Венеция Кърджали) изтече на 21 октомври 2011 г.,

 

но заради забавянето на „Водното огледало" общинският съвет в града даде отсрочка от една година.
В същото време признаци, че изведнъж нещата около проекта прекалено бързо се раздвижват, има и от други посоки. След като години държавата не пожелава да изясни собствеността върху 16 декара в региона, неочаквано тази година Министерството на регионалното развитие решава да заведе дело срещу "Устра холдинг. Фирмата притежава част от терена под „Водното огледало", но никога не е получила обезщетение за земята си поради съмнения за размера на сумата (макар и като причина да се изтъква неясната й собственост).
Въпреки че не е ясно как частният собственик ще бъде обезщетен, приемателната комисия за издаване на Акт 16 вече се събра на първо заседание на 15 март и трябва да приключи работата си до 28 март.

 

Без документа, който пуска в експлоатация, огледалото не може да започне работата по парка "Арпезос-север",

 

а освен това в терените му трябва да бъдат насипани още 100 000 куб.м пръст. "Станилов" отказва да го направи без допълнително заплащане. Явно в бързината Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) към регионалното министерство е поканила като "възложители" в комисията освен представители на общината, на държавата и на частната компания "Устра холдинг". А пък инж. Съби Събев, който ще даде мнението си като надзорник по част "технологична", е всъщност човекът, оценил парцела на "Устра холдинг" от 16 декара за близо 9 млн. лв. през 2008 г.
Атракцион или сложно и важно хидротехническо съоръжение, Водното огледало струва досега близо 80 млн. лв. Нито една институция, ангажирана с проверки на проекта, досега не е установила нарушения. "Тръгнахме в грешна посока. Трябваше да разследват остойностяването на строително-монтажните работи, а не твърдостта на бетона", разсъждава с днешна дата представител на ГЕРБ в региона, цитиран от „Капитал".
Така вместо нови обвиняеми, както призоваваше през 2009 г. министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, Кърджали скоро ще си има нов парк. Това или означава, че предишните обвинения са политически мотивирани, или че сегашното ускорение има политически двигател.

Ако има нещо наистина неясно в историята около Водното огледало,

 

е какво ще стане с претенциите на "Устра холдинг" за обезщетение за терен, попаднал в рамките на проекта. Това е компанията, приватизирала бившия Строително-монтажен комбинат в Кърджали, приватизиран в средата на 90-те. От 2001 г., когато започва строежът на водното огледало, до ден днешен представителите й претендират за обезщетение, защото част от техния варово-бетонов център е залят от водата. Документите им за собственост на терена обаче не се признават от две правителства досега - нито на НДСВ, нито от това на тройната коалиция. От 2002 г. кметството в Кърджали води преговори за замяна на имота, но общинският съвет отказва да приключи процедурата. През 2008 г. с рестартирането на проекта за водното огледало, кметът Хасан Азис назначава оценка на имота. В резултат инж. Съби Събев преценява, че за 16 дка от бившия варово-бетонов център общината трябва да плати 8.94 млн.лв. Кметът Азис така и не подписва заповед за обезщетение, но пък в началото на 2009 г. праща писма, за да търси пари от министрите на регионалното развитие Асен Гагаузов и на финансите Пламен Орешарски. Заради тази кореспонденция кметът е подсъдим.
Най-голямото объркване настава, когато зам.-началникът на ДНСК Георги Даракчиев определи състава на държавната приемателна комисия за водното огледало. За изненада на самата "Устра ходинг" тя фигурира там като възложител редом до държавата и общината. Това не означава, че претенциите й се признават, напротив. Министерството на регионалното развитие, на чието подчинение е ДНСК, преди месец е завело съдебно дело, за да докаже, че теренът е бил държавен и обезщетение не се полага.

На същото мнение продължава да бъде депутатът от БСП Димчо Михалевски, заместник на Асен Гагаузов в правителството на тройната коалиция. "Това е груба претенция на фирма да получи нещо, което не й се дължи", твърди той.
Ведомството на Лиляна Павлова обаче предпоставя отворения край на историята, защото "Устра холдинг" ще се възползва от присъствието си в комисията за Акт 16, като подпише протокола с особено мнение, а после може да оспорва пускането на водното огледало в експлоатация.