Рай сме за кокошки, кучета и шопари

България на „правилата" обича своите щастливи кокошки, нахранени с телесата на някой пенсионер улични кучета, доволния от своето величие и предал алуминий циганин, роднините на охранения шопар в парламентарната зала. Тя се гордее с налагането на своите закони. Хвали ударния си орган, чийто представители са въоръжени и блиндирани когато момичета и момчета стоят на земята, блокирали кръстовище, налагат същите, които ги целуват по шлемовете. Органът обаче стои като на шпалир, когато банда цигани с брадви крещи на улицата „Смърт на българите!". Това е страна на свободата, щастието, мира и… агонизиращия народ.

А той също обича, доста неща, ама най си цени ракията, зимнината, крадените дърва за огрев и одумката за задните части на комшийската жена. Обича и трибагреника, чат-пат национала по футбол, петък вечер и безпорядъка на спомените в събота сутрин. Псува геройски пред телевизора, пъчи гърди в махалата с бутилка бира, но никога не може да счупи оковите в каторгата на собственото си тесногръдие. Мрази силния на деня, но жадува неистово ръката му в мило погалване по преклонената главица. Малкият, впианчен и разкъсван от противоречия човечец-това е визитната картичка на страната ни. Тукашната, не преработената зад граница и влязла във величествените митологеми, но некореспондираща в сегашната реалност от сорта „И ний сме дали нещо…". Душата на дребния човечец отразява манталитета на държавата. Това, което се случва всъщност е творение на нашето мълчание, преразказ за безхаберие и страх, пътепис из „скритите" тайни на така обичаните от нас несгоди. Любим си ги. Щото така и не си мръднахме пръста, за да променим поне себе си.

 

От редакцията

-----------------------------------------------------------------
Гражданска отговорност – Цените на компаниите