Антителата на токсина „Преход”: Лятото - любовна игра, зимата - ох и вай

Жежко лято след тежка зима и отънели джобове. „Таково чудо не сме виждали от години", коментираха нашенци към края на март, когато все още нямаше и помен от пролетни наченки, както нямаше и нищо останало по мази и гаражи за горене в печките. „Е, сега вече си еб.. мамата! Докога?", заредиха същите, когато токът скокна за рекорд с 13 на сто в средата на годината. Вече и ругатните звучат примирено. Не,  че не сме виждали тежки зими, но джобовете сега се оказаха по-продрани. Не,  че не са ни вдигали тока досега, но и там нещата станаха, като при „първия път" от вица. Вече не боли. Тринадесет санта, т`ва де … процента, плюс минус няма значение, важно е да си в играта.

Не е чудно, че всичко скача през летния сезон. В жегите на средностатистическия нашенец му е през оная работа за увеличението. Мисли за почивка, активно допингиране с приятели и близки по софри, пък ако остане време ще метне още две-три клетви за дикиш по правителство, ДКЕВР, ЕРП-тата, кварталният магазинер за хванатата торбичка, шибаният комшия и др. заобикалящи битието проблематики. С това ще се приключи любовната увертюра, а зимъска скрепяването на обета ще доведе до оцъкляне на взора и други съпътстващи неразположения.

Съдба. Така си я кютаме, калени в прехода. Така и ще си я караме, чини се, в бъднините с тъмни краски. Остава само сиромашката изобретателност и тарикатлъка на дребно. Дори ще го развием отвъд пределите на разумното. Що ли? А, как иначе?

От редакцията

-----------------------------------------------------------------
Гражданска отговорност – Цените на компаниите