Тарикати: „Джак” на корем и… „дупката” на Шакира

С пари на море всеки може, а без - само нашенци

Жельо МИХОВ

Българското Черноморие. Огън пада от небето, пясъкът гори под краката, а търсенето на подходящо място из ивицата се превръща по усещане в нестинарски танц. Жега и калабалък. В един момент разнородната глъчка е надвикана от креслив, рязък глас, който приканва… да се опитат „зърната" на Памела Андерсън или пък „дупката" на Шакира? Вниманието се концентрира върху приканващия към небивалото усещане. А той-продавач на царевица и гевреци. Целият му ресурс от маркетингови словоизлияния е проникнал дълбоко в сексуалния подтекст. Пълно с подобни бизнесмени по плажа. Почиващите ги мислят за местни, но в повечето случаи са момчета от вътрешността на страната, бачкащи за процент от печалбата. Намират се и родопчани.

Повече глупости от устата-повече пара в торбата

„Убедил съм се, че колкото повече глупости говоря, толкова повече хората купуват от мен", разказа Мюмюн от Джебелско, познат на плажа обаче като „Царевичандо Муси". „Нареждам ги както ми дойде. От протеините на Майк Тайсън до зърната на Памела. Въпросът е да разпродам царевицата на един тур по ивицата. После зареждам пак и така през целия ден. „Сони-плейстейшън, секс доминейшън!", не зная езици, но не ми и трябва, с подобна простотия грабвам вниманието на чужденците и те купуват. За българите пък съм неотразим със стихчета от сорта: „Кукуруз трепач-между краката голям играч!". Работя на процент. Махалката върви по 2 лева, толкова е и геврекът. На ден продавам по 200-300 парчета. Жега, цял ден по пясъка, но се свиква. Всяка година съм тук. Намирам евтина квартира за целия сезон и всичко зависи само от мен и по-точно от нещата, които редя с уста пред клиентите. Целият живот е поп-фолк, така, че не се притеснявам дали нещо, което казвам е просташко или не. Хората се смеят и кефят. Някои дори купуват само за да чуят поредната порция рими, които ще им изстрелям. Забавно е, а и в пъти по-добре от превиването на гръб по нивите с тютюн. Ако толкова лесно и никотиновата суровина се разпродаваше, ама нейсе! Няма хляб по Родопите, но и България е малка. Стягаш багажа и отиваш в друг град да търсиш препитание. Каквото и да е, само мангизи да се печатат. Трябва да си гъвкав в днешно време. Тоя си търсел работа по професията, оня-също.

Ако трябваше с диплома да си вадя хляба, сигурно щях да съм метач или събирач на пари в някой кенеф.

Да, но съм упорит, не ме мързи и затова вадя повече пари от много висшисти, които цял живот поприще не могат да си намерят. Мечтаят за капитализма, но не могат да излязат от лапите на комунизма. Чакат някой друг да им уреди битието. Няма такива филми. Мислят за чужбина, ама и там трябва дупе, за да бачкаш. Е, лани ли кога беше, се запознах на плажа с едни нашенци. Зад граница живеят и работят. Стана ми интересно защото ми разказаха, че също продавали на плажовете във Франция. Понички и безалкохолни с ръчни колички по пясъка. В такъв екшън ме вкараха! Викат: само поничките са на шефа, всичко останало го пазаруваме от хипермаркетите и го продаваме на петорна цена на плажа. Вкарваме в количката и бира, въпреки че е забранено и шиткаме по 5 евро бутилката, а за шестак вземаме целия стек с 10-15 в него. Ти, знаеш ли к`ви кинти са т`ва?! Рекох си и аз да ходя, ама ми куцат езиците, хеле френския. Там с мойто „секс доминейшън" няма да се класирам. Разправяха, че се правят доста пари, но пък и имали много главоболия. Други продавачи си разделяли районите по плажа и вдигали скандали като минеш през техния. Няколко пъти дори конкуренти им рязали гумите на автомобила. Всичко е пари и скивай к`ви работи стават. Затова тук е по-спокойно. Ей, така ще си я карам, докато мога. По-нататък може и друго да излезе. Аре да тръгвам", довърши разказа си „Царевичандо" и тръгва по плажа с нова рима на уста: „Царевички за хубавички с малки, средни и големи пи…ки".

С пари всеки може, а без - само нашенци

„От пет дни съм тук и смятам вече да се прибирам към родния „щат". Това е единствен вариант да изтрезнея за по-дълго време. По-нататък пак мога да дойда", думаше млад мъж с доволен тен и замъглен поглед. Бил от Източните Родопи, а в Слънчев бряг дошъл при приятели, работещи в местен хотел. Спял в тяхната стая.

„Не плащам за нищо. Тук съм с около 50 лева. Трябват ми за билет към къщи и за зор заман, ако нещо изскочи. Вкараха ме в хотела. Ям и пия от зори-ол инклузив. Дадоха ми моите хора една гривна и по цял ден си фиркам. Каквото ми сърце иска. В бара също работи нашенец. Разлива ми „Джак"-а. Гледам да не се набивам на очи. Пълно с чужденци в хотела. Като мине управителят, правя се и аз на няк`ъв залюхан от някъде си и това е. Лющи, лющи, колкото можеш да побереш. Вися на басейна, киризя майките-рускини. Като ми писне тръгвам за плажа, правя си тегели по курорта.

Иначе съм безработен. И к`во, тази категория хора не е отделна раса, това също е до време. Важното е да имаш приятели. Почивка като по Живково време. Кой казва, че сега е криза? Такива понятия съществуват само в нашите малки, селски градове. Човекът има нужда от ядене и пиене и докато така е устроен организмът му-подобни места винаги ще съществуват и криза няма да ги лови. Животът трябва да се живее ол инклузив-сега и на момента. И да го мислиш, файда няма. Наздраве!", добави Жорето от Кърджали. По думите му много нашенци правели същото за по ден-два на курорта. Възползвали се от свои приятели-бачкатори по хотелите и забивали. Без мангизи-от любов към спорта.

На снимката:

Мими от Кърджали е завършила Езикова гимназия и наученото я прави един от най-ценните кадри в петзвезден хотел край Созопол. Сред бонусите е и двучасовата почивка на обяд, когато е на плажа

-----------------------------------------------------------------
Гражданска отговорност – Цените на компаниите