Тъмнина в светъл тунел! Първият звънец е аларма за глухи

Българският преход мина под знака на някаква „златна среда" между старите отпаднали норми и новите ценности, които все още така и не бяха оформени. Много от родителите, влезли в центрофугата на режима: работа-малко пари-оцеляване, често оставяха децата си да се самовъзпитават, което бе… черешката на тортата в погрешното разбиране за отговорност и свобода. Най-елементарният, но сигурен начин за проявата на агресия. Около 70-80 процента от децата между 5 и 12 клас са били свидетели на насилие в училище, показват различни проучвания на разни асоциации и фондации.

Българското образование започна да губи авторитета си, а агресията стана водеща черта в неукрепналата природа на тийна. Вероятно заради липсата на лесен достъп до оръжия все още нямаме и български Columbine*. Шамарите плющяха из коридорите и училищните дворове, докато постепенно ладичките отстъпиха място на „Опел"-ите, те пък дадоха предимство на тунинга и силикона. Година след година, до следващата зверска саморазправа между ученици. „Накъде отива това общество, поколението, което отглеждаме е първично!?". Екшъните в школския двор не са от вчера. Те ще продължат, а набраната инерция неусетно ще повиши и скоростта. Защото генералните поуки винаги липсват или вече е безбожно късно за тях, както и за промяна. Докато в един момент не отекне поредният шамар към обществото и падналия му гард. Ударът, от който някое хлапашко око се подува, но страданието за обществото тепърва предстои. Когато самочувствието отстъпи на страха, той отваря необятните хоризонти на нови и все по-страшни поведенчески модели.

Първият звънец ще проехти след броени дни. Дано чуем и вникнем навреме в онези нотки, които все са „скрити" в светлата част на денонощието.

 

 

* Денят е 20 април 1999 г. - американското градче Литълтън. Учениците Ерик Харис и Дилън Клеболт са заложили експлозиви в училищната лафка. Зарядите не избухват, но двамата младежи все още не са приключили със зловещата си програма за деня. Екипирани с огнестрелни оръжия, те обявяват "тотална война" на своите съученици. За час броят на убитите достига 13 души, а ранените са 23. Обкръжени от полицията, Харис и Клеболд се самоубиват.

Разстрелът в гимназията Columbine е четвъртото най-масово клане, случило се в щатско училище. Именно то предизвиква първият наистина сериозен световен дебат за свръхагресията при съвременните младежи, причините за раждането й и методите за противодействие.

 

От редакцията