Секс, наркотици и... WC-поезия в школото

Как „Ей, Би, Си…" стана „Еб.. съ ти!"

 

Вратата на училищното WC се отваря и погледът попада на разкрачен почерк. „Таня гълта!", „На Сиса празната глава да напълня със семена!"...

Нова боя и после творчеството се завръща. Измазаната школска тоалетна гложди ямба и хорея на учениците. До края на годината, кенефът се превръща в бляна на Фройд. Някъде между цигарения дим лъсва подсъзнателният самоанализ психиката на съвременния тийн, чиято сексуалност твори съвременна поезия с химикалка и молив по стени и врати, чинове и джамове. Злостният и пъпчасал ученически ямб се изплю на тъпоглавите образователни реформи. От две десетилетия последните упорито пилеха нерви на родители, учители и с финеса на кубист създаваха ръбатата фигура на съвременния ученик. Той учи „Ей, Би, Си" докато срича „А, Бе, Ве"-то.

Всяко школо пъчи гърди с отличниците си, трупа лаври с постиженията им по олимпиади и конкурси, докато и тези 15-20 души завършат и станат част от някоя компания, извън пределите на Отечеството. Остава само споменът, утъпканата пътечка, водеща зад граница и творчеството в тоалетните-до следния поетичен сезон. Реформите превърнаха ученика в торба мангизи за школото, съвремието ни го направи поет и след „Ей, Би, Си"-то той му се изрепчи: „Еб. съ ти!".

 

Идваше ред на жаждата

 

Кърджалийско училище, година 199…

„Запознахме се в тоалетната на втория етаж на даскалото. Пушехме. Нямаше пречки това да се случва, учителите го правеха по същото време в барчето, така че нямаше кой да ни притесни. Понякога само някоя чистачка да влезе, но освен да цъка с език, заради дима-друго не последваше", спомня си К. Усмихва се, а пред погледа му сякаш се мяркат картините отпреди години.

„Дъра-бъра, дъра-бъра и с момичето се харесахме. Викам й да се срещнем по-късно в парка. Съгласи се. След часовете се скивахме на алеите. Повървяхме и седнахме на пейка. Свих масур и й предложих. Тя, тая, бая ненаситна се оказа. Дърпа здраво, стана й весело. Дума ми да ходим да пием някъде. Аз пък нямам мангизи, та й рекох да я водя към къщи. Сам съм, викам, има домашна ракия, ще дойдат и двама авери наши. „Ок, няма проблеми, да ходим", тинтири-минтири, говори ми така.

Хубаво, отидохме седнахме в хола. Бяхме четирима с моите приятелчета. Пийнахме. Чукаме лафче, слушаме си чалгийка. Не вдигаме гюрултия. По едно време й викам: „Аре да ти покажа автографите на Преслава, Глория и Камелия, дето съм събрал!", как ми хрумна тая тъпотия. Да, ама момичето и то се прави на лудо, че искам да я карам в другата стая и вика: „Да бе, ай да върим, покажи ми и на Азис подписа, чух че имаш" и се смее. Тия, двамата-моите дружки и те се хилят, ама пука ми.

Отидохме в спалнята, изтряскахме се, пушихме по цигара и се върнахме.

- Сега к`во ще правим?-питам ги моите хора след като гаджето си тръгна.

- Въри ще купим джонтра-вика единият

- Имаме пет кинта всичко, откъде?-питам

- Спокойно бе, момата ни спонсорира с още толкова. Докато се ръчкахте й взехме назаем от чантата една петица, ще й ги върнем другия път.

Баси, викам си. Тия са обрали гаджето. Ама карай, един път пуши, после и ракия пи, спах с нея, баси-без пари къде дават?".

 

…уроците по любов се преподаваха също в тоалетната…

 

200.. година, родопско школо

„Бяхме избягали от час. Не, че сме ходили някъде по кафетата, нямаше много кинти и за това… Ами, к`во да правим, пушехме в тоалетната", заразправя И. Спомените й не са от далечното минало, но изкривената в погнуса физиономия, съживява неприятен спомен сякаш из дъното на прастар скрин.

„Много мърлява история, но вече казах за левовете и липсата им. Нямах много гаджета. Няколко само, но все пак някои ме смятаха за леко и податливо момиче. Сигурно така си мислеха и двамата ми съученика, които споделяха бягството и цигарите с мен.

- Аре, ма, много си яка, аре да правим нещо тука!

Така ми изцепи изведнъж единият. Бе, ти луд ли си, му отговорих, а той протегна ръка и ме хвана за гърдите. Блъснах го, но той продължи. Другият само се хилеше, явно не му стигаше куража. Отначало помислих, че всичко е някаква от просташките им шеги, но в един момент, ситуацията се измени.

Шамарът изсвистя в лицето ми като ужилване от оса, а ударът в корема извади целия ми въздух. Главата ми започна да се замайва, а до съзнанието ми достигаха единствено думите: Аре, к`во ти казах, недей да се правиш… Аре, бе животно, свали си гащите или поне го лапай…

Нищо не се случи. Вероятно съм пищяла, не знам. Но в един момент тоалетната се напълни с народ. Двамата „любовчии" ги изключиха…".

 

Дъ риал ляйф в зоната на здрача

 

Стъпка по стъпка…

Басовете от огромните колони подчиняват пулса. Музиката обзема цялото съзнание. За частици от секундата светлините оформят контурите на гърчещото се в похот огромно тяло на дансинга и люшкащите му се множество ръце. Купонът е в своя апогей.

Момче отива олюлявайки се до тоалетната в бара. Едва успява да си свали ципа на дънките, когато вратата се отваря и вътре нахлуват трима. Докато успее да завърти глава към бързащите посетители и започва канонадата от удари върху му.

„Първо ме покосиха с крак.", започна разказа си за „обикновената" съботна вечер 17-годишният С. „Мощно ме фраснаха през сгъвките на колената и докато още ръцете ми бяха на „дюкяна" се озовах на земята. Мигновено сключих ръце зад тила, за да може лактите да пазят лицето ми. Трас-трас, заваляха ударите.

В такъв момент не е толкова страшно колкото изглежда или човек си представя. По-добре е да те бият трима-четирима пияни, отколкото един или двама напълно трезви. Зае..и кой к`ви ги реди. Фирканите бекове са си разпасана команда. Удрят хаотично, където сварят, често сами се нараняват-я си чупят крак, я ръка. Гони ги и параноята, че някой ще ги види и затова бързо драсват. Обаче ако е един, леле. Ще си те бъхте както в дебелите книги пише-бавно и глава след глава… така, че не е толкова страшно", разясни теорията си непълнолетният файтър. „Колкото по-бързо човек разбере някои неща за живота толкоз по-добре. Например, че не е непобедим, нито пък е направен от захар-няма да се потроши толкова след малко тупаници. Изядох в кенефа маратонките, обърсах марките дет`се вика и това е.

 

Малко ме боля левия бъбрек няколко дни, ама… дис ис дъ риал ляйф.

 

Като приключиха станах веднага, измих се, дори забравих за какво бях влязал в кенефа. Върнах се на сепарето. За късмет моите хора бяха там, а не разпилени нейде из бара. Стегнах редиците с няколко думи за случилото се, придружени в данданията с опит за пантомима. Излязохме навън, защото нямаше начин ония да са останали.

Видяхме ги на около стотина метра. Засилихме се с викове към тях. Те се спряха, явно за да преценят възможностите си. Поколебаха се малко и… започнаха да хвърлят бутилки. Пияните ни глави не го очакваха, което за момент разколеба атаката. Едното диване от наш`те посрещна бутилката с воле от въздуха. Сряза си леко крака. Това го установихме после. След залпа, опонентите ни драснаха в нощта. След тях отекнаха само псувните ни. Прибрахме се в бара.

Атаката срещу мен всъщност беше по погрешка, а може би пък не. „Познанството" ни с ония започна от едно кръчме във В. Мохабетът ни събра, пиячката ни скара, в боя се здрависахме, дето се вика. Седяхме на една маса. Пристигнаха по-късно-трима. Едно момче от компанията ги знаеше, та ги викна да седнат при нас. Всичко си вървеше както трябва. Джагара-джугара, смях, това-онова, мадами… обръщаме си чашките и подгряваме за бара. По едно време единият от тия скарлапутници се обръща към мен и ми дума да съм спрял с тъпотиите, че искал малко тишина и спокойствие. Ааах, много му дойде пиенето нещо!

 

Викам му: „Кажи к`ъв ти е дерта бе смотан!?

 

Нещо мойта сатира не проумяваш, а? Затова ли от одеве гле`аш кат` Мона Лиза пред цикъл, бе да та…". Сигурно щях да продължа словестно да го точкувам, ама хайванът реши да се изправи изненадващо. Сметнах го за атака, и се хвърлих през масата. Изсвятках му един обратен, гепих го за врата и му мушнах глава. В това време останалите се вкопчиха в аверите на недоволния от мохабета. Тупаници, здраво. Тримата минаха с мръсна газ през вратата. Последвахме ги, но навън успяхме да докопаме само инициатора на файта. Пиян, одумкан, не успя да нацели най-правилния път за отстъпление. Вкарахме го в едни храсти с ритници. Едно от момчетата реши да се облекчи именно в тях. Развя си гордостта с цел да улучи набития. Другите пробваха същото. Пикаят и се смеят , а онзи нещо сумти, наврян в храсталака. Дали го маркираха не знам. Просеше си го, друг път като го поканят на нечия маса ще се съобразява малко с домакините си. Иначе по синините и миризмата ще го познават.

Та затова викам, че по погрешка атаката бе изцяло към мен. Вярно, че го бих най-много, ама не го опиках. Пак ще се срещнем някъде, този път сме ние на ход.

Това са си нормални неща. От живота. Той е суров, особено навън, далеч от семейния уют. Там трябва да си твърд, ласките са рядкост. Чакаш ли ги ще бъдеш, бит и еб… Философията на реалността. Оцеляват само коравите и гадни копелета. За всичко трябва обаче и мозък, никой не го отрича".

Жельо МИХОВ