Краят на една агония!? Всички производствени активи на ОЦК вече са продадени на ПИБ и свързани с нея фирми

Малко вероятно е най-голямото някога предприятие в Кърджали да заработи отново въпреки декларираните от купувачите намерения

 

"Оловно-цинковият комплекс" (ОЦК) в Кърджали няма да работи в продължение на един месец. Причините са провеждането на ремонти в три цеха и предстоящото пускане в действие на две нови каскади, които трябва да повишат капацитета за производство на цинк". Това съобщение на дружеството до борсата от началото на декември 2011 г. днес звучи смешно, ако не и цинично. Едномесечното прекъсване се оказа едногодишно, а за разширение и дума не може да става, поне не и без сериозни инвестиции, които едва ли някой ще направи.

Междувременно всички производствени активи на компанията, която иначе е мажоритарна собственост на "Интертръст холдинг" на Валентин Захариев, преминаха в ръцете на Първа инвестиционна банка (ПИБ)  пряко или чрез близки фирми, през частен съдебен изпълнител. Други кредитори пък поискаха от съда откриване на производство по несъстоятелност. Дали за тях е останало нещо, с което да покрият поне част от вземанията си, не е ясно. Предстои да се разбере и какво ще стане със самото предприятие. Шансовете за подновяване на производството обаче са минимални.

 

Завод за 13 милиона

 

По-малко от 13 млн. лв. ще платят купувачите на земята и цеховете на ОЦК. Това стана ясно по-рано тази седмица, когато и втората половина от завода - оловното производство, беше продадена от съдебен изпълнител. Купувач стана ПИБ, която предложи 3.7 млн. лв. за парцела от 325 хил. кв.м и 474.9 хил. лв. за 63 сгради - само с по лев над началната цена. През септември беше продадено и цинковото производство, а собственик стана свързаната с ПИБ "Хармони 2012". Компанията плати 8.6 млн. лв. за половината от терена на завода и 21 сгради и права.

При един от по-малките търгове пък самият Захариев чрез фирмата си "Стил комодитис" наддава и спечели пречиствателната станция на завода. Той предложи 1.933 млн. лв. при начална цена 1.558 млн. лв. Бизнесменът обаче не плати цената в предвидения срок и съоръжението беше продадено на втория поред кандидат - отново "Хармони 2012". По-късно пред "Труд" Захариев призна, че е наддавал единствено за да вдигне цената. Според източник на "Капитал Daily" бившият собственик на "Кремиковци" няма пари за подобни сделки.

 

Първи сигнали

 

Историята на упадъка на ОЦК започна още през април миналата година, когато РИОСВ - Хасково, затвори цех "Агломерация" заради системно нарушаване на екологичните норми. Това беше първият сигнал, че Валентин Захариев не играе по правилата. Въпреки това в началото на тази година той коментира пред "Капитал Daily", че очаква производството на олово от концентрат да бъде възстановено през април, макар и с по-малък капацитет. По думите му проектът за собствена мониторингова система е бил одобрен от Министерството на околната среда и водите и комплексното разрешително трябвало да бъде възстановено скоро.

Днес вече е ясно, че оборудването в оловното производство е толкова остаряло и неотговарящо на никакви изисквания, че единственият начин то да заработи е да бъде изградено наново. В същото време е под въпрос дали подобна инвестиция си струва, като се има предвид, че на 100-ина километра от Кърджали се намира КЦМ - Пловдив, който не само работи, но и в момента изпълнява програма за модернизация на оловния си цех за 100 млн. лв.

 

Пълно спиране

 

В началото на миналия декември спря и цинковото производство в Кърджали - официално за ремонт. Само месец по-късно работниците в ОЦК, а после и в рудодобивното "ГОРУБСО - Мадан", което по това време беше собственост на Захариев, излязоха на протест заради неизплатени заплати. Според бившия собственик на "Кремиковци" причината за забавянето беше в свитите приходи след затварянето на оловното производство и ремонтите в цинковото. В протестите обаче той заподозря опити за дестабилизация и корпоративни апетити към ОЦК. "Не е случайно, че това се прави точно преди планираното пускане, за което има осигурени средства", коментира той.

Последната публична поява на Валентин Захариев беше на пресконференция в края на март, след като беше договорена продажбата на "ГОРУБСО - Мадан". Това стана с посредничеството на държавата, а купувач беше "Минстрой холдинг" в партньорство с "КЦМ-2000". Тогава бизнесменът призна, че отдавна търсят купувач за кърджалийския завод, но интересът не е голям. Държавата също се провали в опита си да намери инвеститор.

 

Кредиторите излизат на сцената

 

Така се стигна до момента, в който кредиторите поеха нещата в свои ръце. В началото на юли ПИБ започна да описва имуществото "с цел охрана и опазване на машините и сградите от повреди и недобросъвестни посегателства". В края на месеца пък друга банка кредитор - BNP Paribas, започна да източва метала от пещите, който е използван като залог за 70 млн. лв. заем. По информация на синдикатите обаче металът струва едва 30 хил. долара.

Няма официална оценка на задълженията на ОЦК към кредиторите, но според изказване на премиера преди време сумата е около 300 млн. лв. Според лидера на КНСБ Пламен Димитров най-големият кредитор на завода е самият собственик, вторият е BNP Paribas и чак тогава идва ред на ПИБ. По думите на самия Захариев от март пък фирмата дължи 90 млн. лв. на BNP Paribas, 75 млн. лв. на ПИБ и около 20 млн. лв. на свързани лица.

 

Един по един

 

Междувременно след многобройните неспазени споразумения между мениджмънта и синдикатите за изпащане на висящите заплати работниците започнаха да напускат един по един и да завеждат съдебни дела. От 550 души в завода останаха 85. Преди броени дни стана ясно, че и те ще бъдат съкратени, за което бюрото по труда вече е уведомено. На работа ще останат 30-ина души, колкото да поддържат складовете и съоръженията.

От поста си се оттегли и изпълнителният директор на ОЦК Славея Стоянова "заради невъзможност да изпълнява задълженията си". Няколко месеца по-рано пък напусна изпълнителният директор на "Интертръст холдинг" Роберто Младенов, който призна пред "Капитал Daily", че му е омръзнало да работи без пари. По думите му неплащането на заплати е практика във всички фирми на Захариев, а само в холдинга по негова оценка служителите имат да получават над 2 млн. лв.

 

А сега накъде

 

Малко вероятно е най-голямото някога предприятие в Кърджали да заработи отново въпреки декларираните от купувачите намерения. "Обещавам по най-бързия възможен начин... да пригодим комбината за новите технологии, които ще бъдат включени в новите производства", коментира представителят на "Хармони 2012" Нягол Камбуров след първия търг. ПИБ също се ангажира да осигури финансова подкрепа за довършване на модернизацията на новото цинково производство, което беше част от мечтите на Захариев за развитие на завода.

За да тръгне някаква преработка в ОЦК обаче, компанията трябва да разполага с концентрат. Такъв преди идваше от "ГОРУБСО - Мадан". При продажбата на дружеството на "Минстрой" като условие в договора беше заложено, че приоритетно ще се снабдява ОЦК, в случай че има заявки. "Никога не сме получавали поръчки за доставка на концентрат", категоричен беше собственикът на холдинга Николай Вълканов.

Дори и да се реализират плановете за цинковите мощности на новите собственици на активите, възраждането на оловното производство изглежда невъзможно. Там доста по-вероятен е сценарият от "Кремиковци", където машините бяха нарязани на скрап. В сделката отново присъстваше името на ПИБ - първо като кредитор на купувача "Надин", а впоследствие и като индиректен собственик на фирмата.

Иглика Филипова, Капитал