Николай Вълканов: Кърджалийци не дойдоха в мините в Мадан, на площадката на ОЦК ще има нови производства

През пролетта на тази година бившият вече собственик на ОЦК Валентин Захариев се прости с едно от любимите си предприятия - производителят на оловно-цинкови руди "ГОРУБСО - Мадан". Това стана под натиск от правителството заради огромните натрупани дългове, включително към работниците, и лошите условия на работа. Купувач стана "Върба - Батанци", в което по 50% държат "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов и "КЦМ-2000", в чиято структура е металургичният завод в Пловдив. В пакета на сделката влизаше и обогатителната фабрика в Рудозем, която е част от "ГОРУБСО - Мадан", както и активите на рудниците "Върба - Батанци". Te бяха собственост на Захариев, въпреки че титуляр на концесията е едноименното дружество на "Минстрой" и "КЦМ-2000". За това какво се случи през изминалите месеци в Мадан и как се развиват другите му проекти разговаряме с Николай Вълканов.

 

Преди седем месеца, когато поехте "ГОРУБСО - Мадан", обещахте, че то ще стане едно нормално работещо предприятие. Успяхте ли да го постигнете вече?

- В "ГОРУБСО - Мадан" влязохме в края на април, от май започнахме истинската работа. Какво се случи през тези седем месеца. Първо, възстановихме производството, то беше спряло отпреди стачката, тъй като там нямаше ток, нямаше никакво оборудване, нямаше лични предпазни средства на миньорите, помещенията и столът на работниците бяха под всякаква критика. Започнахме първо с тези неща - подобряване условията на труд и заплащане на старите задължения, които бяха натрупани. Още през април изплатихме всички стари заплати за последните няколко месеца, изплатихме електроенергията, която беше около 800-900 хил. лв.

След това започнахме да купуваме машини и съоръжения и стартирахме производството. През септември платихме и последните задължения, това бяха осигуровките на миньорите. Към бюджета бяха издължени 9 млн. лв. Осигуровките не бяха плащани много години, работниците ги нямаше в правния мир, те не съществуваха, хората не можеха да се пенсионират. Общо с всички стари задължения досега сме платили 35 млн. лв. От тях 15 млн. лв. отидоха в свързани фирми на Валентин Захариев, към които "ГОРУБСО - Мадан" имаше дългове.

Сделката беше финансирана със собствени средства и банков кредит. Сега предприятието е изчистено, за първи път в историята си от Националната агенция за приходите има документ, на който пише "Не дължи". Това се случи за тези седем месеца - разчистване на стари задължения, подсигуряване на нормални работни условия.

Разбира се, от другата страна се получи същото, миньорите заработиха както трябва. Вдигнахме производството с 30-40%. В месеците от май до ноември имаме различно производство - 1100, 1200, 1300 тона концентрат, но винаги над 1100 тона, т.е. 30-40% ръст на производството спрямо предните години. Разбира се, това се отразява на работната заплата със същия процент. В момента там работят 850 души. Така че, да, днес "ГОРУБСО - Мадан" е едно нормално работещо предприятие.

Какво стана с идеята на правителството за прехвърляне на работници от ОЦК - Кърджали, в "ГОРУБСО - Мадан"? Дойдоха ли хора от Кърджали?

- Правителството предложи тогава, хората не го възприеха сериозно. Не е далеко, два часа път е, има и общежитие, което могат да ползват. Като отидат в Испания или Холандия да работят, да не е близо. Но не дойдоха, няма хора от Кърджали в Мадан. Те ще си намерят работа, защото в Кърджали на тази площадка сигурно ще се оформят други производства.

С покупката на "ГОРУБСО - Мадан" получихте и активите на рудниците "Върба - Батанци", за които имахте концесия. Започнахте ли работа там?

- На "Върба - Батанци" вече работят 40-50 човека. Там целта е първо да стартираме производството. Доста неща вече сме направили по възстановяване на подземния комплекс, подемната машина, шахтата. До края на януари трябва да представим проект пред Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) за това какво ще работим, какво ще добиваме, колко работни места ще осигурим следващата година.

Така че едновременно с оправянето на "ГОРУБСО - Мадан" стартирахме и "Върба - Батанци". Там има два рудника, които преди са работили. На "Батанци" има шахта, на "Върба" има две шахти, които през 1999 г. са били наводнени. Първо ще започнем с изпомпването на водата, след това ще оправим вътре пропаданията, каквото е необходимо, и след това ще започнем производството. Целта ни е през май-юни да започнем същинско производство. Така че свършихме, каквото си бяхме набелязали с нашите партньори от КЦМ, успяхме да се справим.

Рудата от "Върба - Батанци" в Рудозем ли ще се преработва? Какъв е капацитетът на обогатителната фабрика там?

- Да, там ще се преработва. В Рудозем инвестирахме много във фабриката. Там работеше само една мелница, фабриката беше в много лошо състояние. Направихме четири мелници общо, вдигнахме производството, в момента правим пета мелница. Сега дневната преработка на руда там е 1300 тона. Преработваме нашата руда - около 20 хил. тона на месец, и на "Рудметал" - около 7-8 до 10 хил. тона на месец. Фабриката вече е в много добро състояние, но ще имаме още много да инвестираме, за да поеме и рудата на "Върба - Батанци". Другото, което направихме през тези седем месеца, е, че надградихме хвостохранилището.

 

А в Златоград как върви производството?

- Там сме много напред, тъй като там работим от 2002 г. В Златоград положението беше същото като в Мадан - с 13-14 млн. лв. задължения тогава, никакви машини и съоръжения. "ГОРУБСО - Златоград" в момента е едно от най-добрите предприятия в България. Там също вдигнахме производството с 30-40%. Ако миналата година се правеха 750 или 800 тона концентрат, сега се правят 1050-1100 тона. Със същия процент вдигаме и заплатите.
Имаме нови подготовки за разширение на концесионните площи в Златоград, поискали сме от МИЕТ да ни дадат разрешение. То ни се полага, но неправилно са определени координатите на концесионните площи. Сега трябва да се оправи тази техническа грешка, за да може да увеличим производството, да открием нови работни места. Вървим напред, искаме 2013 г. да бъде като 2012 г., да имаме ръст в производството с 20-30-40%.

Всичко ли ще се преработва в КЦМ? Ще може ли пловдивският комбинат да поеме увеличените количества?

- Всичко се преработва в Пловдив. Освен че КЦМ ни е много добър партньор, за нас е най-удобно, най-близко е да караме суровината там. КЦМ има огромни възможности. Така поне с българския концентрат ще може да задоволим 50% от капацитета на КЦМ, което е много. Сега там правят модернизация, инвестират много, така че имаме голяма перспектива. Имаме запаси, имаме планове за растеж в добивната индустрия, КЦМ се разширява, така че няма проблем.

Има ли напредък по проекта за оползотворяване на геотермалната вода в Златоград?

- Този проект стартира през май 2009 г., тогава имаше търг от предишното правителство за сондаж, прокарване на тръбопровод и изграждане на геотермална станция в града за топлоснабдяване на шест сгради - общината, болницата, детски градини, които да се отопляват безплатно на практика. Конкурса го спечели "Минстрой", имаше 3-4 фирми кандидати, но ние бяхме с най-добра цена. Стартирахме проекта, но в края на 2009 г. сегашното правителство го спря. И правилно, тъй като той не беше с осигурено финансиране.

Той трябваше да се финансира от бюджета, не беше по европейски програми, а всички знаем бюджетът в какво състояние беше. Така че няма нищо лошо, че това се случи. Сега наново се осигуряват средства и аз знам от финансовия министър Дянков, от премиера, че пари са осигурени за първия етап - за сондирането, и проектът ще продължи в началото на следващата година. Така че той ще бъде завършен.

Проектът е много нужен заради богатството, което тази вода представлява. Тя е с огромен ресурс - над 350 млн. куб.м е водата, температурата е близо до 100 градуса. Освен за отопление може да се използва и за балнеология и така да се развие целият този район. Златоград е много красив град и с минералната вода може да бъде втори Сандански, тъй като е на 5 км е границата с Гърция.

Ще стане туристически център, където ще идват много туристи от Гърция, основно за балнеология. Проектът е 15 млн. лв., за толкова ще го завършим, без да индексираме, без да увеличаваме стойността. Инвестицията ще се върне много бързо, защото ще има концесии за топлата вода. Всеки, който има хотел или сграда, ще може да ползва водата за отопление, за балнеология, така че тези пари ще се възстановят от концесионни такси.

Интервю на Иглика Филипова, Капитал