Съдът реши: Къщата в Черноочене ще се бута!

Спорът за къщата в Черноочене, която на два пъти бе спасена от жива верига, влезе в съда.

Делото е по жалба от З.И.Ш. срещу действията на ДНСК-София и РДНСК в Кърджали.

На кърджалийска фирма е било възложено принудителното изпълнение по премахването на незаконния строеж, което да се извърши от 10.00 часа на 13.11.2012 год. до 17.30 часа на 16.11.2012 год., в присъствието на служители на Регионален отдел „НСК" Кърджали при РДНСК – ЮЦР и представители на община Черноочене, със съдействието на органите на Областна дирекция на МВР - град Кърджали.

Жалбоподателят Ш. обжалва действията на началника на ДНСК – София, като орган по изпълнението, обективирани във възлагателно писмо, като счита, че същото е незаконосъобразно, както и сочи, че

вече било зимен сезон, а бил с две деца, като едното било на 11 години, нямали друго жилище и нямало къде да отидат да живеят.

На следващо място в жалбата сочи, че били затруднени финансово и възлагането на трето лице, в случая на фирмата „Е*** 71"ЕООД град Кърджали, на принудителното изпълнение по премахването на незаконния строеж, щяло да доведе за него до значителни и непоправими вредни последици като собственик на въпросната постройка, изразяващи се в заплащане на стойността на възложената дейност по премахването на строежа.

Към така подадената жалба с направеното в нея особено искане са приложени два броя удостоверения за раждане, и двата издадени от община Кърджали, съответно за детето Левент З.Ш., и за детето Севинай З.Ш., от които е видно, че жалбодателят З.И.Ш. е баща и на двете деца.

 

След като се запозна с така подадената жалба и прецени приложените към нея писмени доказателства, както и изисканите и приложени служебно по делото доказателства, а също и доказателствата, приложени в изпратената от органа по изпълнението преписка, Административен съд – Кърджали приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата и направеното в нея особено искане за спиране на принудителното изпълнение:

Оспореното възлагателно писмо на органа по изпълнението – в случая началника на ДНСК - София, с което е разпоредено и насрочено принудително изпълнение на посочената в него влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж, е издадено на 05.11.2012 год., а жалбата е подадена направо в Административен съд – Кърджали, на 09.11.2012 год., т.е. на четвъртия ден след издаването му, предвид което логично следва да се приеме, че е спазен, най-напред, 7/седем/-дневният срок за обжалване на действието по изпълнението, регламентиран в чл.296, ал.1, предл.І/първо/ от АПК. Жалбата е подадена от активно легитимирано лице по чл.295 АПК, страна в изпълнителното производство – длъжник по смисъла на чл.274, ал.1 от АПК, посочен в изпълнителното основание - влязлата в сила Заповед №ДК-02-КЛ-18 от 01.12.2009 год., издадена от началника на РДНСК – Кърджали, а не от трето лице, което между впрочем, е основание и за това, жалбата да се разгледа в закрито заседание. Жалбата с направеното в нея особено искане за спиране на принудителното изпълнение, освен това, е подадена при висящност на производството по изпълнение на тази влязла в сила Заповед №ДК-02-КЛ-18 от 01.12.2009 год., издадена от началника на РДНСК – Кърджали, т.е. от оспореното възлагателно писмо е видно, че незаконният строеж, чието премахване е разпоредено с тази заповед, на основание чл.225, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗУТ,

към датата на подаване на жалбата в съда не е премахнат нито доброволно, нито принудително

или иначе казано, принудителното действие по премахването на строежа не е извършено, от което следва, че и самото изпълнително производство не е приключило. По тези съображения съдът намира така подадената жалба с направеното в нея искане за спиране на принудителното изпълнение за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата, с която се иска отмяна на разпореденото и насрочено принудително изпълнение на влязлата в сила Заповед №ДК-02-КЛ-18 от 01.12.2009 год. на началника на РДНСК – Кърджали за премахване на посочения в нея  незаконен строеж, е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Към настоящото дело, с оглед установяване на фактите и събиране на доказателствата, с разпореждане от 09.11.2012 год. е изискано и приложено най-напред административно дело №7/2010 год. по описа на Административен съд – Кърджали, към което е приложено и административно дело №8160/2010 год. по описа на ВАС – ІІ отделение. От тези дела се установява най-напред, че с Решение №46 от 30.04.2010 год., постановено по административно дело №7/2009 год. по описа на Административен съд – Кърджали, е била отхвърлена жалбата на З.И.Ш., подадена против Заповед №ДК-02-КЛ-18 от 01.12.2009 год. на началника на РДНСК – Кърджали, за премахване на установения незаконен строеж: „Двуетажна двуфамилна жилищна сграда", находяща се в ПИ с пл.сн.№308, кв.І и ПИ с пл.сн.№309, кв.І по плана на село Черноочене, община Черноочене, област Кърджали", осъществяван от собственика З.И.Ш.. Този съдебен акт е бил обжалван с касационна жалба от адресата на заповедта – З.И.Ш., пред ВАС, който с Решение №13130 от 04.11.2010 год., постановено по административно дело №8160/2010 год. по описа на ВАС – ІІ отделение, е оставил в сила първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно и така Заповед №ДК-02-КЛ-18 от 01.12.2009 год. на началника на РДНСК – Кърджали е влязла в законна сила на 04.11.2010 година.

Със същото разпореждане от 09.11.2012 год. е изискано и приложено към настоящото дело и административно дело №8/2010 год. по описа на Административен съд - Кърджали, от което се установява, че по отношение на същия строеж, установен като незаконен, е била издадена и Заповед №ДК-09-08, също от датата 01.12.2009 год. и също издадена от началника на РДНСК – Кърджали, с която, на основание чл.222, ал.1, т.1 и чл.224, ал.7 от ЗУТ, е било наредено спиране на извършваното строителство на строеж: „Двуетажна двуфамилна жилищна сграда", находяща се в ПИ с пл.сн.№308, кв.І и ПИ с пл.сн.№309, кв.І по плана на село Черноочене, община Черноочене, област Кърджали", осъществяван от собственика му З.И.Ш., като със същата заповед е бил определен срок от 5/пет/ дни след връчването й, за доброволно изпълнение, като в този срок извършителят и собственик на строежа е следвало да го освободи от строителна механизация и хора, пожароопасни и взривоопасни материали, горива и други общоопасни материали и вещества. Тази заповед за спиране на извършваното строителство също е била обжалвана от З.И.Ш., като с Решение №60 от 31.05.2010 год., постановено по това административно дело №8/2010 год. по описа на Административен съд – Кърджали, жалбата му е била отхвърлена като неоснователна и недоказана. Това решение не е било обжалвано от З.Ш. и същото е влязло в законна сила на 25.06.2010 година.

След влизането в сила на Заповед №ДК-02-КЛ-18 от 01.12.2009 год. на началника на РДНСК – Кърджали, за премахване на установения незаконен строежи и съгласно разпоредбата на чл.277 от АПК, до извършителя на строежа – жалбодателя З.И.Ш., който е и адресат на заповедта, е била изпратена Покана за доброволно изпълнение с Изх.№ДК-Ч-не-06-00-327 от 28.05.2011 год., приложена в преписката, изпратена от органа по изпълнението, в която покана е посочено, че заповедта е влязла в законна сила и подлежи на изпълнение, както и е даден 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването на поканата, да бъде изпълнено доброволно разпореденото премахване на незаконния строеж. В поканата е указано, също така, че при липса на доброволно изпълнение, заповедта ще бъде изпълнена принудително по реда чл.225, ал.4 от ЗУТ и на Наредба №13/2011 год. на МРРБ за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, както и че срещу извършителя на строежа и адресат на заповедта, съответно и на поканата, ще бъде образувано административно-наказателно производство и ще му бъде наложена глоба, съгласно разпоредбата на чл.232, ал.5, т.1 от ЗУТ. С тази покана за доброволно изпълнение, на извършителя на строежа е указано също, че разходите по извършеното принудително премахване, съгл. чл.225, ал.6 от ЗУТ, са

за сметка на извършителя на незаконния строеж и ще бъдат събрани от него по реда на Гражданско-процесуалния кодекс.

Към преписката, изпратена от органа по изпълнението и приложена по делото, са представени и два броя констативни протоколи, съответно от датите 28.05.2011 год. и 10.08.2011 год., и двата съставени от служители от Сектор - Кърджали при РДНСК – ЮЦР Пловдив, от които е видно, че поканата за доброволно изпълнение не е била връчена лично на адресата й – жалбодателя З.Ш., тъй като същият през този период от време е отсъствал от страната, като в единия от тези констативни протоколи е отразено, че това е установено по данни от общинска администрация – Черноочене, а в другия е отразено, че това е установено по данни от неговия брат. Поради тази причина и в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.3 от АПК, за издадената и невръчена покана за доброволно изпълнение, е било изготвено Съобщение №ДК-Ч-не-06-00-677 от 07.12.2011 год., до жалбодателя З.И.Ш., което съобщение е било публикувано на интернет-страницата на ДНСК, като в уверение на това, към преписката, изпратена от органа по изпълнението, е приложена и разпечатка – извадка от интернет-страницата на ДНСК, от датата 21.12.2011 год., с публикуваното съобщение №ДК-Ч-не-06-00-677 от 07.12.2011 год., до жалбодателя З.И.Ш. ***.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

На изпълнение по реда на АПК, съгласно чл.267 от същия, подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания, предвидени в кодекса  или в друг закон. Разпоредбата на чл.268 от АПК сочи кои са изпълнителните основания, като между тях са влезлите в сила индивидуални административни актове, а те влизат в сила, когато станат неоспорими по пътя на редовните способи за проверка на тяхната законосъобразност, т.е. когато не бъдат обжалвани в законоустановения срок или подадената жалба бъде отхвърлена с влязло в сила съдебно решение, както в настоящия случай. При това положение и предвид обстоятелството, че по отношение на тази Заповед №ДК-02-КЛ-18 от 01.12.2009 год., издадена от началника на РДНСК – Кърджали, е проведен цялостен инстанционен съдебен контрол за законосъобразност, е категорично ясно и безспорно, че е налице годно изпълнително основание по смисъла на чл.268, т.1 от АПК, а именно - налице е влязлата в сила на 04.11.2010 год. Заповед №ДК-02-КЛ-18/01.12.2009 год. на началника на РДНСК – Кърджали, издадена на основание чл.222, ал.1, т.10 и чл.225, ал.1 от ЗУТ, с която е наредено премахването на установен незаконен строеж и която заповед, с постановяването на окончателното решение на ВАС, е породила своите правни последици и подлежи на изпълнение. При наличие на валидно изпълнително основание е налице задължение за органа по изпълнението да започне и проведе изпълнително производство, като в настоящия случай, от изложеното в жалбата и от приложените към преписката доказателства става ясно, че такова изпълнително производство е започнато от органа по изпълнението, с издаването и отправянето на поканата за доброволно изпълнение, с изискуемото се съгласно чл.277, ал.2 от АПК съдържание, до задълженото лице, като това изпълнително производство е на фаза насрочено принудително изпълнение, по реда на чл.225, ал.4 от ЗУТ и Наредба №13/2011 год. на МРРБ за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК.

Отделно от изложеното, настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че по повод съдържащото се в жалбата особено искане за спиране на принудителното изпълнение на влязлата в сила Заповед №ДК-02-КЛ-18/01.12.2009 год. на началника на РДНСК – Кърджали, съдът се е произнесъл в хода на настоящото производство с отделно определение, под №168 от 12.11.2012 год., с което е оставил без уважение това искане за спиране на принудителното изпълнение, като препис от това определение е било връчено на жалбодателя З.Ш. на 16.11.2012 год., а на органа по изпълнението – началника на ДНСК – София, на 23.11.2012 год., видно от приложените по делото оформени и подписани втори екземпляри от съобщенията, предвид което, като необжалвано в законоустановения срок, към датата на постановяване на настоящото решение това определение също е влязло в законна сила.

Същевременно, изложените в жалбата доводи по никакъв начин не могат да обосноват незаконосъобразност на насроченото действие на органа по изпълнението, като оплакванията на жалбодателя Ш. за това, че за него ще последват значителни и непоправими материални загуби вследствие на принудителното изпълнение на заповедта, изразяващи се в заплащане на стойността на възложената на трето лице дейност по премахването на незаконния строеж, както и че вече било зимен сезон, а той бил с две деца и нямал друго жилище, в което да живее, са несъстоятелни, а и неотносими към преценката за законосъобразност на действията по принудително изпълнение на влязлата в сила заповед за премахване на незаконния строеж.

В тази връзка следва да се посочи, че нито в ЗУТ, нито в Наредба №13 от 23.07.2001 год. на МРРБ за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол (обн., ДВ, бр.69 от 7.08.2001 г., в сила от 7.08.2001 г.), нито в друг нормативен акт, не съществува забрана или някакво ограничение да се изпълняват от органите на ДНСК влезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи през зимния сезон, поради което и този довод за отмяна на разпореденото принудително изпълнение се явява неоснователен. Както бе посочено и по-горе в настоящото изложение, при наличие на изпълнително основание, задължение на органа по изпълнението е да започне изпълнително производство с отправяне на покана за доброволно изпълнение. Това действие на органа по изпълнението е извършено, налице е издадена покана за доброволно изпълнение, която е била съобщена на адресата на задължението по предвидения за това в АПК ред и при положение, че задължението, в случая действията по премахване на незаконния строеж, не са изпълнени доброволно в дадения в поканата срок, то органът по изпълнението следва да пристъпи към принудително изпълнение по съответния ред и със съответните способи – в случая по реда на цитираната по-горе Наредба №13/2011 год. на МРРБ за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, което в случая именно и е сторено от началника на ДНСК – София, предвид което и няма основания за отмяната на това действие по принудителното изпълнение на влязлата в сила заповед.

Ето защо, по изложените съображения, при съобразяване на наведените оплаквания в жалбата и при цялостна проверка за валидност на разпореденото действие по принудително изпълнение, настоящият състав намира, че атакуваното действие на органа по изпълнението е законосъобразно, а жалбата на З.И.Ш. ***, се явява неоснователна и като такава, следва с решението по делото да бъде отхвърлена.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.297, ал.1 и чл.298 от АПК, Административен съд - Кърджали

Р    Е    Ш    И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.И.Ш.  срещу принудителното изпълнение на влязлата в сила Заповед №ДК-02-КЛ-18 от 01.12.2009 год., издадена от началника на РДНСК – Кърджали, с която е наредено премахването на установен незаконен строеж: „Двуетажна двуфамилна жилищна сграда", находяща се в ПИ с пл.сн.№308, кв.І и в ПИ с пл.сн.№309, кв.І  по плана на село Черноочене, община Черноочене, област Кърджали", разпоредено и насрочено с възлагателно писмо Изх.№КЛ-4365-10-457 от 05.11.2012 год. на началника на ДНСК – София.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.