„Кой си ти беее? От Москва ли си с тази фамилия? Утре си заминаваш, а успя да съсипеш БДЖ-то. Те само БДЖ-тата ще ти е… майката след мандата. Ааа, всеки който дойде на власт започва да си прави упражнения на гърба и на последните оцелели предприятия в страната. Експериментират докато тотално всичко не бъде унищожено до дупка. Никой и нищо не трябва да остане. Само роми, които да гласуват за всички нагаждачи и послушковци. Да, послушковци, защото и този е такъв. Слуша началника и прави като пионка това, което му се нареди. Той обаче не взема за това минимална заплата, а в главицата му няма как да не щракат постоянно различни схеми. Все пак той е дошъл на власт и има само някакви 4 години, максимум, в които трябва да оправи своя живот и този на семейството си. И всичките са такива. Няма значение цвета, различни са само бюлетините. Народът е еднакво прост, политиците-еднакво крадливи, умните-няма ги защото са избягали. Баси страната!".
Това е коментар на доволно наквасен посетител в заведение край Централна гара в Пловдив, докато по телевизора върви емисия новини. Те са без звук, защото в малката кръчма е пуснато фолк радио и дъни Шабан Шаулич. Песента е за някаква жена без грях. За угнетения посетител обаче всеки е виновен и безгрешни няма. Следва люта псувня и взорът му отново се фокусира към телевизора. Звук няма, но не му е и необходим. Неговата теория е по Алековски категорична-маскари са всички.
В кръчмите, по домашните софри, „евала" не звучи за никого. Там се чуват онези гласове, които се губят по изборите. Немият протест надвиква музиката в черногледото ежедневие, пред беззвучния телевизор с онези страшни проценти, които партиите разделят след всеки измъчен вот. Разкъсват го като лешояди и млясват доволно, защото пияният глас от кръчмата не чини за тях и пет пари. Той се нагажда спрямо останалите, както новоизлюпен независим депутат към многообещаващо мнозинство.
***
На предходните местни избори от Комисията по досиетата пробваха да върнат лентата назад през годините и успяха да стоварят реалността на съвремието пред химерния поглед на много хора. Стана ясно, че сътрудници на бившата Държавна сигурност са били 275 кандидати за кметове. Проверката е обхванала общо 8144 души, а други 1747 не подлежат на подобна, тъй като са родени след юни 1973 г. и са твърде млади, за да са били агенти, уточняват от Комисията.
Тези данни не биха учудили изборния скептик, също не биха и повлияли на вманиачения идеологически политпоклонник, още по-малко са им през оная ми ти работа на „осветлените" агенти, доносници, по(д)слушници или както там са се водили в миналото начеващите или вече ошлайфани в политиката. От Комисията искаха тогава да ни „сюрпризират" още повече, ама не смогнали с времето за проверка на натискащите се за общински съветници. Пък и по БГ общата им бройка била 46 000. Армия от кандидати за чиновници, зашеметяващо!
Характерът и чувството за отговорност ръжда не хващат. Преди били радетели за сигурността на държавата, сега милеят за начините й на управление. Сълза може да се стече по закоравялата буза на всеки отруден нашенец, хлъцване да разстрои ритъма на стомаха му, при тази издайна информация за години наред загриженост в действията на бъдещите му ръководители. Хлъц, пардон! По-скоро би отекнало като металически звън от просташко оригване. Години наред една и съща манджа ни се сервира по изборната софра и… бактън! Много агенти, много нещо и все устремени към на баницата мекото. От Комисията поне дадоха надежда. Поколението след 1973-та не е било „обработвано". Но се е нагледало, както и други след него. Поназнайват ги как стават нещата в скалата на проспериращата последователност-„Бъди до силния, бъди послушен, имай търпение". Ако не се получи, „силният" най-вероятно не е достатъчно „як" или просто е сдал първенството другиму, ама вината си е на изтървалия влака. Звучи гротескно и ибрикчийски, но само за някой заплес, обременен от вехтите идеологии на партийните програми. Прашасали са и досиетата на ДС, но информацията в тях вече е станала черта от характера. Не само на хората, чиито имена фигурират по страниците им. За доносниците винаги има място под слънцето, за търсещите „лесното" в живота, чрез отъркване в дадена политическа идея, също. Няма разлика между едните и другите. Липсата на вяра в собствените възможности, комплексарщината, ужасът пред угрозата да завършат житейския си път като обикновени бачкатори, подобно родителите си… необходими ли са повече стимули, които да предопределят бъдещите стъпки към върховете?!
Десертът „Досиетата говорят" а ла ДС прецаква постоянно менюто в ресторант „Мераци". Ама и от кухнята миризмата не обещава нещо ново за утрешния ден. Всеки следващ вот го е доказал.
От редакцията
На снимката:
„Генерала от Минзухар" (с черния костюм) е най-активният избирател в Родопите. Не пропуска предизборно събитие. Говори на „ти" и с Ахмед Доган, и с Цветан Цветанов
evalata be rodopitooooooooooooooo
ОтговорИзтриване