Нашенецът вика „Свърши се!”…Но по оцеляването сме професори

Всеки край си има своята криза

 

Жельо МИХОВ

 

Не, няма да ни е най-тъжната тази Коледа. Никак дори. Както и тази зима едва ли ще влезе в графата за най-лютите експерименти на природата. Защото каквото и да се случи, знаем си едно-винаги може и още. Доказано, проверено и тествано във времето от цял един народ. Този, дето сам се нарече „не народ, а мърша". Всъщност, издума го и претвори за бъдните поколение един голям българин, ама нали все се оглеждаме в огледалото на величието, та и олицетворението ни е само с великите люде, а пък и обичаме да го цитираме. Другите, някак си, не са наши. Всички попкръстювци, радкопръдлета и т.н. все тикаме встрани. Измрънкваме от сорта: „И те българи, ама…". С други думи, самобичуваме се периодично с миризливата същина на генофонда ни, който някак все ни пречи да постигнем отборно класиране в по-горно място в Европа. Все мълчим, когато трябва да говорим, мрънкаме когато е късно и пак гласуваме за инерцията. Пък тя така е набрала, че подир пак се характеризираме с мършата. Виж, обаче, с Рачко Пръдлето и поп Кръстю никой не ще да се оприличи. Пък и те били „народни". „А челяк защо живей? За една чест и за едно красно име...", казал Пръдлето пред Бойчо Огнянов. За чест му било. Както и нашата „мърша"-народна. Толкова употребявана и доизмършавяла, че отренирано може да понесе и още. Та поредната зима ли ще й навреди? Едва ли.

Според проучване, поръчано от Visa Европа, българите ще похарчат средно по 289 лева за коледни подаръци или с около 40 лева повече от миналата година. Е-лей, верно?! Ама щом от частното сдружение на над 4600 европейски банки и финансови институции са рекли, пардон-поръчали. Е, за какви кризи иде реч? Всъщност резултатът ще се види януари, месецът в който всички гладни търсят де е нужникът за тях. Но стига черногледство де. От Visa поне съзряха увеличение в покупвателната способност на нашенеца. Или пък в тази на набелязаните артикули по празниците, но нейсе-йок емпортанс (както викаше един авер в културен паралел Истанбул-Париж). По стара наша традиция, песимизмът ни няма граници, но пък изглежда ни поизпревариха и в тази дисциплина. Който харчил, харчил, щото след 21 декември я той, я подаръците за празника. Така де, нова дата за свършека на света се зададе и тази изглежда също тъй сериозна, както и предходните. Десетина селища щели само да оцелеят след прокобата на маите. Местният бизнес със сигурност. Другите…

Пък от Обсерваторията на „Рожен" опровергаха индианците от Юкатан. Шефът на НАО-то отрече всякакъв чакан Апокалипсис, наричайки подобни тълкувания на древни народи-нелепи и абсурдни. Директорът дори е публикувал научнопопулярна статия. Правилно. Какъв край на вселената, след като правителството отпусна пари за обсерваторията, която аха и за поредна година заплаши да затвори врати. Тепърва се подновява сезонът на усилена работа за астрономите, какъв край?! Паралелно със звезди и планети, трябва да зяпат и околните дървесни видове покрай сградата на най-голямата обсерватория в Югоизточна Европа. Ама като сключваш сделка с Бат`Бойко не може да си строго профилиран. Така де, Главният от малко неща ли разбира, то като се тръгне от футбол, че… е-хей! Постъжни им се малко на астрономите, че трябва да вземат пари от Министерството на земеделието, но като изпълняват и техни поръчки, пък ясно е-чиновниците на Миро Найденов от звезди не отбират. Както и да е. Важното е, че нашите учени не спят и паралелно опровергаха „коледата невъзможна", барабар колегите им от НАСА (само руснаците мълчат, интересно къде е далаверата?).  А онези, между другото, също нещо не се чуват, но да не ги мислим. Обама им резна марсианската програма, така че кризата не е само при „роженските мечки"…

Нашенецът е изключително кадърен що се отнася до всякакъв вид кризи, завъшеци и тем подобни в частта им касаеща оцеляването. Той пренарежда планетите почти през ден защото за него апокалипсисът и катаклизмите настъпват именно в тази периодика. И без прокоби на изчезнали цивилизации и видения разни, той вече е видял доста различни вариации на края. И пак се е промъкнал, за да види още една-поредната. За родопчанина по-разумно е до 21 декември да е подредил в мазата рафтовете с туршия, зелето да е втасало в бидона на терасата, сушениците почти да са готови и добре овяти на джама… Все процедури, които да предизвикат завистта на комшията и лична гордост у собственика. Пък ако нещо наистина вземе, че се окаже вярно, то нашенецът е готов да извади максимума и от най-кофти ситуацията. В случай на катаклизъм, компотите одма могат да се отворят и претворят в ракия за броени часове. Дори половината да се продаде.

На 21 декември идвал краят! Кой точно, какъв калибър, и коя година? Имаме туршия, имаме ракия, волско търпение, доволни сме от собственото си мълчаливо недоволство и повдигната с около 40 лева покупателна способност за празници. Катаклизмът „преход" ни смаза, унищожи всякакви съпротивителни сили, които в момента властват в Европа. Ние не протестираме, ние сме доволни и от нищото, което имаме, дори и от малката ни далаверка, благодарение единствено на която показваме признаци на съществуване. Не, няма да ни е най-тъжната тази Коледа! Никак дори! Както и тази зима едва ли ще влезе в графата за най-лютите експерименти на природата. Защото каквото и да се случи, знаем си едно-винаги може и още. Дупе знае 2 и 200, че и други валути и пара…

Абе, живи и здрави, а дали ще изхарчим 10 000, 1000, 300 или 3,50 по празниците, важно е да предизвикаме усмивката на човека до нас. Другото си го знаем. Всяка година едно и също-тежко, тежко, ад и… накрая пак иде лятото. По оцеляването сме професори. Да сме живи и здрави и наздраве, а кой ни мисли злото и ни мрази-под нас да лази! Не народ, а герои бе, всяка зима!

 

 

Мъчното в писмото до дядо Коледа:

„Искам работа за тате и мама!"

 

Елена Хаджиева

 

С всяка изминала година Коледа и Нова година стават празници за богатите и все по –недостъпни за бедната класа. Коледният дух го няма, Дядо Коледа се превърна в масова реклама, а тихият бял сняг–бедствие с опасност за живота. Заради кризата за повечето българи всеки празник е сиво ежедневие, а празничен е всеки ден, в който нашенецът успее да задели някой лев. Празниците за обикновения българин започват да стават мили и драги най-вече заради повечето почивни дни. Надеждата за по-добро, очакването за подарък от близкия човек под елхата, не могат да стоплят душата на бедния родопчанин, който се чуди как да подготви празничната маса.

Мъчно е когато в заведение, човек чуе приятели да си споделят как заради забавените заплати няма да могат да купят подарък за своето дете. Мъчно е и когато десетки семейства ще посрещнат тези празници, разделени на хиляди километри, защото единият от тях работи в чужбина. Но най-тъжно е когато едно дете в писмото си до Дядо Коледа не иска подарък за себе си, а иска работа за родители си. Общинските управи са може би единствените, които по някакъв начин опитват да създадат коледно настроение, като организират коледни пазари, концерти, украсят града..., но като че ли това не стига. Жалко е когато виждаш пред елхата ученици и държавни служители, дошли сякаш по принуда, но и да има желаещи, те едва ли биха могли да дойдат, погълнати от 10-часовия си работен ден. Ако кризата е основната причина за сломения дух по Коледа, другата-това е фактът, че повече от 40 години българите празнувахме Нова година пищно и бляскаво, докато нормалния свят правеше това на Коледа.