Златото е шанс за родопчаните! Чиста природа не означава да се придържаш към старите технологии и да имаш страх от новото

Инж. Нели Паскалева, мениджър „Опазване на околната среда"  в „Горубсо-Кърджали"  пред „Родопи войс": Хората, които идват за кратко в Източните Родопи с лозунги, трябва да бъдат питани от местното население, аджеба, кой иска на всяка цена да се попречи в Кърджали и Крумовград да се реализират големи инвестиции

 

Г-жо Паскалева, всички политически сили постигат един консенсус без да са седнали на една маса – че само големи инвеститори по региони ще спасят тези региони, ще спрат гурбетчийските потоци, ще вдигнат доходите. Конкретно за регион Кърджали големите пари и нови работни места се очертават в сферата на златодобива, но процедурите се бавят. Как правителствената криза в страната ще рефлектира върху мегапроектите в Кърджали и Крумовград?

Цялата политическа лексика за белите петна по картата на Родопите, за огромното желание за откриване на нови работни места, за ръст в доходите и т. н. е пряко свързана с мегапроектите, посочени във въпроса ви. Ако щете и социалните щения – за да няма толкова разделени семейства между бедния роден край и далечна Белгия или Холандия, където работи главата на семейството, пак всичко опира до големите пари, които ще влязат в регион Кърджали.

Постигането на високи темпове на икономически растеж в региона гарантира достигането на по-високи стандарти на жизнена среда – доходи, здравеопазване, образование, инфраструктура. Икономически растеж може да бъде постигнат само чрез развитието на конкурентно способна и динамична местна икономика, реализираща местния потенциал.

В Плана за развитие на Община Кърджали, като алтернатива за развитие е отбелязано, развитието на нови технологични производства за привличане и задържане на високообразовано и квалифицирано население.

Устойчивото развитие на град Кърджали е в пряка зависимост с устойчивото развитие на промишлеността в региона. Преработващата промишленост е основен структурно определящ отрасъл в икономическата структура на общината. Тя е с най-висок дял от нетните приходи от продажба и ангажира най-висок дял от наетите в общината, което може да се види в Плана за развитие на Община Кърджали.

Благодарение на установените проявления на златни и златно-сребърни минерализации, геоложкият интерес към Източните Родопи се засили осезателно през последните десетина година. Наличието на златни залежи в региона е сериозна алтернатива за устойчиво развитие на общината и на областта.

За съжаление обаче, инвестирането в тази посока се бави вече седма година. Причината за забавянето е проявяване на местен управленчески инат, който се изразява във всевъзможни процедурни пречки, свързани с режими на разрешения.

 

Кога във времето да очакваме нормален старт, било в „Горубсо-Кърджали" или на Ада тепе?

По хода на процедурите за проекта на Ада тепе компанията-инвеститор прави всичко необходимо, но е факт, че проекта не се реализира с години. Независимо от добрата воля на инвеститора, виждате, че все нещо изниква. Било от административна мудност, било от псевдозагриженост на лица, представящи се за еколози. Валят забележки и претенции, насрещната страна откликва и коригира инвестиционните си намерения, съобразно тази загриженост, и пак недоволни. Тези хора, основно идващи за кратко от столицата, трябва местното население да ги пита, аджеба, искаме да коригираме нещо или целта е на всяка цена да се попречи в Кърджали и Крумовград да се реализират големи инвестиции. Ако това е така, трябва да се намеси и прокуратурата.

Никой няма право да си играе с хляба на другия, да разиграва сценарии, които вещаят социални бунтове. Защото безработицата и отчаянието водят до това.

Подобно забавяне на процедурите касае и „Горубсо – Кърджали"АД, което е неоправдано предвид високия процент на безработица и тежкото финансово състояние на Община Кърджали.

 

Еколозите говорят за „лунни пейзажи" след добива на злато, какво можете да кажете на онези, които очакват кратери и изцяло унищожена природа? Наскоро наши репортери, които бяха в Крумовградско разговаряха с местен рибар, който вече беше наясно, че и след златодобива на Ада тепе, в Крумовица ще има риба. Но има и такива, които виждат само апокалиптични картини.

Сред компетентните еколози вече не съществува съмнение, че технологията, макар да предполага използване на цианиди, може да бъде управлявана така, че да се избегне всякакъв риск от замърсяване или предизвикване на екологична криза. Още повече, алтернативните методи за добив на ценни метали, използващи сяра или живак, са далеч по-застрашаващи природата и човешкото здраве, предвид факта, че цианидът подлежи на разграждане, докато споменатите по-горе субстанции - не. А споменаваните сред някои среди аргументи, че цианидното излужване се прилага само в пустинни местности, не отговаря на истината.

Ще отворя една скоба, за да припомня, че за златодобива на Ада тепе имаше една основно претенция – да не се използва цианид. Инвеститорът промени проекта и цианидната технология бе заменена с друга, но същите еколози продължиха да говорят в същия тон на отрицанието.

 

Как става точно извличането на злато? Представата, която имат обикновените хора е формирана от разни филми за Аляска-кърти се с кирка, пресяват се камъни в речни корита. С други думи едва ли има граждани наясно с технологията на добив в 21 век. Обяснете я без терминологията, а по най-простия начин.

Да, хората наистина не са длъжни да познават тази технология.

Единствения нов елемент в работата на дружеството е, че се преустановява преработката на оловно – цинкова руда и започва преработка на златоносна такава. Или, вместо олово и цинк ще произвеждаме злато. И може би това изостри апетити. В старата технология също в продължение на повече от 70 години, ползвахме цианид. Ще се опитам на много разбираем език да обясня разликата. В старата технология цианидът заедно с други вещества, които на професионален език се наричат реагенти, караха оловото да заобича въздушния мехур, да се залепи за него и да излезе на повърхността. Това се нарича флотация. При новата технология цианидът кара златото да заобича въглена и да се залепи за него. Тази технология се нарича карбон в пулп. Тази технология намалява въздействието на опасни и токсични химични вещества, поради съществено намаляване на ползваните химични вещества  - чувствително двукратно се намалява годишния разход на ползвания като реагент натриев цианид, преустановява се ползването на силно токсични реагенти, като натриев изобутилов ксантогенат, натриев сулфид и сулфит и флотационно масло.

Ефектът от прилагането й е още и в:

-Намаляване на шума, както в работната, така и в околната среда, поради чувствително намаляване на съществуващи и действащи производствени мощности.

-Намаляване вредното на прах, както в работната, така и в околната среда, поради съществено намаляване количеството преработвана руда с повече от седем пъти – от 500 – 600 хиляди тона на година при реализиране на инвестиционното предложение ще се преработват до 80 хиляди тона на година.

-Намаляване вредното въздействие от емисии на тежки метали , както в работната, така и в околната среда, поради преустановяване преработката на оловно - цинкова руда.

-Подобрява се качеството на работната и околната среда и от предложеното обновление на машините и съоръженията, като се предвижда монтирането на машини и съоръжения от висок технико - технологичен клас, с висока степен на контрол на процесите,  произведени от водещи фирми в света.

Може да се обобщи, че по отношение здравно-хигиенни аспекти, технологията не е въвеждане на ново производство отделящо нови вредности, а модернизация на настоящата технологично стара, регламентирана, съществуваща и експлоатирана дейност. Освен това технологията за добиване на злато е в класацията на най – добрите световни практики и е най-широко прилаганата в света технология. Това е технология от затворен тип, което гарантира спазването на всички норми за безопасно производство. Изброените ефекти от инвестиционно предложение, като елемент от цялостния процес на технологично осъвременяване на дейността на „Горубсо - Кърджали" АД, безспорно ще доведат и до понижено отделяне на вредни за здравето нокси в екологично обременените от десетилетия райони на община и област Кърджали.

Примери за промишлени предприятия от същия тип, които работят в непосредствена близост до големи градове и курорти има много.

 

От кога всъщност се ползва цианидната технология и защо тя толкова плаши хората?

През последните години производството на злато в световен мащаб надвишава 2700 тона годишно и расте с бързи темпове. Водещи страни производители в света на злато са ЮАР, САЩ Австралия, Русия, Китай, Канада, Индонезия, Перу, Бразилия, Чили, а в Европа – Франция, Испания, Турция, Финландия и други.

Първото приложение на цианиди за извличане на злато у нас е в обогатителната фабрика на мина „Злата" още през 30-години на миналото столетие. В България има опит и в използване на натриев цианид като депресор на сфалерита при флотационната преработка на сулфидните оловно-цинкови руди. В продължение на повече от 50 години и до сега в Родопския руден район се работи с този реагент, като годишно са употребявани над 150 тона сух натриев цианид.

Любимия на много хора по света град Париж е пример в това отношение. Солт лейк сити – щата Юта, където над 95% от населението са мормони, подчертавам това защото основния принцип на живота на мормоните е девствена природа или по начина си на живот те са едни от най – големите еколози в света, на двеста – триста метра от един от най – големите им ски курорти, където се проведоха и зимни олимпийски игри, се намира един от най – големите комбинати за преработка на медно – златни руди. В Америка има примери и за други ски курорти в полите на които се намират много по-големи от тази инсталации. Друг пример, по- близо географски до нас е Република Турция. В хълм над града близо до Измир е сгушена такава инсталация с преработвателна мощност 10 пъти над нашата. Над курорта „Чешме" се изгражда подобна инсталация. Обогатителната фабрика в Рудозем, също в центъра на града, е с пъти   по-голямо производство

Въпросът е не къде се намират тези предприятия, а дали техните производства са опасни за здравето на хората. Мисля, че вече  коментирах този въпрос - предлаганата технология изключва замърсявания и съдържания на вредни за здравето вещества.

 

Какви мерки за безопасност е предвидило дружеството?

Преди да изброя мерките за безопасност, които е предвидило дружеството, искам съвсем образно да обясня за какво става въпрос. Представете си една домашна кухня с аспиратора над готварската печка. Ето такъв поток от газове ще излиза от тази инсталация. Равен на потока, който излиза от един аспиратор, монтиран над готварска печка. И това е факт. Затова считам, че истерията, която представители на Община Кърджали създават сред гражданите, е безотговорно поведение.

Независимо от нищожността на изходящия поток  са предприети и мерки за защита, които се провеждат в няколко направления:

Технологични –  внедряване на затворени цикли на етапи от технологичния процес; механизация и автоматизация с няколко нива на контрол на рисковите и с високо физическо натоварване, производствени процеси;

Технически –  внедряване на ефективни и надеждни пречиствателни съоръжения, адекватна вентилационна и предупредителна системи (в т. ч. и локални аспирационни системи за отстраняване и обезвреждане на вредности  при евентуално  образуване), мокро прахоулавяне, термоизолиращи и шумозащитни кожуси на машините и съоръженията.

Като основен приоритет, на първо място се извежда контролирането на концентрацията на цианидите в работната среда с въвеждане на три нива на контрол. Тези три нива на контрол гарантират съдържание на цианиди с нива равни на фоновите нива. Или казано просто съдържанието на цианиди в различните точки няма да бъде по-високо от естественото съдържание във въздуха и водата.

 

Какво се случва, ако не се реализира инвестицията?

Опасността идва не от реализацията на това инвестиционно предложение, а обратно. Опасностите произтичат от това, че забавянето може да доведе до спиране дейността на дружеството и до невъзможност за поддържане на техническото състояние на съоръженията и най-вече до поддържане на хвостохранилището. При неподдържането му и невъзможността за осигуряване на нормален технологичен процес съществува риск от нарушаване целостта му, което би довело до значителна вреда за околната среда. Рискът не е от реализацията, а обратно. И ако Община Кърджали е наистина заинтересована за околната среда, трябва не с всички средства да се опитва да спира проекта, а да прави всичко възможно той да се реализира много бързо. Защото най-големите упреци към дружеството винаги са били свързани само и единствено с хвостохранилището, което наистина в един период от време създаваше при силен вятър проблем със запрашаване.

 

Реплика от филм: „В Америка диамантите блестят, в Африка-гърмят". С няколко думи, как бихте убедили и най-начетения еколог за „безопасното злато".

Време е зряло и отговорно да се подходи към диалога между природозащитниците и индустрията. Не казвам само, че златодобивът е шанс за хората в регион Кърджали, спасение за Източните Родопи, но искам и да подчертая, че чиста природа не означава и не може да означава придържане към остарели технологии и страх от новото.

Изолирането от постиженията в света, страхът от приемане на нещо само от базата на факта, че то идва у нас за първи път, е безпринципност.

Като член на Международния кодекс за управление на цианидите, „Горубсо – Кърджали" АД  предвижда пълно съответствие с принципите за използване на цианиди и защита и контрол по целия път на цианидите – транспорт, склад, разтваряне, излугване, оборотни цикли, деструкция, транспортиране на пулпа, хвостохранилище и заустване на отпадни води, както и осъществяване на обществен контрол по отношение опазване на околната среда.