Кърджали с най-много бракове в България, и още: най-малко извънбрачни деца, най-много „мъртви села“, най-ниска смъртност

Областта с най-много бракове на 1000 души от населението е Кърджали (4.0‰), следват областите Разград (3.7‰) и София (столица) - 3.6‰. Това сочат данни на Националния статистически институт. Най-нисък е коефициентът на брачност в областите Ловеч и Видин - по 1.6‰. Броят на разводите през 2012 г. е 11 947 и е с 1 366 по-голям от този през 2011 година. От всички прекратени бракове 82.5% се отнасят за населението в градовете.

Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие" (62.2%), следват причините „несходство в характерите" (25.1%) и „фактическа раздяла" (8.9%).

През 2012 г. средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 13 години

През 2012 г. се задържа високо нивото на общата смъртност. Броят на умрелите е 109 281 души, а коефициентът на обща смъртност - 15.0‰. Спрямо предходната година броят на умрелите се увеличава с 1 023 случая, или с 0.9%. Смъртността сред мъжете (15.9‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със

 смъртността сред жените (14.0‰). През 2012 г. на 1 000 жени умират 1 078 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (21.6‰) отколкото в градовете (12.5‰).

С най-висока смъртност в страната се отличават областите Видин (23.2‰), Монтана (21.4‰), Враца (19.4‰) и Кюстендил (19.1‰), които са и с най-неблагоприятни стойности на показателите, характеризиращи остаряването на населението. В областите с по-млада възрастова структура коефициентът на смъртност е доста по-нисък. Общо девет са областите със смъртност по-ниска от общата за страната, като най-нисък е този показател в областите Кърджали - 11.6‰, София (столица) - 11.9‰, и Благоевград и Варна - по 12.1‰. Общо за ЕС-27 коефициентът на смъртност през 2011 г. е 9.6‰.

От 1991 г. се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на извънбрачните раждания. Техният относителен дял нараства от 18.5% през 1992 г. на 42.0% през 2001 г. и на 56.1% през 2011 година. През 2012 г. броят на живородените извънбрачни деца е 39 695, или 57.4% от всички живородени. Високата извънбрачна раждаемост е резултат от значителното нарастване на броя на фактическите съжителствата сред младите хора.

За 69.8% от извънбрачните деца има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак.

В териториален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачни раждания в областите Ловеч (76.2%), Видин (73.9%) и Сливен (73.0%), а най-нисък - в Кърджали (41.5%), Благоевград (41.9%) и София (столица) (48.0%).

Към края на 2012 г. населените места без население са 172. Най-голям брой населени места без население има в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали. В 1130, или в 21.4% от населените места, живеят от 1 до 49 души. С население над 100 хил. души са седем града в страната. В тях живее 34.0% от населението на страната. Това сочат данни от Националния статистически институт.

Неравномерно е разпределението на населението на страната по общини. В 62 общини населението е под 6 000 души и в тях живее 3.3% от населението на страната. В същото време в четирите общини с население над 200 хил. - Столична, Варна, Пловдив и Бургас живее 30.2% от населението на страната.

Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция.

Близо половината от населението на страната (49.3%) живее в Югозападния и Южния централен район, като тяхното население е съответно 2 128 хил. (29.2%) и 1 462 хил. души (20.1%). Югоизточният и Североизточният район са следващите по брой на населението - съответно с 1 067 хил., или 14.7%, и 957 хил. души, или 13.1% от населението на страната. В Северния централен и Северозападния район живеят съответно 844 хил., или 11.6%, и 823 хил. души, или 11.3% от населението на страната.

И в шестте статистически района населението намалява спрямо 2011 г., като най-голямо е намалението в Северозападния - с 1.6%, а най-малко - в Югозападния район - с 0.2%.

Към 31. 12. 2012 г. в градовете живеят 5 306 233, или 72.9%, а в селата - 1 975 808, или 27.1% от населението на страната. За първи път в демографската история на страната населението на селата пада под 2 милиона души.

Към края на 2012 г. населените места в България са 5 278, от които 257 са градове и 5 021 - села. Разпределението на населението по населени места в края на годината е резултат от неговото естествено и механично движение, а така също и от административните промени в селищната структура на страната. През 2012 г. с Решения на Министерския съвет са закрити 24 населени места, като 20 от тях са закрити чрез присъединяване към друго населено място.